Покрай цялата лудост, наречена Лудогорец, като че ли забравяме да отдадем заслуженото на един човек. Финансовият проектант на разградското футболно явление е известен. За което Домусчиев е получил достатъчно аплодисменти.
 
Нека обаче напишем няколко реда за спортно-техническия архитект на отбора – Георги Дерменджиев. Той заслужава похвала не само заради историческото влизане на Лудогорец в груповата фаза на Шампионската лига. Някои ще кажат – ами на него му беше лесно. Взе готовия състав на Стойчо Стоев и готово!
 
Звучи, ще извинявате за израза, глуповато, ако не си запознат с разградската футболна материя. Затова ще разгърнем малко завесата...
 
Дерменджиев е специалистът, стоящ в основата не само на настоящия Лудогорец, спечелил третата титла, а и на онзи, който триумфира с първия и втория шампионски трофей. Истинските и добре запознати с футбола запалянковци от Лудогорието помнят прекрасно кой стоеше в сянката на Ивайло Петев и на Стойчо Стоев. Кой дърпаше конците зад кадър, кой даваше идеите и чия дума тежеше най-много при определянето на титулярния състав и на схемата на игра.
 
Никой обаче не забелязваше Дерменджиев, защото под прожекторите стояха баш треньорите. Стояха хората на деня. Георги обаче не бе обикновен помощник от онези, които носят само конусите и които лъскат обувките на старшията. След като натрупа огромен опит не къде да е, а в Литекс, но пак като асистент, Дерменджиев продължи по същия начин и в Ботев (Пд), и Сливен. За да се озове в Разград, когато се полагаха големите основи на клуба. Всъщност, той е един от хората, които ги положиха заедно с братя Домусчиеви.
 
В Разград под сурдинка се говори, че ако не е бил бате Жоро, Ивайло Петев днес нямаше да има такъв огромен рейтинг и вместо “Левски” и чуждестранни клубове, за него щяха да се “избиват” клубчета като Драгалевци и Кокаляне.
 
Говори се, че ако не е бил Дерменджиев, Лудогорец трудно би спечелил третата си поредна титла, тъй като на финалната права на изминалия сезон Стойчо Стоев бе само физически в отбора, а духом – в някой женски креват.
 
Но този отгоре (не Домусчиев) си знае работата. И един ден се отблагодарява на хората като Дерменджиев, които цял живот са работели като пчелички, но трудът им все е оставал незабелязан. Роденият през 1955 година специалист получи гениалния шанс да вкара Лудогорец в Шампионската лига. Той се възползва по най-добрия начин и заслужено попадна в центъра на вниманието. Не само там, но и в историята.
 
Създателят на явлението Лудогорец, след като го проектира зад кадър, накрая го прати в най-комерсиалния турнир, застанал вече там, където му е истинското място. На треньорската скамейка. Затова, нека ръкопляскаме и на Георги Дерменджиев...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ