Лудогорец направи това, за което беше тръгнал преди три сезона. Вече е част от турнира на богатите, където парите са колосални. Мачът със Стяуа беше всичко по малко. Имаше и надиграване, и късмет, и целувка от Господ. Вандерсон едва ли ще вкара от сто положения подобен гол втори път. Но този път го направи и прати срещата в продължения, а след това на дузпи. Да, героят е Козмин Моци, но ако не беше страхотното попадение на Вандерсон никакви продължения и никакви дузпи нямаше да се случат на Националния стадион. Просто всичко отиваше на кино. Късметът обаче е със силните и със смелите. Така е било винаги в спорта. Късметът те покрива, за да се случи онова малко чудо, което е нужно, но не може да бъде с теб без да си се потрудил. А в Лудогорец се потрудиха и успяха. Потруди се най-вече един човек - Георги Дерменджиев. Професора, както го наричат някои хора в Лудогорец, направи това, което единствено Станимир Стоилов бе постигал. Явно заслужава прозвището си. Той бе в Разград от самото начало на създаването на проекта Лудогорец, както е модерно да се казва сега. Тих, мълчалив, никога не се набиваше на очи, но явно работлив и разбиращ от работата си.

Със сигурност Петев и Стойчо Стоев имат парченце принос за вчерашния успех, но основният "виновник" безспорно е Георги Дерменджиев. Не изпусна златния шанс, който му се отдаде при уволнението на Стоев и задържа птичето на рамото си. Вижте само какъв белег на съдбата. Когато Владислав Стоянов получи червения картон трябваше да се решава кой да го замени. Дерменджиев не сгреши - заложи на Моци. Действа в стил Луис ван Гаал, който направи вратарска смяна на Световното преди дузпите на Холандия срещу Коста Рика. Вероятно отново е късмет, вероятно е инстинкт, но се оказа правилен избор. Един румънец се превърна в герой срещу отбор от родината си. Съдбата обаче си върна това, което отне на Лудогорец през лятото на 2012 година срещу Динамо Загреб. Тогава хърватите отстраниха българския тим с гол в осмата минута на добавеното време...

След успеха отново сме разделени на две - такива, които подкрепят Лудогорец, защото е български отбор и такива, които стискат палци за своите любими отбори, респективно не викат за разградчани. Всеки има право, но истината е, че не можем да скрием фактите. Защо Лудогорец да не е български отбор?! Това се чува в последните години заради наличието на прекалено много чужденци. Срещу Стяуа титуляри бяха петима българи. Знаете ли с колко българи излезе Литекс срещу "Левски" в последния кръг в "А" група?! Петима. С колкото игра и Славия срещу "Ботев", да не говорим за четиримата българи в титулярния състав на ЦСКА срещу Марек. Да не припомняме и "чуждестранният" "Левски" преди завръщането на Георги Иванов. Така че оглеждането в "не българския" Лудогорец е неуместно, след като останалите отбори играят с не повече българи в съставите си.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ