Ролите се размениха, казват някои. Днес ЦСКА бие “Левски”, където го свари, но в Европа се проваля. И според същите тези някои най-големите евроуспехи на “червените” са победите над вечния съперник. Така беше и преди години, когато “сините” записаха рекордните седем поредни успеха (в периода 1983 – 1985), а след това и цели девет поредни триумфа (1993 – 1996).
 
Само че се забелязват съществени разлики при тези прибързани сравнения. През 80-те и “Левски”, и ЦСКА имаха уникални отбори. Ставаха страхотни дербита, имаше зрелищен футбол. “Сините” разполагаха с прекрасни футболисти и треньорски щаб, но въпреки това не можеха да стигнат поне до полуфинал в Европа. ЦСКА пък играеше на полуфинал за КЕШ, но пък записваше по-малко победи в мач №1 на България.
 
През 90-те години в “Левски” нямаше такива звезди от ранга на Гибона, Боби, Емо Спасов и останалите, но пак имаше отбор, в който блестяха Наско Сираков (който бе и част от “синята” класа през 80-те), Даниел Боримиров, Златко Янков и компания. Тогава обаче ЦСКА бе далеч от истината. В периода на деветте поредни загуби във всички турнири (1993 – 1996) “червените” не спечелиха нито титла, нито купа. А пък “Левски” се представяше трагично в Европа, където старият му познайник Олимпия два пъти го катурваше от европейската сцена.
 
Най-същественото различие е, че в момента, за разлика от двата примера с Левски от 80-те и 90-те години, ЦСКА постоянно гради нов отбор. Няма я сплавта, мощта и силата, която господстваше на “Герена” в посочените периоди. Няма я и финансовата стабилност.
 
Стойчо Младенов тъкмо сглоби състав, и играчите вземат, та се разбягат заради неполучени заплати. Как да очакваш новосформиран тим да играе на ниво в евротурнирите, камо ли да остави някаква следа там.
 
Крайно време е публиката на ЦСКА да разбере, че онези години трудно ще се върнат толкова бързо. Годините, в които техният отбор си извоюва прозвището “евробоец”, достигайки до полуфинали в Европа и елиминирайки настоящи носители на КЕШ.
 
Крайно време е публиката да стъпи здраво на земята и да осъзнае, че докато не се появи истинският собственик, докато клубът не укрепне финансово, пробив извън България е невъзможен. Напротив, ранните отпадания от европейските турнири ще продължат, ако ужасяващият кръговрат да градиш всяко лято нов състав, веднъж завинаги не секне.
 
И докато хамелеонът Томов (или всъщност той май беше Спасителят) при изгрева на слънцето бръщолеви едно, а при залеза – съвсем друго, Стойчо Младенов се движи праволинейно. И в думите си, и в делата си. Дали критиците са си задавали въпроса какво щеше да представлява ЦСКА, ако Стойчо днес не беше треньор на отбора. И какво щеше да е настроението на “Армията” при провал в първите два мача от новия сезон. Та това си бяха отписани двубои – гостуване на Литекс и вечно дерби. ЦСКА взе максимума – цели 6 точки, в целия този нервен ад.
 
При положение, че треньорът, екипът му и футболистите бъдат оставени най-после на спокойствие, резултатите рано или късно няма да закъснеят. Стойчо даде дума, че през втория полусезон отборът ще има друго лице. Въпросът е и  клубът да има друго лице. Тук очакваме отговор от г-н Спасителя, който, вместо да пише декларации, да започне да работи.
 
За финал едно уточнение. Наричайте го не Тройчо, не Петорчо, а Шесторчо. Неговите поредни шампионатни победи като треньор на ЦСКА в дербито са вече 6. Бъдете сигурни, че това не удовлетворява Младенов. Човек, който е елиминирал с два гола страшилището Ливърпул, който е печелил редица битки в Европа, и който е ставал много пъти шампион на България и като футболист, и като треньор, има по-високи цели. Той се е прицелил в друга и добре позната за него орбита, в онази, в която е летял като състезател. Но за да осъществи мечтата си, някой трябва да осигури финансова стабилност на ЦСКА. Така че, г-н Спасителю, действате и помагайте на този, които ви свали от... Дедовия.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ