Лионел Меси е изваян от талант. Бог го е засипал от петите до главата. Няма ли ги обаче другите два компонента от Троицата, талантът дяволски се изпепелява. Така както се изпепели мечтата на Меси и на цяла Аржентина за световната титла.

Лео има наистина всичко. Купи, титли, трофеи, медали, Шампионски лиги. Липсва му само едно. Най-важното, най-ценното, най-желаното, най-мечтаното отличие – световната купа. Докосна я, но не можа да я сграбчи в обятията си...

Защо Меси е един в Барселона и е съвсем друг в Аржентина? Защото там бяха Шави и Иниеста, защото там може и да не поемаш най-голямата отговорност, тъй като около теб пъплят имена и звезди. И защото Меси бе оставил сърцето си в... Барселона. Защото така и не откри в себе си смелостта, с която да поведе Аржентина към титлата. Четири гола в груповата фаза не стигат. Не и за звезда от величината на Лео. След тези четири гола последваха четири мача на агония и на неистово чакане от цял един народ. Чакане, завършило с милиони сълзи.

Някои оправдават играта на Меси на Мондиала с огромното напрежение, породило се от масовата истерия най-после да стане шампион и да се изравни с Марадона. От сутрин до вечер от месеци наред се повтаряше само това и нищо друго. Човек и от желязо да е, няма издържи, а Меси, който явно е с лабилна психика, това и му трябваше. Целият масиран натиск го срина, вместо да му помогне да изригне. За да оцелееш в цялата тази психоза обаче, се иска желязна смелост и здраво сърце.  Щом си се срутил, накъде си тръгнал тогава... Стой си в Барселона, където е пълно със звезди, без които явно ти не си... звезда.

Не че в Аржентина няма звезди. Има. Някои отсъстваха – Тевес, Банега, Гайтан и Пасторе. Нямаше ги поради съмнителни причини, зад които бе заложено самоубийството на Аржентина на Мондиала. Дали заради прищевките на Меси, дали заради недалновидността на треньора Сабея, но нито един от четиримата големи не замина за Бразилия. Другите звезди бяха там, но чакаха някой да ги поведе. Някой да поеме тежкия кръст на плещите си. Имаха нужда от водач, а “водачът” Меси пък... имаше нужда от смелост и сърце. На осминафинала, на четвъртфинала, на полуфинала и в най-важния мач липсваха смелостта и сърцето. Липсваше Меси. Онзи, истинският от Барселона. “Меси, къде си?”, питаха аржентинските журналисти. Най-лошото е, че не последва никакъв смислен отговор.

А в така наречената “желязна германска машина” се забелязаха пробойни. Не една и две на брой. Аржентина избра възможно най-добрата тактика на финала в неделя. Прекрасна игра в защита, перфектно затваряне на подстъпите към вратата на Ромеро. Изключителни Масчерано и Билия. На моменти немецът така си бе навел главата, че просто трябваше някой да я откъсне. Митът, че Германия е велика и непобедима, се беше напукал над “Маракана”. Апатичният удар на сякаш болния от анемия Игуаин и нескопосаното отиграване на клоуна Паласио обаче позволиха на немеца да оцелее. Да, така наречената “машина” владееше по-често топката, но чистите голови положения бяха в полза на Аржентина. Никой обаче не се възползва и накрая Бундестимът ликува с четвъртата си световна титла.

А къде беше или по-точно какво представляваше Меси на финала? Помните ли изпълнението му от фаул в последните секунди на продължението? Ето това бе неговият лик. Шут на отчаянието, шут на безсилието, шут на.. шут, а не на аржентински герой. Когато всичко след секунди свърши, играчите в синьо се разплакаха. Единствено в очите на Меси нямаше сълзи. Защо ли? Казват, че не плачат само бездушните. Само тези, които нямат сърце...

На майския площад в Буенос Айрес са изписани имената на героите на Аржентина – водача на революцията във войните за национална независимост Хосе де Сан Мартин, бащата на тангото Карлос Гардел, любимката на народа Евита Перон и още, и още и още. Сред тях са Марио Кемпес, Даниел Пасарела, Даниел Бертони, Хорхе Валдано, Хорхе Буручага и, разбира се, Диего Марадона.

Да, през 1978 година Аржентина уговори мача си с Перу, за да прецака Бразилия. Но Кемпес, Бертони и компания летяха на финала срещу летящите холандци. Разбиха ги, защото играеха със сърце. Целият тим играеше със сърце. Комбинацията при първия и при третия гол влязоха в учебниците по футболна история.

Да, през 1986 година най-великият футболист за всички времена вкара с Божията ръка на Англия. Но с божествените си крака отбеляза най-фамозния гол на световни финали, реализира брилянтни попадения в полуфинала с Белгия и даде най-изкусния пас към Буручага, донесъл втората световна титла.

Марадона може да е наркоман, простак и всякакъв там идиот, но на терена бе магьосник, бе художник, бе поет, който рисуваше и пишеше историята. Беше диктатор. Сърцето му туптеше за Аржентина, кръвта му кипеше като буйните води на водопада Игуасу, а в душата му от първата до последната минута на Мондиал 86 имаше едничка мисъл – да стане световен шампион. И той го стори, защото силно го желаеше. Защото Аржентина бе над всичко - над парите, над жените, над оргиите, над марихуаната. Всъщност, Марадона бе самият опиат за милиони, които го боготворяха. И той им се отблагодари, нареждайки се до футболните богове. Всъщност – не, той бе най-големият футболен бог.
 

Помня, че преди финалите в Мексико в лагера на Аржентина избухна някакъв скандал. Идентичен на сегашния. Сблъсък на лидери. Валдано нещо се разсърди, Буручага – също. Марадона обаче тропна по масата, събра ги всичките. Опъна им ушите, макар че той бе по-луд от всички тях. Но в името на Мондиала, на голямата цел и на родината сложи край на дрязгите. Сдобри ги и ги събра. После отиде на “Ацтека”, видя и победи! В погледа му имаше злоба, хъс, жажда да гази, да мачка и да печели.

А Меси? Той се сви някъде в ъгъла на апатичността. Ни вопъл, ни стон за отсъствието на Тевес и на Пасторе, имена, с които Аржентина би имала друго лице. Или пък може би такова е било желанието на Меси. Не в името на Аржентина, а в името на глупостта.

Пиша всичко това за тези, които постоянно правят паралел между едното и другото светило. Повярвайте, важно е не само да имаш божия талант и да правиш каквото си поискаш с топката в крака. По-важното е да бъдеш и лидер. За това, мамка му, пак се иска смелост и сърце. Ето такава е разликата между Меси и Месията Марадона.