Грешно е да сгрешиш, но още по-грешно е, когато не си признаеш грешката. А нашeто си беше гаф отвсякъде...

 

Поставихме на дръвника Иво, опитвайки се без да искаме да го изпокараме с хората, с които е работил – при Гриша Ганчев като футболист и при Кирил Домусчиев като треньор. Не изпратихме репортер на пресконференцията, доверихме се на другите. Преписахме от тях и – айде, в кюпа. Акт, който не подхожда на сериозна медия.

 

Петев е видял само добро от Гриша Ганчев, когато стана двукратен шампион на България с Литекс, а Домусчиев му даде път към треньорския занаят, където отново ликува два пъти с титлата. Е, наистина, трябва да си луд, за да се озъбиш на бившите си шефове, с които в най-скоро време пак ще работиш заедно. Иво не е. Лудостта понякога е при нас, идваща от онова глуповато старание и бързане да не изпуснеш „сензационната” новина.

 

Вчера се чух с Петев. Извиних му се. Беше шокиран. И с право. Преди година на „Герена” го съблякоха и го изгониха. Сега ние го „преоблякохме” с фалшиви думи...