В ЦСКА ври и кипи. Не се знаеше доскоро клубът ще го има ли, ще го закриват ли. И тъкмо когато взе да се поизправя, се намери някой, който да ревне като момченце с писклив глас: “Мамо, мамо, а пък едни чичковци не ни дават да ритаме!”. Айде, ония писъци за неизплатени пари, както и да е. Ама тия, днешните, са уникална трагикомедия....

 

Човек да се чуди да плаче ли или да се смее на “скандала”, в който група ветерани пискливо ни продъниха ушите, че не ги пускат да ритат. И решиха те да ритнат. Фалцово, силно, мощно. Точно под гредата на... Стойчо Младенов. Шутът идва от Радослав Здравков. Друг е въпросът дали шутът е отправен от... шут. Когато беше футболист (страхотен, универсален, стана шампион един път с Локо (София) и няколко пъти с ЦСКА) го наричаха Тихата стъпка. Днес е Шумната стъпка.

 

Цялата тази пародия нямаше да я има, ако Ради нямаше зъб на Стойчо. А той зъбът си е цял кътник. Друг е въпросът дали е мъдрец.

 

Няма защо да си кривим душите – на Здравков му е криво, че голямата му и тъй бленувана мечта няма да се сбъдне - да стане старши треньор на ЦСКА. Че все остава в сянката на Стойчо, с когото преди години бяха неразделни приятели. И от стоенето в сянка Ради настина...

 

През 2003-а Здравков пак свика пресконференция. И пак ни продъни ушите. Тогава му пригласяше Методи Томанов, ама днес Мето не е до него. И не защото е вече в Лудогорец, а защото отдавна е сложил край на войната си със Стойчо. Но Ради няма да спре и ще продължи да натиска спусъка. Друг е въпросът дали патроните са комплексарски. Ето това е истината.

 

Защо Ради не свика пресконференция миналото лято, когато ЦСКА загиваше? Защо той и Паро, вместо да пищят, не си купят акции и не помогнат в трудния момент? Защо не застанаха зад истинския ЦСКА, а хукнаха с Гърнетата да правят нов клуб с регистрация в Радомир преди година? Нероденият и фалшив ЦСКА щеше да има за президент Аспарух Никодимов и старши треньор Радослав Здравков. Това са сериозни теми, ама много сериозни, които говорят за липса на лоялност и очевадно  предателство. А това с писъците за терена си е детски плач! Толкова е лесно и елементарно – денят расте, слънцето залязва по-късно и след 18 часа прословутият терен ще бъде свободен за всички ветерани. Ама слънцето за някои май отдавна е залязло. Вътре в тях - само мрак...