Карачанака го знаем – Антон Карачанаков. Батака също го знаем – ЦСКА. А мамата си трака е всичко, което се случва в Борисовата градина.
 
Антон сбърка, след като избяга. Наду гайдата, че му откраднали играчките – демек титулярното място. Не му давали шанс. Глупости на търкалета! Шанс му даваха предостатъчно, ама той да не е Меси или Роналдо, та да си има резервирано място в стартовия състав – всеки път и срещу всеки отбор. Колкото черното е бяло, толкова и това е аргумент.
 
Само дано Каранаков не го застигне проклятието на бегълците от „Армията”. Повечето, като се изстрелят от ЦСКА, не отиват в друга орбита, а попадат в някоя нива. Или направо на борсата. Примери – колкото си щеш. Най-ярките са Спас Делев, Иван Караджов и Омар Косоко. Днес единият бележи в чалготеките, а третият обикаля като панаирджийска мечка из Европата, мятайки се в краката на този и на онзи. Ама всеки вика – вземи го ти!
 
Но ако Антон е сбъркал, Александър Томов го е сторил двойно повече. ЦСКА изпусна не само един от малкото си българи в състава, но изтърва и добра инвестиция. Защото ако джобът на Томов бе пълен (всъщност джобът на клуба, то този на Сашо си е винаги пълен), Карачанаков щеше да си остане, а един ден щяха да го продадат. И да спечелят някой друг лев от него.
 
Томов е затънал до шия в батака. Финансов и всякакъв. И всеки ден все повече и повече гледа завалията към Равно поле в очакване на спасителя от Хонконг. Ама докато увеселителният парк бъде построен, бившият Парк на свободата ще се превърна в Парк на ужасите. За кой ли път...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ