Васил Симов е главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на Софийската стокова борса. Във волейболните среди името му се появи в средата на септември 2012 година. Тогава той бе обявен за лицето на опозицията срещу настоящото ръководство на Българска федерация волейбол. На 13 декември същата година пък Симов бе изран за председател на сдружението "Приятели на волейбола", чиято основна цел да подпомога детско-юношеския волейбол, но подава ръка и а представителните тимове на клубовете у нас. Ето какво сподели той пред Агенция БЛИЦ относно бъдещето на този спорт у нас:

- Г-н Симов, как върви дейността на “Приятели на волейбола”? Не сте сред най-активните в медиите.
- Да, така е. Не сме привърженици на медийните изяви, защото знаете какви са целите и дейностите на нашето сдружение. Предпочитаме да работим и да сме в услуга на клубовете в България. Не забравяйте, че финансирането се осигурява изцяло от ръководството на “Приятели на волейбола” и то основно от лични средства. Затова няма смисъл да търсим постоянни медийни изяви. Дарили сме топки и мрежа в някой дом за сираци, екипировка, колички на някой клуб или закупили софтуера Дата Волей. Нали това е идеята, която ни събра в тази кауза и идея – да помагаме. Не звучи сериозно например – да сме осигурили финансирането на някой детско-юношески отбор, участието му изцяло или частично в зонален турнир, квалификация или републикански финали за подрастващи и веднага да се хвалим с това...

- А имаше ли такива случаи?
- О, да. За помощ ни търсят постоянно. На някои клубове успяхме да помогнем в това отношение поемайки им изцяло разходите за транспорт, нощувка и храна на някоя от детските гарнитури. Имена не бих искал да споменавам по обясними причини. Имаше дори случай, в който отбор от сериозен като име клуб в България, буквално в деня на заминаването, бе пред отказване заради несериозна сума от около 400 лева. Ако не се лъжа заради неплатен по-рано транспорт. Но помощ от никъде не бяха получили и в крайна сметка реагирахме светкавично. Не са получили обещана подкрепа, а децата си бяха заслужили да се преборят и опитат да намерят място на финалите. Успяха в крайна сметка да се класират сред най-добрите. Име не казвам, защото този проблем е вече често срещан сред клубовете и е на път да се превърне в хроничен. Жалкото е обаче и друго - няма как да помогнем на всички. Иска ми се, но трябва да сме реалисти. “Приятели на волейбола” е в помощ, а не основен финансов източник. Ние помагаме, с наши лични средства, чрез приятелствата ни с бизнес-партньори, които да подпомогнат финансово един клуб или някое предстоящо състезание.

- От досегашната ви дейност тогава, има ли нещо, което да Ви прави оптимист за бъдещето?
- Има, разбира се. Най-важното е, че успяваме да накараме все повече клубове да се включват и участват по проекти. Знаете, че ние сме осигурили безвъзмездно на всички клубове, които са ни потърсили консултантски услуги от подготовката на документите до цялостното изпълнение на даден проект. Дори проектите през Министерство на спорта, които са ежегодни и до 10 000 лева, са изключително важни и оказват сериозна помощ. С одобрената сума се закупуват екипи, пособия за тренировки, допълнителни хонорари за треньорите и най-важното – увеличават обхвата на ангажираните с волейбола деца. Не е голяма сумата, но с един такъв проект например за “Начално обучение по вид спорт-волейбол”, осигуряващ елементарни, но задължителни разходи. В последната кампания помогнахме на 6 клуба, които кандидатстваха за сефте. Предходната година бяха 7, които продължиха и спечелиха финансиране. Надявам се да успеем да привлечем още поне 5-6 нови клуба само по този проект, на които да помогнем изцяло, както разбира се и на вече участвалите да продължат успешно отново да печелят проектите. Това са пари от Министерството всяка година, изцяло за подрастващите и както вече казах е помощ. Няма как да чакаме да дойдат 120 мощни компании, които да поемат всички клубове у нас и финансирането да е безпроблемно. Не е сериозно. Клубовете се борят за оцеляване и успоредно с това се мъчат да създават кадри и развиват волейбол. Сега очакваме новия програмен период, за да се запознаем с проектите за финансиране на спортни и младежки дейности. В изтеклия период, конкретно в тези пера, имаше 3 оси, като най-голямото финансиране бе до 30 000 евро, ако не се лъжа. Работата на треньорите е в залите, а на ръководствата на клубовете да търсят финансиране. А нашата е да помагаме.

- Какво предстои сега?

- Ние не сме спирали да помагаме, но както вече казах, не търсим постоянно медийни изяви, за да каже някой "Браво!". Важното е, че клубовете виждат в наше лице хора, на които могат да разчитат. Не изцяло и за всичко, разбира се. Държа да бъде коректен в това отношение. Успоредно с дейността ни, ще направим курс за статистици, безплатен за клубовете, разбира се. В момента уточняваме само бройката на Дата Волей, която ще бъде закупена и дарена. Финансираме дори приятелски мачове на детски отбори, само и само децата да имат възможност да играят и да се палят по този красив спорт.

- При създалата се ситуация около провала на националния отбор да очакваме ли да атакувате Българска федерация волейбол?
- Не, не, не. Не търсите интрига. Бяхме обявявани за паралелна едва ли не федерация, че създаваме Сдружението, за да бутаме ръководството. Мисля обаче, че вече се убедихте, че нямаме такава цел. Все пак нека не забравяме, че към Волейфедерацията са всички волейболни клубове в България. Ръководителите на тези клубове са хората, които избират ръководството, които впоследствие определят политиката. Така че клубовете са тези, които трябва да определят на къде да върви българският волейбол. А нашата основна и единствена цел е една – подпомагане на детско-юношеския волейбол. Така че какво е направила или ненаправила Българска федерация волейбол, не искам да коментирам.

- Мнозина волейболни деятели и специалисти тези дни признаха, че от тук насетне националните отбори ще вървят в низходяща линия, защото положението в школите е трагично. А националните отбори, най-вече мъжкият, е "изпял песента си" и максималният успех, който може да постигне като последен шанс е догодина на Европейското. Вие на същото мнение ли сте?
- Иска ми се да бъркат. И ще ви кажа защо. Когато националният отбор жъне успехи, повече деца се палят, а това води до по-голям шанс да излязат качествени момчета и момичета, които впоследствие да не отстъпват на сегашните. Интересът към този спорт ще бъде запазен и т.н. Това е една верижна реакция. Ако се окажат прави в мнението си, то волейболът го чака съдбата на хандбала - без да ги обиждам хората в този спорт. А от високо се пада лесно, но изправянето е дълго и мъчително.

- Кой е виновен за провалите в Световна лига и на Световното първенство? Играчи, треньори, Федерация...
- Аз не съм волейболен спец, за да кажа този и този. Не съм човекът, който ще обвини Пламен Константинов, Камило Плачи, Теодор Салпаров или Цветан Соколов. Но ще си призная едно. Дразня се като чета как цялата вина се хвърля на играчите. Същите тези момчета, на които до вчера викахме “Юнаци”, сега сме отворили едни гърла да ги нападаме. Не само, че не трябва, но и е грешно дори. Нима тези момчета не искаха да побеждават и да вървят напред?! Убеден съм, че на нас като фенове колкото ни се е искало, на играчите и треньорите им се е искало два пъти повече. В този момент трябва да усетят подкрепата на всички ни, без изключение. Провалът е голям, безспорно. Но всеки има своите слаби мачове и първенства. Най-важното е да се направи реален и подробен анализ на случилото се и съответните изводи. Но още по-важното е, че този път сигналната лампа светна много ярко за това какво ни чака в следващите години. Защото това поколение си отива, а какво се случва след тях. Клубовете тънат в нищета, школите са под всякаква критика, бизнесмените бягат от финансиране в клубовете... Питате ли се защо?! А там, отдолу, са тези, които трябва след години да заместят Алексиев, Жеков, Йосифов... Проблемът е, че трудно ще ги намерим. Виждате какво се случи с юношеските ни национални отбори в мъжкото направление. Колко отдолу момчета ще бъдат поне вариант за заместници на някой от батковците им? В момента пирамидата в България е обърната и трябват спешни, светкавични дори бих казал мерки. Та, вижте какво се случва в Суперлигата на България. Два клуба са с финансиране от частния бизнес - Марек Юнион-Ивкони и Добруджа, Сашо Попов прави някакви магии, за да оцелее ЦСКА, в "Левски" знаете каква е ситуацията. Останалите отбори разчитат на финансова помощ от местите общини. Кметовете резонно гледат първо да подсигурят училища, детски градини и другите социални дейности. На спорта дават колкото заделят. Но парите са недостатъчни. А от година на година бизнесът бяга от клубовете. Това е трагедията и върху това трябва да се работи.

- И пак опираме до грешната политика на Българска федерация волейбол?
- Казах ви, там има ръководство, което решава кое е най-доброто и правилното за волейбола. Не съм аз този, който трябва да дава оценки. Не очаквайте да нападам или обвинявам, все пак считам себе си за толерантен и коректен човек.

- Добре, вие разбирате от финанси. Колко пари могат да влизат във волейбола и в частност федерацията, за да може хем да се подпомагат клубовете, хем да се подсигуряват всички условия на националните отбори?
- Въпросът така зададен е много абстрактен. В интерес на истината досега не съм чул национален треньор да се оплаче от условията, предоставяни за подготовка от федерацията. Така че трябва да го признаем това. Що се отнася до помощта за клубовете, това е друга, по-дълга и обширна тема, за която няма да навлизам в подробности. Спокойно обаче може да се каже, че на година биха могли да се привличат само от рекламодатели и спонсори сума в размер на около 1,5 милиона лева в зависимост разбира се от състезанията и форумите. От тази сума би могло да се помага на клубовете, но тя ще е съвсем минимална. Има друг механизъм за това хем да се развива даден клуб, хем и финансово да бъде доволно подпомогнат. В някои страни е добре развит този механизъм. Но всичко опира до работа и желание най-вече.
СВЕТОСЛАВ КОСТАДИНОВ/БЛИЦ