Избраният за най-перспективен футболист в "А" група Симеон Славчев даде интервю за обзорното предаване на НЮЗ 7 "Спорт7". Ден след победата на Литекс над "Левски" с 2:1 в София, полузащитникът на "оранжевите" и националния отбор на България разказа пред Деян Веселинов за големия дразнител "Левски", за първите си стъпки във футбола, направени в столичния Септември, за работата му с Христо Стоичков, с Миодраг Йешич, за онзи мач срещу Локомотив (Пловдив), за шансовете на Литекс и националния отбор, както и за евентуален трансфер в чужбина.

- Шест мача преди края на сезона, Литекс е в отлична позиция да се бори за челните места – второ, трето, защо не и първо, доволен си от представянето на отбора?
- Първо, доволен съм от победата над "Левски". Нека да не изпадаме в излишна еуфория – печелим - ставаме шампиони, падаме – всичко се сгромолясва. Нека се придържаме към един план. Да играем хубав и красив футбол, който да ни радва нас и да радва феновете на футбола. Важното е да се класираме и да сме готови за Европа, това ни е целта.

- С какво надиграхте "Левски" на "Георги Аспарухов"?
- С тактическа дисциплина, страшно много желание и характер. Отделно и футболните качества, които притежаваме – в Литекс има страхотни футболисти.

- В началото на второто полувреме "сините" ви понатиснаха, след това обаче треньорът Миодраг Йешич направи корекции. Това ли бе моментът, в който намерихте начин да спрете "Левски"?
- Точно по това време се изморих страшно много, защото не бях тренирал 10-12 дни и треньорът ме смени. Но с рокадите, които направи той наистина спря натиска на "Левски". За наша радост "сините" си изтърваха положенията, имаха две много чисти.

- След мача каза, че това е дербито на Литекс и това е много сладка победа...
- Да, това е мачът на сезона за Литекс, това е дербито с най-голям заряд за нас. "Левски" е най-големият дразнител за нашия отбор. Видно е от напрежението, което съпътства всеки един двубой между тези два тима – винаги има закани, скандали, ако щете. Затова и победата е толкова сладка. Много сме доволни от успеха.

- Ти лично кога разви това усещане - че "Левски" е дразнител за Литекс?
- Първо искам да кажа, че още от малък имах някакви симпатии към Литекс. Всеки път, когато Литекс играеше със софийски отбор бях наясно, че няма как този тим да бъде победен лесно. След това отидох в Ловеч, където съм вече шеста година. Гонил съм топките на мач срещу "Левски" и знам много добре, че това е дербито. Усетил съм заряда на тази битка.

- Какъв е първият ти спомен от Септември, сещаш ли се често за родния ти квартал "Красна поляна"?
- Още имам приятели от отбора, в който бях в Септември. "Красна поляна" е родният ми квартал, там има много добри футболисти. Винаги е имало. Футболисти с характер, с това ни е известен кварталът. В Септември ме научиха да живея с играта, да я обичам, да преживявам всяка една загуба тежко, а победите да не ме пращат в небесата. Интересувам се от състоянието на Септември, жал ми е, че клубът и школата са в такова тежко състояние. Винаги този клуб се е славил с добри юношески формации, а сега не е така. Боли ме.

- На какво те научи престоят в академията в Ловеч, за кой специалист се сещаш най-често?
- Определено за Петко Петков, който сега е помощник-треньор в Славия. Той ме научи как да играя дисциплиниран и тактически футбол, допреди това само тичах по терена и се борих. А академията на Литекс трябва да бъде образец на целия българки футбол. Първо е печеливш модел, а освен това помага и на българския национален отбор. Много по-сладко е любимият ти отбор да побеждава с футболисти, които милеят за клуба, чийто идоли са били батковците от същия клуб. Това го виждаме в момента в Левски, младите там се раздават до последно. Изкарват си картони, но милеят за отбора си.

- Кои бяха тези батковци за теб?
- В Литекс се възхищавах на абсолютно всички. От Берберович и в момента се уча, от Петър Златинов също. Захранвам се от Бодуров с желание за игра, от хъса му, той е голям мъжкар. Всички от последния шампионския отбор на Литекс ми бяха идоли. Възхищавах им се. На първата ми тренировка с тях си мислех, че съм в космически кораб. Когато се запознах отблизо с тези момчета видях, че не са извънземни.

- Разкажи за ключовата роля на Христо Стоичков за развитието ти?
- Любо Пенев ми даде дебюта. Но в онзи отбор имаше страхотни футболисти и нямаше как да пробия тогава. А после Стоичков ме наложи...

- Ще те върна към един мач в Ловеч - между Литекс и Локомотив (Пловдив). Той завърши наравно 2:2, а изравнителният гол за гостите стана след твоя грешка. Минута по-късно Стоичков те извади, а ти напусна със сълзи на очи. Ще разкриеш ли какво ти каза Ицо?
- Никога няма да забравя този мач. Водихме 2:1, играехме супер, на мен играта ми връзваше, финтове, пасове, всичко. Публиката скандираше името ми. Може би това ме подлъга, играх с прекалено самочувствие. Подцених една ситуация и ни вкараха гол. Наистина ме заболя. Страшно много живеех с играта тогава и знаех, че съм предал съотборниците и треньора си. Стоичков ме извади, викаше ми, крещеше ми, видя че го преживявам тежко и се успокои. В съблекалнята след мача пак същото, на мен чак ми стана гадно. След това вечерта ми се обади. Каза ми: „Всеки греши. Няма да спра да разчитам на теб, вярвам в теб, момче!“ Всъщност никой от клуба, нито публиката, ми каза нещо след тази грешка. Това ми помогна. След това бях титуляр срещу "Левски" в София и направих един от най-силните си мачове.

- Има ли моменти, в които момчета като теб, Кирил Десподов, Страхил Попов да усещате липсата на Стоичков?
- Със Стоичков ни беше забавно, винаги имаше шеги, закачки, настроение на тренировките. Но когато трябваше да се върши работа, когато той повишаваше тон – всички се съобразявахме. Трудно е някой да остане толкова дълго на треньорския пост, като сър Алекс Фъргюсън например, така че раздялата със Стоичков е нещо нормално.

- Какви са впечатленията ти от новия треньор Миодраг Йешич?
- Генерални изводи и впечатления нямам. 10-12 дни бях контузен, бях на индивидуална програма, с него съм имал само една тренировка и един мач. За момента разчита и вярва на мен. Вчера на мача не спираше да ни подкрепя – това ми направи отлично впечатление.

- Кой е най-добър футболист в "А" група в момента?
- Има добри и перспективни играчи като Ивайло Чочев, възхищавам му се че играе толкова добре в такъв клуб като ЦСКА. Той има страхотен потенциал. Да не забравяме опитните играчи – Емил Гъргоров, Владимир Гаджев, много стойностни футболисти, от които мога да се научи много. Светослав Дяков в Лудогорец също. Това е от първата седмица. От втората - Маркиньос от Локомотив (София).

- А кой е най-добрият чужденец?
- Армандо Ваюши е много качествен. Много са, ще ми трябва много време да ги изредя.

- Какво най-много те дразни в "А" група?
- Искрено бих желал стадионите да са пълни, това ще вдигне и нивото на игра, раздаването на самите футболисти. Сега на мачове ходят по 500 човека, болно е. Има безобразни терени за професионален футбол също така.

- Представи си ситуация – на Литекс предстои участие в Лига Европа, а в същото време силен западен клуб те иска. Решението е твое – как ще постъпиш?
- Коварен въпрос. Бих желал да съм здрав – това е най-важното. Бих искал да постигна някакъв успех с Литекс, да бъда запомнен в клуба, в града не само като полузащитника, който вкарва голове. Искам да остава трайна следа, а това става с трофеи. След това има време за трансфер.

- В националния отбор също се остава следа, какви са шансовете на България в квалификациите за европейското?
- Да не се изхвърляме. Това не е добре. Мисля, че сме узрели да постигнем нещо, искрено желая да зарадваме и нас, и народа ни.

- Довърши изречението „Ако не бях станал футболист, щях да бъда...
- Журналист.