Министърът на младежта и спорта застана пред камерата на ТВ+. Ето какво каза за предаването Спорт+ в интервюто на Красимир Минев.

- Г-н министър, защо спорта ни е в отчайващо положение?
- Много пропуски са направени през последните 25 години очевидно – при преминаването от една стройно организирана система без да коментирам логиката и справедливостта на управлението пред 1990 г., но разрушихме една система без да съумеем да съградим нова. Виждате че голяма част от западните демокрации стъпиха на основите, които както при нас беше изградена от предишната система, взеха най-доброто и го адаптираха към пазарните условия и в момента се радват на успехи. Ние не успяхме да направим този адаптационен модел, просто в България няма изградена адекватна и действаща система на спорта. Това е и най-голямата грешка през последните 25 г. Много правителства и министри (с изключение на първия кабинет на Бойко Борисов) неглижираха спорта. Изгубеното време трудно може да бъде наваксано в рамките на едно 4-годишно управление, колкото и позитивно да е настроено то. Много поколения се пропуснаха в този период.

- Как виждате тази криза да се преодолее, но реално?
- Когато ясно си дадем сметка, че сме пропуснали много шансове, че сме стигнали дъното и да реформираме българския спорт. Това е и ролята на моя екип. Аз съм пратен не за да отлагам разни процеси или да се возя на славата на българските спортисти. Напротив – пратени сме да положим основите на едно ново начало, на което да стъпи българския спорт.

- Не е ли притеснително да нямаме нормални първенства по волейбол и баскетбол? Столицата е застрашена да остане без баскетболен отбор...
- Притеснително е. Колективните спортове са оставени изцяло на милостта на частния бизнес. А когато икономиката е в криза, частните компании също са във финансови затруднения и все по-трудно могат да заделят средства за тези спортове. Голям е проблемът, че не сме научили спортните клубове и организации и спортните мениджъри, каквито по същество у нас не съществуват как да преставят спортовете си. Не сме научили и как бизнеса да интегрира спорта в своя маркетинг. В тази връзка аз подготвям лекция на база на 24-годишния си опит в областта на маркетинга и в спорта. На тази лекция искам да срещна представителите на клубовете и на бизнеса в страната, за да мога да им обясня ползата от взаимното сътрудничество. Друга вратичка е да допуснем университетите да участват във финансирането на професионалните клубове и реално те да имат такива. Да могат да участват в състава на федерациите като членове и да развиват и студентския спорт. Това е модел използван много широко в западните демокрации и в САЩ. Мисля че по този начин ще дадеме шанс на баскетбола, на волейбола и на футзала да си стъпят на краката, а защо не и на други спортове.

- Не съжалявате ли, че се съгласихте да седнете на този стол?
- Категорично не! Спортът е част от моя живот и се чувствам подготвен. Знам какво правя и ако получа подкрепата, която виждам, че получават моите идеи ще се гордея с това, което съм свършил за българския спорт. Това е и мечтата ми.

- Срещате ли отпор от страна на федерациите за идеите си, които искате да реализирате?
- За сега не. Федерациите също са много амбициозни и знаят, че има нужда от реформи. Просто има някои спортове, които са подценени, но имат много голямо социално значение, въпреки че не са олимпийски спортове. Мисля че трябва да игнорираме това разделение на олимпийски и неолимпийски спортове. Тези федерации, които развиват спортове с голямо социално значение трябва да бъдат толерирани. Няма никакво значение дали един спорт е олимпийски, след като при него имаш седем състезатели и нямаш никакви успехи, а друг, който не е олимпийски има 15 000 деца, които се занимават с него. Необходимо е средствата, колкото и оскъдни да са те да се разпределят справедливо.

- Няма ли обидени от решението ви за разпределянето на средствата?
- Винаги ще има обидени. За сега се възприема добре, т.е. основната ни задача е до края на януари да приключим с определянето на домакинствата, които държавата ще подкрепи и да определим средствата, които ще заделим. За разлика от други години всички ще знаят какви са средствата отпуснати от държавата и ще имат достатъчно време да си потърсят спонсори и да се набавят средства от други източници. Желанието ми е и до края на месеца да разпределим и средствата за олимпийската подготовка, както и тези на клубовете. Така че ако има обидени и недоволни да седнем и да дискутираме и видим техните основания, и ако сме допуснали грешка да се поправим. Има си система по която се изчислява коя федерация на колко средства може да разчита. По този начин е минимализирано служители на министерството или самия министър да влияе върху бюджета на федерациите. Тези федерации, които имат шампиони и таланти и очакваме престижни класирания на световни и олимпиади ще получат адекватно финансиране.

- Има ли нужда от Министерство на спорта? Питам ви, защото легендарната Юлия Берберян заяви в интервю за Канал 1, че това е абсолютно излишно.
- Това е несериозно и абсолютно няма нужда да го коментирам. Разбира се, че има нужда от Министерство на спорта, на туризма. Всички ние работим единствено, за да осигурим максимално добри условия на спортистите ни да се подготвят за престижните форуми. Успяваме да подпомогнем дори и най-добрите ни професионални атлети, които се състезават в чужбина. Не сме подминали никой. Спортното министерство е да създаде правилата, по които да функционират спортните федерации и организации. Не само да упражняваш мониторинг, но да упражняваш и законодателна инициатива. Толкова години спортното семейство в България се бореше да има министерство и сега да коментираме, че било излишно е крайно несериозно.

- Според вас достатъчни ли са средствата, които отпуска държавата за развитието на спорта?
- Не са достатъчно, но те са в рамките на възможностите на държавата. Не може да сме в състояние на тежка икономическа рецесия и да получаваме повече. Ще положа максимум усилия за следващата година бюджета ни да се увеличи. Ще предложим едно изследване, от което си вижда как в останалите държави всеки един вложен лев се отразява на здравеопазването в по-късните години.

- Колко подписани сделки от министър Марияна Георгиева се оспорват в съда?
- Няма подписана от нея сделка, която да се оспорва в съда. Има договори, които са сключвани от търговските дружества и от директорите, които са ги управлявали. За това не министъра носи отговорност, а самите мениджcри и управителните съвети. Това са няколко фрапиращи случая – няколко са на дружеството “Академика” - четири договора, които се атакуват в съда от нас, както и три договора на Национална спортна база – зала “София”, х-л “Диана 1” и базата “Цар Самуил” в Петрич. Тези договори са сключени при условия, които са много неизгодни за държавата.

- Има ли добри кадри в спорта, кадри които могат да направят нещо ново. Във федерациите общо взето хората, които ги ръководят са от доста години и нямат едно модерно мислене. Трябват ни както казвате добри мениджъри, но такива няма...
- Имаме добри спортисти, специалисти и треньори, които се подготвят в НСА “Васил Левски”. Сериозният проблем, е че няма хора, които да са подготвени и да управляват такова съоръжение, като “Байер Арена”, например. В България няма такъв човек. Имаме брилянтното съоръжение зала “Арена Армеец”, но подръжката му е скъпа. За да бъде рентабилна залата трябва да се натоварва непрекъснато със събития. Не може с 30 събития годишно да накараш хората да възприемат залата като един естествен спортен и културен център, какъвто е. Просто трябва да ври от събитие – на ден да има по няколко събития, тренировки, концерти... Един концерт отнема повече време за подготовка – около три дни, но пък от него печалбата е по-голяма и това би позволило да субсидираме и да даваме с преференции залата на българските федерации.

- Кой е най-големия проблем на най-популярния спорт?
- Най-големият проблем е липсата на качествени мениджъри. Успехът във всяка дисциплина, всеки спорт е функция на инвестициите вложени в него. Няма как отбори със селекция за около 3-4 млн. да се борят с грандовете на Европа и да очакваме пробиви. Не може да отделяме 20 000 лева за подготовката на един спортист и да очакваме от него златен медал на Олимпиада.

- Защо през годините спорта не беше обичан от отделните правителства?
- Защото голямата част от тези хора никога не са спортували. Те са били освободени от физическо възпитание. Затова такова им е било и управлението. Мога да кажа съвсем отговорно: спортът учи на качества, като дисциплина и концентрация, подреденост, отговорност, на много неща. И в това отношение мога само да адмирирам нашия премиер за това, което прави за спорта. А и то се вижда. Единственият премиер, който си повтори мандата. Това стана, защото е биткаджия, може да се бори, да се състезава и този дух, който притежава му помага изключително много в политиката. Но пак казвам не може да разчитаме на добрата воля. Не трябва българите да разчитаме на добрата воля на един-единствен човек. Трябва да си оправим законите, да вярваме, че здравето на децата ни е най-важно!
Красимир Минев / ТВ+