- Все повече и повече усещам последиците от това натоварване. Имам проблем със ставите – с коленете, с глезените, с раменете, а също с ахилесите.

- Опитвам с движение, раздвижвам ставите. Не прибягвам още до медикаменти, за да изчезва болката. Но все по-трудно става. Боли, особено когато застудее, когато времето се разваля.

- Какви тренировки правите, за да раздвижвате ставите?

- Живея в Бояна, в подножието на Витоша, и използвам всеки свободен ден за разходка по една пътека от Бояна до Драгалевци. С жена ми правим този преход почти всеки ден. Ходене или фитнес упражнения, за да поддържам тонуса на мускулатурата.

- Какъв е вашият начин на хранене?

- Не само при мен, а и при всички футболисти има изграден режим на хранене, който спазвам до ден-днешен. И то повече благодарение на жена ми, защото тя е много стриктна в това отношение. Грижи се за нашия здравословен начин на хранене. Внимаваме много какво ядем, защото храната е в основата на човешкото здраве. Избягваме тестените и мазни храни, избягваме свинското месо. Наблягаме повече на плодове, зеленчуци, салати, риба. Месо слагаме по-рядко на масата си. Понякога се поотпускам като всеки човек. Но чревоугодничеството води до болести. Съпругата ми беше добра приятелка с Лидия Ковачева и има доста добра представа за здравословно хранене и как човек изобщо да се грижи за здравето си.

- А правите ли разтоварващи дни, гладолечение?

- Тя ми предлага, но все не ми остава време и гледам несериозно на всичко това. Но жена ми е много стриктна. Има уникална дисциплина, на която се възхищавам. От доста години през лятото цялото семейство

задължително минаваме на профилактични прегледи. И то благодарение на жена ми, която ни кара всички да го правим.

- Как се отнасяте към играчите в отбора, които нарушават режима?

- Футболистите имат задължителен хранителен режим, изработен от диетолог. Изисквам и в домашна обстановка да се придържат към менюто, което им е препоръчано. Аз съм безкомпромисен към всеки, който нарушава режима. В ЦСКА нямам играч с наднормено тегло. Питиетата също са от значение. Ограничавам всичко газирано както в семейството, така и в отбора. Ако се пие  течност, то да е вода.

- Когато спряхте с футбола, напълняхте ли, или успяхте да си овладеете теглото?

- Нормално е с годините човек да напълнее, но горе-долу успявам да се задържа на нормалното си тегло. Разликата не е голяма в сравнение с килограмите, които поддържах като футболист. Но това става все по-трудно, защото движението ми е ограничено. Ето сега например едното ми коляно отказва и не мога да седя по-дълго време със свити колене – трябва да ги опъна. Опитвам се един път в седмицата да поиграя футбол, но коляното все повече ме боли. Докторът на ЦСКА ми предлага да ми бие инжекции в коленните стави, защото изхабяването на хрущяла е доста голям процент. Знаете, че във футбола има много единоборства и по този начин ставите се изхабяват значително.

Имам проблеми и с рамото. Навремето, като играх в мача на националния отбор срещу Германия (б.р. - тогава беше ГФР, защото държавата беше разделена на две), получих много тежка контузия на лявото рамо. Получих фрактура. Тогава трябваше да се оперирам, но нямаше време да се лекувам, защото имахме много сгъстена програма от мачове. Операция означаваше да спра състезателната си дейност за известно време, да изляза от спортна форма и т.н. Ето защо както лекарят на отбора, така и началниците не позволиха. Карах на инжекции, на стягащи превръзки, за да се стабилизира ставата и болката да отшуми. Така рамото ми зарасна накриво и в момента имам проблеми с него. Ограничава ми движението така, че не мога да си вдигна лявата ръка и не мога да вдигам нещо тежко. 
Сега ми предлагат да ми сменят ставата с изкуствена. Аз все отлагам с идеята, че медицината ще измисли нещо по-добро. Но движението на ръката ми става все по-трудно и явно трябва да се реша на операция.

- Понеже работата на треньора е изключително стресираща, как се справяте с това напрежение?

- С характер, как иначе! При нас напрежението е 24 часа в денонощието, защото отговорността на всеки треньор е голяма. Нямам време да си намеря отдушник на стреса и това ми е голям проблем. Много често спорим с жена ми по този въпрос. Предупреждава ме: „Ти не разтоварваш и това напрежение някой ден ще избие нанякъде!” Например това лято нямах никакво време за почивка. Отидох за шест дни до Гърция да разтоваря, а на ден провеждах по 10 – 15 телефонни разговора, за да водя преговори с футболисти. Не помня в последните 3 – 4 години да съм карал истинска почивка.

- Лежали ли сте някога в болница?

- Когато загубихме титлата преди две години, имах проблеми с предишното ръководство и сърцето ми излезе извън ритъм. Беше ми некомфортно, започнах да вдигам кръвното налягане, да се задушавам. Задъхвах се, докато изкачвам стълби.

Усещах как сърцето ми притупа и спира. Наложи ми се да вляза в болница при доц. Иво Петров и д-р Васил Трайков. Направиха ми спешно интервенция на сърцето с лазер – аблация – и благодарение на тях сега съм добре. Благодаря им от все сърце. 

Така че знам какво са болести и какво е да лежиш в болница. Човек трябва често да минава покрай гробища и болници, за да е здраво стъпил на краката си. Защото българинът днес много лесно литва и се заблуждава. 

- След лазерната процедура на сърцето, овладяно ли е напълно ритъмното нарушение?

- Да, всичко е овладяно. Пих хапчета известно време след това, но постепенно ги намалих и ги спрях. Само кръвното ми налягане е по-високо от време на време, но това е от професията ми. Налага се тогава да пия едно лекарство за една-две седмици.