За първи път ще си позволя да напиша нещо лично. Нещо лично за един човек, който показа на цяла България какво е да обичаш любимия си отбор. Не само това, той показа какво е да си сложиш главата в торбата, в която стърчат само ножове, готови да те накълцат на парчета.

Томислав Божидаров Русев е човекът, който след няколко месеца, ако всичко е наред, може спокойно да каже: "Аз спасих "Левски". И ще бъде прав. Но няма да го направи, защото не е такъв. Той цял живот ще обича "Левски", както обича трите си деца - Мартин, Божидар и Ели. За него любовта към "Левски" е като към съпругата и децата си. И няма да поиска отплата, защото това не е купена любов, а истинска. Такава, за каквато един ден ми обясни. Имах честта да работя малко време с него и да науча някои неща. Не толкова от професионалиста и водещия Томислав Русев, а от човека Томислав. От човека, който ме повика в офиса си...какъв офис само.

Тогава имаше радио "Гонг" (сигурен съм, че един ден пак ще го има и мечтата му ще живее), а офисът му беше стая с размерите два на един метра, един диван и два стола. Каза ми, че за да станеш добър журналист, трябва да обичаш работата си, както съпругата, децата си и любимия отбор. Не сме фенове на един и същи тим, имаме своите различни предпочитания, но той нагледно показа какво е да обичаш отбора на сърцето си. И да си сложиш главата в торбата, организирайки тържеството по случай спасението на баскетболния "Левски".

Томислав можеше да използва трибуната чрез радио ефира и да призовава бизнесмени, богаташи и какви ли още не да помогнат. Това му е работата, така може да помогне. Но той избра другия път, който не бе гаранция, че ще доведе до успех. Е, в крайна сметка доведе. "Арена Армеец" бе пълна, а Томислав спокойно може да каже: "Аз спасих "Левски".
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ