"Левски" няма фенове. Става въпрос за баскетболния "Левски", който само преди няколко месеца бе на върха на щастието, обирайки три купи - шампионската титла на страната, купата на България и трофея от Балканската лига. "Универсиада" се пълнеше сериозно, чак да се чуди човек, като се има предвид посредственото ниво на баскетбола у нас в последните години. Само няколко месеца по-късно всичко си дойде на мястото - там, където беше преди онези успехи от миналата пролет. Този баскетболен отбор няма фенове. Не говорим за женския и мъжкия отбор на "сините" или който и да било друг отбор у нас преди 20, 30, 40 или 50 години. Тогава е било едно, сега е съвсем друго. Та да се върнем на баскетболната публика на "Левски". Всъщност, такава няма. Гадно е, но е истина и Тити Папазов не трябва да се сърди. Защото знам как ще реагира. Ще върне лентата назад и ще посочи полуфиналите с Балкан и финалите с Лукойл Академик от миналия сезон.

Да, Тити, тогава имаше фенове, но не баскетболни, а футболни хулигани, които докара на мачовете. Треньорът със сигурност много добре помни какви разправии имаше с баскетболната публика от Ботевград, не е нужно да се връщаме пак на онези циркове. Тогава "сини" футболни запалянковци от какви ли не фенклубове, фракции, групи и групички вееха знамена, блъскаха барабани и пееха с цяло гърло: "Само "Левски", обичаме те". Нищо че единият питаше другият, аджеба защо над двата коша мине не мине малко време и свети едно число 24, кога има фаул, кога е кош и въобще това какъв спорт е??? Та нали всички бяхме там и видяхме как точно тези фенове, стъпили на журналистическите банки, "гледаха" с гръб зрелищните мачове. Това не е баскетболна публика. Такава, каквато е имало през миналия век и на която не е било нужно да обясняваш, че 24 секунди просто е времето за една атака.

Вчера зала "Универсиада" пустее, няма ги феновете, с които Тити Папазов пееше и скандираше, с които куфееше след успехите миналата година. Беше пусто и тихо, чуваха се само обичайните баскетболни фенове на Балкан. Затова капитанът на "Левски" Павел Иванов почти през сълзи на очи проплака и попита: "Къде са феновете? Къде бяха да подкрепят хората, които играят без пари за синия отбор." Отговорът е - няма ги, просто те в новата история на баскетболния "Левски" никога не са съществували. Имаше такива, които миналата година чакаха пред залата за безплатни билети или влизаха без пари, привикани за помощ от Тити Папазов. Или такива, които отново вкарани в залата със специална организация спретнаха боя на мача с Партизан и забиха последния пирон в ковчега на "Левски". Надеждата е, че без тях залите пак може да се пълнят, само че с нормални зрители. Тези "фенове" на никого не са нужни. Гадно е, но е истина.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ