Българският спорт е стигнал историческо дъно, това не е тайна за никого. Страната ни се срива във всички големи първенства, стремглаво пропада и в таблицата по олимпийски медали. На последните летни игри в Лондон се наредихме на 63-то място след Уганда, Египет, Монголия... В Рио де Жанейро през 2016 г. е твърде вероятно въобще да ни няма в тази класация (там попадат само нации със спечелен медал).

Всеки следващ министър яхва властта с нови концепция, правила и административни кадри. Докато научат на колко етажа е спортното ведомство, чиновниците трябва да отстъпят място на поредните, които идват, за да откриват топлата вода. И така до пълното изтриване на мита, че България е спортна нация. Част от ръководители в последните години се съгласиха, че спортната пирамида трябва да се обърне и основно да се инвестира в детско-юношески школи, но на практика те продължават да оцеляват на ръба на мизерията.

Поредното доказателство - бунтът, който назрява в клубовете на столичния „Левски“. Отборите на „сините“ са дали на България в дългогодишната си история 15 олимпийски титли (от общо 52) и стотици световни шампиони, но в годината, когато футболният тим празнува вековен юбилей, голяма част от спортовете са пред закриване. Причината е същата, която тормози и ЦСКА - непосилни наеми.

Базата, на която левскарите се готвят, винаги е била собственост на Министерството на вътрешните работи (МВР) и е ползвана безвъзмездно от спортистите. С идването на демокрацията издръжката на ведомствените клубове е прекратена, поддръжката на залите и стадионите - също. За „синия“ спорт настъпват времена, в които трябва да оцелява самостоятелно и да търсят средства за подобряване на условията в съоръженията си (въпреки че не са негова собственост). Притиснати до стената от немотия, клубовете едва успяват да просъществуват, но през 2011 г. ситуацията се усложнява още повече. След проверка на Сметната палата МВР е принудено да регулира по законов начин отношенията си със спортните организации и да търси пропуснати ползи от ползваните обекти. В средата на тази година започва дълга кореспонденция между МВР и председателя на управителния съвет на клуб „Левски“ Стоян Хранов. Писмата, пристигащи от ведомството, звучат горе-долу така: Или платете 2,4 млн. лв. за наеми за последните 3,5 години, или напускайте обектите. В интерес на истината МВР има законовото право да постъпи така. Проблемът е, че наемите се определят по методика на Министерския съвет, която не взема предвид дали се извършва търговска или социално значима дейност.

Становището на „сините“ е, че те не дължат въпросната сума, защото клубовете са вложили значително повече средства в подобряване на залите си. Освен това смятат, че са изпълняват възложените от конституцията и Закона за спорта социални функции, които са задължение на държавата.

Краят на сагата не се вижда, а докато двете страни се обстрелват с писма, наемите и лихвите продължават да се трупат. Спортните резултати кретат на санитарния минимум, а част от клубовете обмислят да прекратят жалкото си съществуване.

Кои са потърпевшите? Отборите по спортна стрелба, два клуба по художествена гимнастика и един по спортна, по баскетбол, по борба и само...

Спортната стрелба на „сините“ е дала на България двама от шестимата ни двукратни олимпийски шампиони - Мария Гроздева и Таню Киряков. Състезателите им ползват стрелбищата на „Герена“ и в кв. „Гео Милев“. И двете съоръжения са собственост на МВР. Засега наем е фиксиран само за това в „Гео Милев“, като търсената сума е 7000 лв. месечно. За сравнение стрелците получават от държавата 8000 лв., но за цяла година. Освен това клубът не може да ползва за подготовка съоръжението на 25 метра пистолет. Там където навремето се е готвела Гроздева, сега положението е плачевно. Коридорите за малокалибрено оръжие не са поддържани от МВР и сега са потънали в бурени, а шансовете да се появи някоя наследничка на голямата шампионка граничат с фантастиката.

В тежка ситуация са и художествените гимнастички на „Левски“. В момента в клуба на легендарната Нешка Робева на „Герена“ се подготвят стотици невръстни грации, които плащат минимални такси, а от залата лъха уют. Ако започне да отделя освен за консумативи и за наем, клубът няма да оцелее, категорична е легендарната треньорка. От 1979 до днес „сините“ гимнастички са донесли на страната ни общо 32 златни медала само от световни първенства...

В баскетболната зала също са притеснени за бъдещето на школата си. Юношеските състави оцеляват през годините благодарение на специалиста Иван Гогов, който се хвали, че освен перфектни условия на терена момичетата и момчетата му имат и обновени съблекални и бани (лукс в голяма част от клубовете). Всичко е постигнато със собствени средства на отборите и с труда, който полагат треньорите. Те боядисват, ремонтират, когато се налага и чистят.

Басейнът „Спартак“ с дълг над 500 000 лв.

Тежко е положението на емблематичния за софиянци басейн „Спартак“. След като беше стопанисван от МВР, а след това и от Столична община, в момента той е в окаяно състояние. Натрупани са дългове над 500 000 лв. към „Топлофикация“ и ЧЕЗ, който държавата търси от клубовете на „Левски“, които са ползвали базата. В софийското кметство няколко пъти беше организиран търг за отдаване под наем, но той се проваля и така общинарите абдикираха от процедурата. Впоследствие министър проф. Мариана Георгиева съобщи, че „Спартак“ ще стане държавна собственост.

Какви са плановете на новата власт за басейните, може само да се гадае. Истината обаче е, че последните значими постижения на плувните ни спортове са далеч в годините, като се изключи феноменалното представяне на Петър Стойчев в маратонските дистанции.

Леката атлетика няма свой дом от години

Лекоатлетите на „Левски“ нямат свой дом от години, скитат из столичните стадиони, а надежда за бъдещето не идва от никъде. През 1996 г. отборите на „сините“ са изгонени от стадион „Раковски“, където навремето са се подготвяли олимпийските шампионки Иванка Христова (гюле) и Йорданка Донкова (100 м с препятствия). В момента съоръжението се използва за подготовка на кадри към МВР академията. Някогашната писта за атлетика, родила световни величия, е запусната. Тревното покритие на футболния терен е в окаяно състояние, а трибуните и стълбите имат вид, сякаш всеки момент ще рухнат.

До февруари 2013 г. състезателите на „Левски“ имаха поне убежище за зимните месеци, като ползваха закритата писта в сектор „А“ на стадион „Герена“. След като той беше взривен, отборите са на улицата. В момента „сините“ се готвят на „Васил Левски“, където тренират още девет-десет столични клуба, сред тях е и ЦСКА.

Хаосът е пълен, защото, когато има футболни мачове, стадионът и закритата писта остават недостъпни за седмици. При това положение не е странно защо на последното европейско първенство в Цюрих страната ни остана за първи път без медал от 1971 г.

Спортисти и треньори от ЦСКА спяха в залите си, за да не ги изгонят

Клубовете на ЦСКА са ветерани в битката за оцеляване в сравнение с колегите си от „Левски“. Скандалът с базите, за които „червените“ трябва да плащат наеми, избухна преди 4 години. Тогава военното министерство прехвърли съоръженията на спортното ведомство. Бяха изпратени оценители и поставени месечни суми за ползването на имотите. Оказа се, че „червените“ трябва да превеждат целите си бюджети, които получават от държавата обратно пак в... държавата.

Нововъведението доведе до батални сцени - борци и боксьори се барикадираха в залите си и даваха дори нощни наряди, за да не бъдат изгонени. Проблемът продължава и до днес, като за последно министърът от кабинета „Орешарски“ проф. Мариана Георгиева изпрати писма на клубовете да платят наемите си с лихвите или да освободят обектите. Сред потърпевшите са не само от борбата и бокса, а и от волейболния клуб, от отбора по вдигане на тежести, по джудо, спортна стрелба, спортна гимнастика, акробатика и т.н.

Също като левскарите и от ЦСКА са направили подобрения в съоръженията си, а на тази база са поставени и неособено ниски наеми.

Цвета МАРКОВА /Преса