Стефан Аладжов е роден на 18 октомври 1947 г. в София. С право е считан за един от най-добрите защитници в историята на нашия футбол. Прочут е с коректната си игра на терена. 14 години е играл за “Левски”, рекордьор е по изиграни мачове в историята на “синия” клуб. В кариерата си е играл още в “Спартак” (Сф) през 1964 г., “Сливен” през 1966 г, за да остане верен на “Левски” от 1967 до 1981 г. Приключва с футбола като играч в “Спартак” (Варна). В „А” група има 378 мача и 4 гола (368 и 4 гола са за “Левски”). Общо със синята фланелка Аладжов има 473 мача и 9 гола (368 в първенството, 65 за купата и 40 в евротурнирите). Пет пъти е шампион (1968, 1970, 1974, 1977 и 1979 г.) и пет пъти носител на купата на България (1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 г.). В националния отбор записва 30 мача и 1 гол. Участва на Световното първенство в Мексико (1970), в състава е и за Мондиал 1974 във ФРГ. Избран е за футболист №1 на България през 1970 г. Аладжов е бил треньор на „Левски”, „Осъм” (Ловеч) и др. От 2005 г. работи в спортното училище на “Левски”. Със „синята” легенда с болка обсъждаме актуалната ситуация на „Герена”.
 
- Г- н Аладжов, как ще коментирате отпадането на „Левски” от челната шестица на първенството?
- Какво да ви кажа (въздиша)...То направо не е за говорене. Станахме за смях...Направо...

- Усещам болка в гласа ви?
- Ами как да е иначе? Все сме били зле, зле, но чак толкова не сме били...

- Повечето левскари разчитаха основният ви конкурент за шестото място „Ботев” (Пд) да изгуби точки от ЦСКА в прекия сблъсък. Това обаче не се случи. Защо “Левски” се докара дотук – да зависи от резултатите на вечния враг?
- Жалка работа... Защо изпаднахме от челото? Валери Божинов ли ни е проклел нещо, че ни гони такъв карък, не знам. От приятели чух, че той ходил на някаква врачка и тя направила магия на „Левски”, понеже сме му дължали пари. Това вероятно са измислици. Причините за провала са много.

Цял час няма
да ни стигне
да ги изясним

Но веднага ви казвам, че една от най-големите грешки на ръководството на клуба беше това, че се освободиха цял купиграчи национали – като почнем с Лъчо Балтанов и Мариян Огнянов, та стигнем до Наско Курдов например. Тези наши рожби, наши деца, левскарчета, се превърнаха в звезди в други клубове, вместо да ги пазим на „Герена”. Побързахме да ги изгоним като безперспективни. Безперспективни ли? Я вижте какви чудеса правят. Особено ме е яд сега и за това, новото момче – Цветелин Чунчуков. Много ми харесва, той има качества да бъде титуляр на „Герена”. Вместо да вкарва със синята фланелка, сега радва пловдивските фенове. Аз и друго нещо се чудя - като не ставаше за „Левски”, поне да му бяхме взели парите.

- Смятате ли, че ЦСКА игра феърплей в Коматево?
- Честно казано, дали са играли честно, или са легнали, мен не ме интересува. Аз си гледам „Левски”. Дори се радвам, че ЦСКА паднаха. Всяка загуба на вечния враг ми доставя радост. Това е истината. Не можем да се сърдим сега на „Ботев”. Те не играли за нас, „армейците” не играли за нас....Е, ние какво искаме? Друг да ни свърши работата, след като ние сме се оцапали на метеното. „Ботев” си взеха три поредни победи, при това спечелиха градското си дерби, биха в едно езеро. Срещу ЦСКА подходиха мъжки, сериозно. Добър колектив са. ЦСКА умрели, та умрели. Бяха на нивото на предишните си представяния. Така изпускат титлата, но те си знаят.
Чух и разни призиви „По-добре БФС да се премести в Разград”. Това са за мен излишни лозунги. Усъмниха се и в победата на „Лудогорец” над „Славия”....Там обаче имаше едно положение в предпоследната минута на мача, когато, ако Везалов беше вкарал, резултатът ставаше 1:1. Той обаче, вместо с глава, удари топката с рамо. Проблемите в нашия клуб са прекалено големи, за да се занимаваме с ЦСКА и другите отбори. „Левски” отдавна трябваше да започне да си лекува раните. Защото те кървят, а верните ни привърженици страдат. Упрекват ги някои хора, че били прекалено буйни, че искали със сила да решават клубните дела, да се месят на Тодор Батков. Аз ги разбирам хората. Тяхното търпение обаче не е безкрайно.
K4_1.jpg
- Сърдите ли се, така да се каже, на ЦСКА, че не оказа по-сериозна съпротива на „Ботев”?
- Не. Защо да им се сърдя. Да, някои вече започнаха да търсят под вола теле. Вече се чуха обвинения, че ЦСКА не били мъже, не знам си какво... ЦСКА загуби три мача подред от началото на пролетта. Даже гол не са вкарали. Явно там нещата нещо куцат. Някои техни шефове говорят срещу старши треньора и то открито. Критикуват го, даже му търсели заместници. На „Армията” текат някакви неприятни процеси, ще видим как ще приключи кризата там. Те, цесекарите „умрели”, обаче ние разчитаме да ни свършат работа. Молим им се, едва ли не, да не лягат на „Ботев”. Е, няма как да стане.Просто се получи възможно

най-лошият
сценарий
за „Левски”

Можеше да вкараме колкото си искаме на „Марек” и „Хасково”, и с по 10:0 да ги бяхме били, ползата е никаква. Признавам, че очаквах ЦСКА да окаже по-сериозна съпротива в Коматево. Те все пак се борят за титлата. Надеждите ми обаче се оказаха напразни. Видя се ясно, че „армейците” играят слабо, в дълбока криза са.

- Сигурно вие сте един от хората, които най-много съжаляват за поредната провалена година за „Левски”?
- Ами, яд ме е, разбира се. Не може по такъв начин да продължава. Човек  не трябва никога да се предава. Видяхте какво чудо направи „Пари Сен Жермен” срещу „Челси”. Елиминираха домакините, въпреки че останаха без лидера си Златан Ибрахимович рано-рано. Аз съм оптимист по природа, но вече се отчайвам. Да, по света стават тия неща, финансова криза, кадрова, спортно-техническа, но вече много дълго продължава тази криза при нас.През миналия май празнувахме 100- годишен юбилей, тогава си пожелахме да не се повтаря подобен кошмарен сезон. Какво се оказа обаче? Стоим си на едно място вместо да мръднем поне малко напред.

- Каква е  рецептата за излизане от кризата?
- Нищо не мога да ви кажа. Не искам да се правя на всезнайко и да давам акъл или съвети, без да ми ги поискат. „Сините” си имат ръководители. Да си мислят как да се оправят. Ама те пък много взеха да си мислят. Направо забравиха да действат. Направо не знам...Това, което става в „Левски”, е пародия, пълна пародия. И от финансова гледна точка, и като цяло. Съжалявам, че го казвам, боли ме, но това е положението.

- Как виждате отбора спортно-технически? Може ли той да се мери с конкуренцията?
- Вкарваме много голове  на „Марек” и на „Хасково”, а на ЦСКА и „Лудогорец” – основните конкуренти, не можем даже и един да вкараме? Проблемите са стари, не са от вчера и от днес. От доста дълго време е все така. Мъчим се... Ситуацията никак не е приятна. Явно сме много зле, щом я докарахме дотам да се молим на ЦСКА да ни класира. С всяка година си мисля, че сме стигнали дъното и по-надолу повече няма накъде. Явно обаче ние копаем още по-надолу.

- Кой е най-големият виновник за провала? Само Тодор Батков и Георги Иванов ли носят вината?
- Те двамата открай време са начело на клуба. Би трябвало да мислят по този въпрос. Не някой друг, а най-вече те. Някой да поеме отговорност за тия провали. А не да се крием един зад друг, и да си заравяме главата в пясъка като щрауси. Ако вземем да търсим виновник в другия лагер, ще сбъркаме.Ясно е, че сме стигнали дъното. Като отбор, като дух не ми харесват. И това не е от тази година, от този или от онзи мач. Това е една тенденция, която не зная кога ще бъде прекъсната. Кой е виновен? Пак казвам, не искам да споменавам имена. Кой виновен, кой крив, кой прав. Проблемите не са от вчера. Отпреди 100-годишнината стоят нерешени.Спомняте си за „Казанската афера”? Станахме за смях на цял свят тогава. Още не знам кой е виновен за тази излагация. Много неща се покриват.

Нагласена
история...

Да сте чули някой да поеме отговорност за нея? Задължително е, шефовете на „Герена” да се съберат, да си кажат нещата в очите и да се тръгва нагоре.

- Каква отговорност трябва да понесат треньорите и футболистите?
- Специално Стойчо Стоев е в заварено положение. Той какво е виновен за предишни грешки на ръководството? Аз го харесвам като треньор. Натрупа необходимия авторитет в „Лудогорец”. За съжаление дойде в лош момент на „Герена”. Стойчо има сили да ни изведе до Купата на България. Това остана единствената цел за „Левски” до лятото.
K12_1.jpg
- Провалът как ще рефлектира върху клуба?
- Моралната щета е по-голяма. Сега вярната ни публика, която между другото, е най-голямото ни богатство, най-големият ни капитал, ще се отдръпне още повече от трибуните. А и за какво да идват хората на „Герена” на мачове от втората шестица? С тази игра ще ни е трудно даже и срещу „Славия” и „Черно море”.

- Сега ще се изтъкнат много оправдания, сред които е и финансовата криза...
- Тя е факт. Заради кризата не могат да се привличат по-добри футболисти. Знаете, че звездите, истинските звезди имам предвид, се взимат не с пари, а с много пари. Единственото положително нещо от цялата история знаете ли кое е? Прокрадват се вече мнения, че е по-добре да се играе във втората шестица с юноши. Много се надявам да им дадат най-после шанс. Те ги замразиха тези момчета. Направо във фризера ги сложиха.

- Г-н Аладжов, това ли е вашият “Левски”?
- Това не е моят „Левски”. Казвам ви го с чиста съвест. От „Левски” са излезли толкова велики футболисти. Давали са винаги максималното от себе си. Всяка година се гонеше първото място и Купата на България. Сега, това не е „Левски”, защото виждате каква е играта. Не може да продължим повече да поставяме антирекорди. ЦСКА вече ни се подиграват. А, ето и друго положително обстоятелство - по този начин ще се предпазим да не се увеличи поредицата, черната серия във вечното дерби. Те уж са в криза, но не се знаеше дали пак няма да ги вдигнем на крака.

- Обезсмисля ли се новата селекция, извършена през зимната пауза?
- До голяма степен е така. Обезсмисля се цялата шумотевица около тях. Само с 2-3 добри футболисти, колкото има в момента в „Левски”, не може да се преследват високи цели. Чудно ми е защо взимаме вратари постоянно. Всякакви се изредиха под рамката. То не бяха хървати, сърби, македонци. А това наше момче Божидар Митрев влезе в националния отбор. Той е №1 в България в момента. Освободихме го и него. Защо? През зимата взехме някакъв поляк Гиекевич ли е, какъв е. Не бил във форма нещо. Хубаво, но ще влезе ли във форма някога? Може би ще влезе, но когато свърши първенството. Изпускаме наши юноши, които можеха да свършат работа. Взимаме недоказани чужденци. По цяла България има наши кадри. Може цял отбор да се направи с тях.
Мога да посоча само две изключения, при които чужденците бяха половин отбор – Гари Родригес и Гара Дембеле. Те можеха да ни правят шампиони всяка година. Всичко останало не заслужава внимание. Не може да се върне, за съжаление, времето от 80-те години на миналия век, когато почти абсолютно всичките ни титуляри бяха от школата.

Имаше спойка
между фенове
и футболисти

Аз бях помощник на един велик човек – Васил Методиев. По времето на Шпайдела играчите можеха да правят щуротии, но излезеха ли на терена, отборите сами падаха. Нямаше и никакви чужденци. Всеки залита сега по тях, даже и ония, дето ги бием с 8:0. Някаква мания такава. Ние да не би с наемници да сме били „Барселона” с 5:4 през далечната 1976 -а?!

- Не беше ли грешка Георги Иванов да поема и треньорски пост през есента, да взима още една диня под мишница?
- Сигурно е грешка, но не искам да задълбавам по темата. Винаги ще се намери някой да се обиди. Много са обидчиви младите.Аз Гонзо много го уважавам  като човек, който искрено обича „Левски”.

- Тодор Батков е в откровена война с феновете. Набеждават го за какво ли не, за виновник за всичко. На този етап адвокатът несменяем ли е?
- Не мога да кажа нищо. Бъдещето ще покаже дали е така. Все пак някой трябва да се заеме да поеме финансовата издръжка на „Левски”. Интересно ми е какво развитие ще има. Трябва да има някакво, но в по-добра посока. Колко по-лошо да стане от това? Постоянно се говори за някакъв спонсор грък, който искал да помогне. Дано не стане късно обаче.

- Какви грешки направи Батков?
- Най-вече в организационно отношение са му грешките. Трябваше много по-рано да даде правомощия на някой силен човек, да го направи спортен директор. Не искам да назовавам имена. По този начин Батков щеше да махне от гърба си куп неприятни задължения и щеше само да си седи в ложата на стадиона и да си пуши пурата.

- Докога ще продължи тази агония на „Герена”?
- Дано колкото може по-скоро да свърши. Тържествата около юбилея отминаха отдавна, мислехме си, че отиваме нагоре. Вместо това, по-зле стават нещата. Погледнете мачовете с ЦСКА. Нали уж им викат вечното дерби. Какво дерби? Та нас ЦСКА ни бие, където ни хване, вече шест пъти поред? Аз, ако ме бяха били така цесекарите, щях да съм вече отишъл в друг отбор. За да не срамя синята фланелка (вълнува се). Дали ще е „Академик” (София) или „Спартак” (Варна) е без значение. Щеше да ме е срам от мен си, ако казвам, че играя в „Левски” и падам толкова пъти от вечния враг. По наше време се криех една седмица, като паднем. Не само от ЦСКА. После обаче излизаш двойно повече надъхан, за да измиеш петното.

- Срам ли ви е от “Левски” в сегашното му състояние?
- Да. Казвам го с болка. То кой ли левскар не го е срам вече. Ако Гунди беше жив, щеше да му е болно, виждайки колко сме слаби. Аз нещо друго съм си мислил за Георги Аспарухов. Дали ако беше още сред нас, щяха да му дадат някакъв пост в клуба – било в мъжкия тим, било в детско-юношеската школа. Или пък нямаше да се намери място и за него на „Герена”.
K13.jpg
- Преди година някои недобре образовани началници от „Герена” сътвориха една анкета по случай вековния юбилей, която беше истинско недоразумение. Почувствахте ли се обиден тогава?
- О, разбира се. Много обидно ми стана. Гаф имаше още при снимките за един календар. Подборката как беше правена кой да бъде на фотото, не ми е ясно. Едва ли не имаше на принципа ези-тура в барчето и хайде да се снимаме. А трябваше да го измислят по друга формула. Може би като за 95-годишнината – един плакат с всички отбори. Иначе винаги ще има обидени.

Аз не исках да
се снимам даже

но Баждеков ме помоли, понеже случаят се разшумя по медиите. Нека се допитат до хора, които знаят, и помнят. Като Сашо Костов например. От 1914 г. досега толкова играчи са си дали живота за този славен клуб. В офисите на клуба на трите етажа на 2/3 от снимките съм аз. И какво от това? Кой е най-достоен, има кой да прецени. А и онова безумие да се противопоставят живи на починали играчи?!!Просто нямам думи. Слаба, много слаба организация. На това се дължаха гафовете.

- Отмина и една доста семпла церемония за Футболист на годината. Спечели вратарят Владислав Стоянов. Какво е мнението ви за тази толкова престижна преди време анкета? Не девалвира ли тя като всичко останало в нашия футбол?
- Прав сте, за съжаление. Избирането ми за Футболист на годината е един от най-скъпите моменти в живота ми. Скъпа ми е тази награда и заради това сега ми е мъчно, като гледам в какво се е превърнала анкетата. И станахме свидетели на още едно недоразумение – да се награждаваме чак през февруари. Грешка е да се организира по това време. Мъчно ми е и заради още нещо. Колко футболисти, носителите на приза през годината, вече не са между живите? Останали сме една шепа хора, но не се сещат за нас...
МИЛЕН ДИМИТРОВ