Започва се. Поредната квалификационна кампания. България пак тръгва срещу вятъра, срещу себе си и срещу традицията. Европейският и световният вятър така ни е издухал, че вече не можем и да се докоснем до голям форум. Тази година се навършват 10 лета от последното ни участие – на Евро 2004 в Португалия. Оттогава се превърна в традиция да пропускаме първенства – било европейско, било световно.
 
Сега УЕФА ни дава уникалния шанс най-после да го сторим. Погледнете само регламента. Първите два отбора от всяка група се класират директно за Евро 2016 във Франция. Третият най-добър от деветте групи също си подпечатва автоматично френските визи. И, забележете, останалите трети отбори ще играят баражи. От тези четири двойки още четири тима ще станат финалисти. Идеално, нали?
 
Въпросът е, казано на познатия на Любо Пенев език, дали ще успеем или ще духаме отново супата? Иска ни се и ще се надяваме, но вижте реалностите. Нямаме лидер, нямаме силни имена, които да поведат тима. Някои определяха Ивелин Попов като водач, той обаче се контузи и поне за първите две квалификации ще е извън игра.
 
Като липсват обаче лидерите и имената, няма да развяваме белия байрак и да се предаваме. Още повече, че Любослав Пенев не е такъв. Може да говорят каквото и да е било за Любо, но той е биткаджия, мъжкар и умее да мотивира играчите. Сега пред него стои най-важната, най-историческата задача. Да превърне тима в силен колектив, който без фигури и без големи единици да постигне епохалния успех – класиране за Евро 2016.
 
Вижте съперниците ни – Италия, Хърватска, Норвегия, Азербайджан и Малта. Ако сме реалисти, ще отпишем първото място. То май си е бетонирано за “скуадрата”. Ако сме черногледи, ще отпишем и второто. Него го връчваме на хърватите. Третото обаче трябва да е наше и само наше, въпреки че норвежците са здрави като скандинавски скали и трудно падат по гръб. Но те не бива да ни плашат. Повалим ли ги, баражът ще ни бъде в кърпа вързан, а защо пък при добър точков актив да не станем най-добрият трети от всички в групите. 
 
Притеснителен е фактът, че повечето от футболистите, играещи в чужбина, не се подвизават в силни и в елитни клубове. Някои даже не са твърди титуляри. Имаме обаче цели петима представители на Лудогорец, сегашния евробоец на България. Разполагаме и с много бивши и настоящи футболисти на Литекс, съвременната люпилня на наши таланти. В състава е и Георги Миланов, натрупал достатъчно опит в ЦСКА (Москва) и спечелил титлата на Русия.
 
Е, тези момчета не са като Ицо, Емо, Любо и останалите от Пеневата чета. Не са като Бербо, Марто и Стилиян. Но един ден могат да достигнат поне наполовина техните успехи. Това са имена, с които националният ни отбор спокойно може да изпълни план минимум – участие на бараж. А защо не и директно класиране?
 
Така, вместо да духаме супата, ще издухаме конкуренцията в нашата група. Нека поне преди началото на квалификациите бъдем по-малко черногледи. Макар че според някои негативизмът в случая не е черногледство, а реалност. Силно се надяваме Любо и момчетата му да опровергаят тези някои...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ