Уважаеми г-н Спасителю на ЦСКА, уважаеми Месия, уважаеми г-н Томов, знаете ли кой е Александър Дедов. Снощи той и съотборниците му от Зимбру ви поставиха, ще извинявате за израза, на Дедовия. Всъщност, ЦСКА е отдавна поставен. Поставихте го вие и вместо да приемете реалността, пускате изумителни обръщения в официалния сайт, с които целите да внушите на феновете, че сте чистата света вода ненапита, а грешниците са други.

 

Нека поразсъждаваме малко върху вашите “импозантни” мисли. Цитат:

“Отпадането на ЦСКА от турнира на УЕФА е болезнено и в разрез с цялостното възходящо развитие на клуба.”

 

Цялостното възходящо развитие на клуба! Пази, Боже, сляпо да прогледа! Г-н Спасителю, само във вашата душа, плаваща някъде из света на химерата, ЦСКА върви по възходяща линия. За какви линии и прави говорим. ЦСКА е попаднал в огромна крива, която е килната надолу и води право в пропастта. Няма пари, няма заплати, няма качествена селекция. Играчите се събират от интернет, пада им се на колене, за да дойдат и да играят в ЦСКА. Клубът няма собственик, няма ни основен, ни неосновен спонсор. Нищо няма!  

 

Втори цитат: “Всякакви оправдания за двата равни мача са излишни и имат по-скоро обратен ефект.”

 

Кой е виновен за това? Бай Добри, Кирето администратора? Или Стойчо Младенов? Не, г-н Месия, вие сте виновен и недейте по такъв, пак ще прощавате за израза, куртизански начин да прехвърляте топката в другите. Да им я хвърляте в лицето, да си сочите с пръст. Пръстът е за вас, г-н Спасителю, дали палец, показалец, безименен или среден, сетете се сам. Целият отбор, който избяга, си би камшика не заради горепосочените, а заради ваша милост. Защо Стойчо хукна да прави селекция в движение – заради нас, медиите, заради феновете? Не! Заради вас!

 

Трети цитат. Върхът на безумието: “ЦСКА разполага със силни и перспективни футболисти. Всички фенове и ръководството на клуба очакват атакуващ футбол, пределна мобилизация и висок дух.”

 

Спасителю, мислителю, учителю, силни и перспективни футболисти няма, защото го няма собственика, няма го рекламодателя. Няма го Човека с пурите, който дойде, пусна ни дим в очите и изчезна.

 

Шапка ви сваляме, че преди една година спасихте ЦСКА. Днес ЦСКА щеше да е във “В” група, ако не бяхте вие. Но това не е достатъчно. Временното спасение не означава пълно оздравяване. За да оздравее болният, са необходими лекарства, а не лъжи. Което е ваше дело. Да, не става за ден, два, а за месеци, та и година. Ама нещо не ги виждаме илачите.

 

Вместо да пускате такива безумни декларации, защо в официалния сайт не публикувате всичките ви обещания от последната година до днес.

“До два месеца ЦСКА ще стъпи на краката си”

“До два месеца ще имаме нов собственик”

“До един месец ще имаме мощен рекламодател”

“До ден-два вземаме качествен нападател”,

“Всички заплати са изплатени, проблеми нямаме”.
Пуснете тези безумия, а под тях се извинете на феновете! Извинете се и на Гъргоров и останалите, които избягаха. Не заради ЦСКА, не заради Стойчо, не заради Тошко Янчев, а заради вас изчезнаха!

 

Г-н Спасителю, кой се мъчеше да заблуди феновете. Кой им обещаваше водица в пустинята? Вие! Ето още няколко ваши цитата:

 

“ЦСКА играе световен футбол” (от април 2014 след 3:1 над Левски)

Това са ваши думи. Докато другите се опитваха да приземят феновете и да им покажат реалността, повтаряйки, че годината е нулева и че не бива да се очакват чудеса със събрани от кол и въже играчи, вие се превъплътихте в ролята на магьосника. Размахвахте магическата пръчка и хипнотизирахте хората, че ЦСКА лети в орбитата на космическия футбол. И от горе се наместихте право върху... Дедовия! Как се чувствате там, г-н Спасителю? Дано ви е некомфортно и неприятно. Дано...

 

На ваше място човек би мълчал, би защитил подчинените си, би говорил истината – че с този си потенциал ЦСКА не става за оттатък Калотина. Че е нужно време, че е необходимо да се сложи край на текучеството на футболисти и годишният процес за изграждането на нов отбор да спре. За излизането от ужасяващия кръговрат отговорността е само ваша и на никой друг! Не намерите ли изход, ще ни напомните за един от по-старите ви прякори - Атила. Защо Атила ли? Ами откъдето минете, трева не никне. Изскача само, пак се извинявам за израза, Дедовият.