Помните ли оная приказка за трите коня и каляската, която символизираше Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови. С течение на времето тя се оказва все по-истинска там, където е казана. С най-новия си списък от национали селекционерът Любослав Пенев за пореден път я потвърди. Фактите са такива, че с всяка изминала година българският футбол все по-рядко продава в силни клубове в Европа, а още по-малко нашите играчи се превръщат в основни състезатели за въпросните отбори. Вижте какво се получава с нашите уж млади надежди, които трябваше вече да играят редовно в тимовете си зад граница и съответно да дърпат националния. Александър Тонев в момента е на 24 години, а от няколко сезона не спира да се лута. Игра в Полша, после не успя в Астън Вила, а сега се мъчи в Селтик. Бижуто Тодор Неделев е на 21 години, за разбиранията в България той е талант и младок, едва ли не, докато не навърши 26. Само че на неговите години предишните поколения таланти вече бяха утвърдени в отборите си, а Неделев е последната дупка на кавала в средняка Майнц 05.

На 21 години Стилиян Петров осъществи трансфер в Селтик и точно на толкова вече бе твърд титуляр за тима. Бербатов на 21 изигра 41 мача за Леверкузен и имаше 16 гола, игра включително и на финал в Шампионската лига срещу Реал Мадрид. Да не говорим за Мартин Петров, който вече се бе наложил в Сервет и бе станал шампион. Не отваряме дума за още едно предишно поколение - Стоичков, Костадинов, Пенев и Трифон Иванов, които на тези години вече бяха първи цигулки и тартори в отборите си, а те не бяха Майнц, Астън Вила и Селтик, а Барселона и Валенсия.

Какво стана с нашия износ в последните години. Уж продаваме сравнително добре, всяка година може да се похвалим с приличен трансфер. Освен Неделев, зад граница отидоха Сашо Тонев, Георги Миланов, Симеон Славчев, Антонио Вутов, дори Михаил Александров опита в Борусия (Дортмунд), но Европа като че ли не ги иска. Или нашите не стават. Няма друг вариант. Оправданията, че треньорът е виновен, че са млади и трябва още време за аклиматизиране не минават. Бербатов, Стилиян и Мартин също са били млади и им е трябвало време, но се пребориха и се доказаха. Не отваряме дума за нападателите, които се въртяха в националния отбор в последните години и играеха зад граница - Илиян Мицански, Димитър Рангелов, Димитър Макриев, Цветан Генков. Всички до един се блъскаха в какви ли не отбори и страни, но нищо запомнящо се. Просто продуктът ни става все по-слаб в сравнение с тези, които отглеждат наистина качествени млади таланти. Тях Европа ги приема, а нашите ги хапе и после ги връща обратно в родните чалготеки. Тук поне е по-лесно.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ