“Червена” България не помни такива времена. За първи път в историята на вечното дерби ЦСКА постигна четири поредни победи над вечния си съперник в мачове за първенство. Последните поредни успехи (и то два на брой) датираха от сезон 1986/87 година.

 

Оттогава до днес изтече много, много вода. Комунизмът си отиде, дойде демокрацията – дали с кавички или без кавички е друг въпрос. Свърши Студената, почна “топлата” война. Появиха се мутрите и бухалките, изместиха ги балерините и гелосаните. Ама ЦСКА си я караше с по една измъчена победа, та по едно време като се почна – цели девет мача трябваше да чака, докато се докопа до успеха. Раздрънканото чудо на науката “Правец” бе изместено от лаптопите и компютрите. Цветните телевизори вече не бяха лукс, появиха се LSD и LED технологиите. Пръкна се интернетът, даже и фейсбукът се появи, а

 

умните телефони

биха дузпата на

ония с шайбите

 

Ама ЦСКА продължаваше да се мъчи и да бие от дъжд на вятър. Поколения се смениха. Бай Манго беше малко момченце през 80-те, после стана юноша, сетне и баща. Накрая и дядо. Ама ЦСКА не спираше да буксува.

 

За да се появи романът “Синята тишина” навръх 100-годишния юбилей. Романът всъщност е от пет тома, а не от четири, и негов автор не е Томов, а Стойчо Младенов. Защото ЦСКА може да е записал четири поредни победи над “Левски” в “А” група, но поредните триумфи на Стойчо са 5. През октомври 2012 той удари “сините” с 1:0. После през април 2013 при 1:2 начело на “армейците” бе Радуканов. За да се завърне след това Младенов и да постави началото. А защо не Томов ли? Ами защото Стойчо е архитектът и строителят на съвременния, на днешния ЦСКА. И сега всички, даже и “доброжелателите” му, отчетоха безспорния му принос.

За да го отчетем още веднъж, ще върнем лентата назад.

 

Стойчо Младенов допусна една огромна грешка. В началото на 2012 година той се завърна на “Армията”, когато там властваше “Титан”. Подписа договор, без да предполага какво го очаква. Задкулисно и подмолно “титаните” действаха срещу Стойчо и срещу ЦСКА. И въпреки че той вдигна тима от нищото и го изведе до подножието на титлата с цели 8 точки аванс, го препънаха. Препънаха го тези, които стояха... над него. Тогава Стойчо почти си беше отишъл. И в преносния, и в прекия смисъл. Професор Петров и доктор Трайков от болница “Токуда” го върнаха на белия свят. А една година по-късно той се върна на бял кон на “Армията”, след като през декември 2012-а “Титан” го изгони по най-бруталния и най-циничния начин.

 

Ще припомним на хората с по-къса памет, че ако през април миналата година не беше Стойчо, днес ЦСКА нямаше да го има. Треньорът се отказа от баснословната сума, която Гърнетата му дължаха. Направи го след няколко срещи и разговори с Емил Костадинов. Направи го в името на ЦСКА. Можеше да се заинати като Паро, а стореше ли го, това значеше край на лиценза, край на надеждите.

 

После обаче започнаха още по-големите мъки. ЦСКА призна, че е пред фалит. И ни Гришата, ни Ицо успяха да го измъкнат от тежките лапи, подаващи се от контейнерите. За да се намеси отново Стойчо. Младенов бе човекът, който се свърза с Александър Томов. Човекът, който не позволи да има ЦСКА-Нефтохимик, ЦСКА-Радомир или ЦСКА-Чепърчене, а да си е истинското ЦСКА – с традициите, с историята, с титлите, с европоходите. Същият ЦСКА обаче трябваше да започне от нулата. Без пари за купуване на футболисти, камо ли за гръмка селекция. Със стари, с млади, с опитни и неопитни, с отхвърлени оттук-оттам и с помощта на виртуалния пазар Стойчо взе гради бавно и полека някакъв си там отбор. Специалистите му предричаха в най-добрия случай петото място. Но от нищо Стойчо направи нещо.

 

Превърна разнебитения

червен джип в ЦСКА 4х4

 

И четирите колела на червения джип минаха триумфално и като на парад през вечното дерби само за един сезон.  

 

ЦСКА е само на няколко крачки от Европа, но по-важното е, че Младенов основа стабилна йерархия, в която всеки на “Армията” вече си знае мястото. По този начин баналната поговорка “Много баби – хилаво бебе” бе изхвърлена някъде из храстите на Борисовата градина, откъдето от време навреме продължават да изскачат някоя змия, някой ощипан ветеран. И докато някои мрънкат, Стойчо вече мисли за следващия сезон, давайки си сметка че мечтата му едва ли скоро ще се сбъдне. А мечтата му, като на огромен работохолик, е да превърне “червения” отбор в онзи тим от пролетта на 2008 година, който бе готов да мачка даже и в Европа. Тогава някой спря ЦСКА. Томов ли, световната конспирация ли, БКП и КПСС ли? Някой го спря. Сега Стойчо не иска това да се повтори. Томов – също. А Томов трябва още да се реваншира. Още много да се реваншира. Факт – той спаси ЦСКА. Но и още един факт – ЦСКА не е финансово стабилен днес, макар че е тръгнал да се изправя. Така че, топката е в краката му...

 

За финал да си дойдем на думата. Вероятно разбрахте какво се крие зад името Стойчо - Синята Тишина Отчита Йерархията в Червения Отбор.

 

Защо Тройчо, Четворчо, Петорчо и Седморчо ли? За Тройчо и 100-йчо е ясно. Четворчо – защото четири пъти поред би “Левски” за първенство през настоящия сезон. Петорчо – защото пет са поредните му победи като треньор на ЦСКА над “Левски”. И Седморчо – защото седем за общо успехите му над вечния враг като наставник. Фактите го показват. Те са посочени в таблицата. Младенов е най-успешният треньор на ЦСКА в “А” група в историята на голямото дерби. Когато фактите говорят, даже и боговете мълчат. А ония, дето го хулят и плюят, трябва не само да мълчат, но и да ръкопляскат.