Мартин Петров е роден на 15 януари 1979 г. във Враца. Професионалната му кариера започва в отбора на Ботев Враца (1995–1996), минава през ЦСКА (1996–1998), Сервет (1998–2001), Волфсбург (2001–2005), Атлетико Мадрид (2005–2007), Манчестър Сити (2007–2010), Болтън (2010–2013), Еспаньол (2013), за да се завърне отново в ЦСКА на 30 октомври 2013 г. За националния отбор от 1999 до 2011 г. е изиграл 90 мача и е вкарал 19 гола. Обявен е за футболист №1 на България през 2006 г.

Мартин Петров разкри специално за в. „Доктор” как се грижи за своето здраве и за кариерата си във футбола.

 

- Бях бързоногия нападател (смее се). Първо, ако го нямаш генетично, няма как да стане. Но генът е до един момент. После трябва да доразвиваш качествата си. А когато вече си на години като мен, каквото и да правиш, не можеш да смалиш годините за съжаление. Те си вървят и рано или късно губиш постепенно качествата си, не си толкова ефективен на игрището. Но все пак, можеш да поддържаш своите силни качества с определени упражнения. Разбира се, това включва и здравословна храна. Защото ако не водиш правилен начин на живот, няма как да си във форма.

 

- Да ви кажа честно, позволявам си от всичко по малко. Е, избягвам да ям храните, които са вредни и за спортисти, и за всеки човек – като пържено и мазно. Избягвам и прекалено много сладки изделия, особено сега, когато съм на години и ми пречат в професионалния футбол. Не казвам, че не опитвам и от тях. Но в съвсем малки количества, веднъж на месец, дори на по-дълъг период от време. Важното е всичко да бъде в необходимата мярка.

 

- Аз съм против диетите и строгия хранителен режим. До нищо добро не води строгата диета - за известно време има ефект, после отново връщане към лошите навици. Когато имаш в главата си достатъчно акъл, може да си хапваш от всичко, стига да е в разумни граници. В крайна сметка

 

организмът има

нужда от всичко

 

Това го твърдят напоследък все повече известни хора – и артисти, и спортисти. Особено за нас, спортистите, при нашите изключително тежки натоварвания всеки ден се нуждаем от разнообразна храна, защото организмът ни го иска.

- Взимате ли някакви хранителни добавки, защото днешната промишлена храна не е особено богата на витамини и минерали?

- Където и да съм играл, моята първа работа е била да се допитвам за всичко до доктора на отбора. Приемам нормалните видове витамини, особено витамин С, които са важни за всеки човек. Добавям също желязо, калций, омега-3. Всички те са жизненоважни за всеки организъм.

- На коя медицина имате по-голямо доверие – на народната или на официалната?

- Слушам и гледам, че все повече хора се доверяват на народната медицина. Защото е много по-безвредно да се излекуваш с билки, отколкото с химични продукти. И аз предпочитам да се оправям с народната медицина. За съжаление се налага понякога да се употребяват и лекарства, които може би не са много качествени и безвредни за организма. Но когато, не дай си Боже, не го пожелавам на никого, се разболееш или се контузиш, трябва да прибегнеш и до тези медикаменти.

- Когато децата ви настинат, как ги лекувате?

- Да чукна на дърво, не съм имал по-сериозни здравословни проблеми в семейството. Настинките са съвсем нормални състояния при децата, особено в Англия по това време. Знаете, че съпругата ми и дъщерите ми живеят в Англия. Когато не е нещо сериозно, им даваме чай с мед, лимон. Колкото и да не им е приятно на децата, понякога ги натискаме насила да пият разни неща, за да се излекуват, преди настинката да премине в нещо по-сериозно. Когато видим, че положението не е безобидно, първата ни работа като родители е да ги заведем на доктор и после даваме лекарството, което той предпише.

- Какви травми имате от футбола?

- Всичките ми операции са на лявото коляно. Първо скъсах коленни връзки, след това менискус. Операциите ги направиха в Испания. Коленните връзки ги оправиха в клиника в Мадрид, а менискуса – в Барселона. Първата операция беше през 2006 г., когато играех за Атлетико (Мадрид). Когато ми се повреди менискусът през 2008 г., имах договор с английския Манчестър Сити. Но от отбора нямаха нищо против да ме оперират в Испания и там да протекат първите месеци на лечението.

- Това значи ли, че имате по-голямо доверие на испанските доктори?

- Не че имам по-голямо доверие на всички испански лекари – просто докторът, който ме оперира втория път, е известен специалист. Той се занимава с футболистите и на Барселона, и на Еспаньол. Съвсем нормално е, като чуеш, че

играчите на Барселона се лекуват при д-р Когат, а и други известни личности, да потърсиш такъв специалист. Д-р Когат наистина се отнесе с голямо внимание към мен и до ден-днешен поддържаме връзка, интересува се как се чувствам здравословно. За мен е много важно лекарят да следи как протича възстановяването на пациента. 

- А колко време се възстановявахте след втората операция?

- Всичко не мина гладко. Първо д-р Когат ми заши менискуса, но за съжаление три месеца по-късно, когато се опитах да играя, пак имах проблеми с коляното. Наложи се да ми извади менискуса и се възстановявах още два месеца. Така се събраха пет месеца.

- Живели сте в развити европейски страни като Германия, Англия, Испания, Швейцария. Къде ви допада най-много здравеопазването?

- Не съм се замислял за това, а и не зная. Ние, спортистите, сме улеснени, защото при всеки здравословен проблем се допитваме до доктора на отбора. Може би като приключа сега футболната си кариера, ще трябва да се ориентирам в здравеопазването, и то най-вече в чужбина. Защото тогава ще трябва сам да се грижа за всичко, да осигурявам здравно и себе си, и семейството си.

- Някога лежали ли сте в българска болница?

- Като съвсем малък, когато ми вадиха сливиците.

 

Лежах в

болницата

във Враца

 

Имам спомен, за съжаление не много приятен. Помня как майка ми и баща ми бяха до мен и ме окуражаваха. Неприятно е, когато си в болница.

- Добре ли е вече вашият приятел и бивш съотборник в националния отбор Стилиян Петров след лечението на левкемията?

- Ние сме приятели и поддържаме връзка. Той ми казва, че всичко е О’Кей. Не искам да давам повече подробности, за да не разкривам неща, които Стилиян не иска да казва. Но аз винаги съм го казвал – не се и съмнявам, че Стилиян ще оздравее и ще бъде човекът, който беше преди. На него много му помага позитивното мислене. От самия ден, в който научи неприятната вест, че е болен от левкемия, беше позитивно настроен, че ще я пребори, и то с голяма разлика. В момента той наистина го прави.