Това пък е актуален повод феновете на „Лвески” да завиждат на разградчани. Доскоро „сините” бяха единствените в групите на Шампионската лига. Повтаряха го с гордост, пропускайки „съществения” факт, че излязоха оттам с нула точки и 1:17 голова разлика. 

 

Лудогорец спечели сърцата на много неутрални българи. И ни измъкна от сивото и буреносно ежедневие, от което перманентно лъха на скандали и простотии. Футболът ни е кекав, недъгав, а националният ни отбор е идеалното му отражение. Помните дузпата на Попето, нали? На майната си я ритна тая пущина, топката. Там на майната си са мъжкият, младежкият, юношеският, женският и всякакви други национални формации, гарнитури и гарнитурчета. Там са „А” групата, „Б” групата, „В” групата и останалите областни, окръжни, градски и селски първенства. На майната си се пратиха и четвъртите в света. Изобщо – пълен батак, отвратителна работа. Само от него проблясва един-едничък лъч – зеленият. На Лудогорец. Факт...

 

Ливърпул обаче не е Ливърпул. Също факт. Сравнение между този и предишните, идвали в България, е немислимо и глуповато. Снощи, като ги гледа човек тия момци с червените фланелки, да се чуди това Ливърпул ли е или е Каспичан, да извинява Георги Дерменджиев. Мениджърът им Брендън Роджърс съвсем е деградирал, след като в последните минути, когато и децата разбраха, че Лудогорец ще натисне и ще оголи зоните си, извади най-добрия си футболист. Махна Стърлинг и пусна играч с далеч по-дефанзивни функции – Морено. Незнайно защо остави Коутиньо на пейката, разчитайки на сънародника му Лукас Лейва, който, пак ще прощава Дерменджиев, даже и за Каспичан не става. За там не са и вратарят Миноле, та даже и Рики Ламбърт, който, ако не бе единствената в мача грешка на Моци, до утре да беше играл, нямаше да се разпише. Ламбърт е тромав, бавен, като трамвая при завоя на Съдебната палата. Такива бавни и тромави бяха и почти всички от Ливърпул. Е, след като едвам креташ на 12-тото място във Висшата английска лига, къде си тръгнал из Европата?!

 

А разградчани трябва да издигнат паметник зад вратата на сектор „Б”, защото тя пак им донесе късмет. И отново в последните минути. Там Вандерсон вкара гола на Стяуа, оттам Моци накара Алекси Сокачев да се дере като разпран. Също там Йордан Минев донесе първата победа на наш отбор в Шампионската лига. Сега вратата влезе в историята и с изравнителния гол на Георги Терзиев. Всъщност – не, сърцатият Георги влезе в нея. Не във вратата, а в историята...

 

Всичко това написано обаче в никакъв не омаловажава постигнатото от Лудогорец. Просто съдбата помага на силните в последните минути. Което ще рече, че Лудогорец е силен. ФАКТ!