ИГРАЙ БЛИЦ ГЕЙМ 3 - ТУК!

Славия отпразнува 100-годишния си юбилей през април тази година. Изминават няколко месеца през 1913 година, докато дойде и първият паметен мач на „белите“. Всъщност, това е първият официално организиран футболен мач в България. В рубриката БЛИЦ Архив връщаме времето точно един век назад, за да ви припомним какво се случва в дните около 11 август 1913 година.

Денят отново е неделя. Славия вече е създаден клуб и търси първи противници. Дебютният двубой е срещу клуб „Савата“, кръстен на легендарния Сава Киров. Съперникът на Славия е абсолютен ветеран в българския организиран футбол. Всъщност, това е „Футбол клуб“, който после става „ФК 13“. Този клуб е първият официално регистриран през 1913 година, а е основан през 1909 година.

Ето спомените за първия официален мач, които черпим от книгата на Николай Кръстев „Хрониките на Славия“. „Беше през лятната ученическа ваканция и августовското слънце безмилостно печеше и прегаряше напуканата земя. Този ден обичайната ваканционна скука бе отстъпила мястото на напрегнато очакване. Погледите на всички ни, които бяхме насядали на оградата на старческия приют „Всек скорбящих радост“, бяха насочени към Руски паметник, откъдето трябваше да дойдат тия, които очаквахме. Това бяха пратениците на Славия – Васил Петров, Павел Грозданов и Владимир Йерусалимов, които бяха отишли да уговарят мач с футболистите на „Савата“. Те се бяха забавили, тъй като трябваше да изминат дълъг път на отиване и връщане до игрището на „Савата“ (днес в Борисовата градина). Най-после делегатите се зададоха и се упътиха към нас. „Съгласиха се!“ - каза само един от тях. След като премина радостното възбуждане, предизвикано от новината за уговорения мач, престъпихме към загрижено обсъждане на подробностите, свързани с това важно събитие...

110820131761.jpg

„Идат!“ извика някой около 4 часа след пладне на 11 август 1913 година. Всички се обърнахме към Руски паметник и след миг пред изумените ни погледи се представи незабравимо зрелище. Откъм паметника се зададоха един след друг три файтона. Те свърнаха от шосето и спряха на игрището. От тях наскачаха играчите на „Савата“, облечени във фланелки с черни и червени линии отвесно и бели гащета и наметнати сака.

Летописната книга на Славия предава началото на мача по следния начин: „Играта започна точно в 5:10 часа след пладне, ръководена от Немеца. Голяма беше уплахата на всички наши играчи, които бяха загубили ума и дума...Голът най-после дойде. Левият краен нападател на Славия Брънчев, поемайки топката почти от центъра, се вряза дълбоко в противниковата отбрана. Подадената от него топка попадна в центърфоруарда Шаранков, който със свойствения си вътрешен шут я прати неспасяемо покрай объркания вратар на „Савата“. В този момент стана един инцидент, който без малко щеше да стане причина Славия да се лиши от една хубава победа и да се помрачи този официален мач. Александър Дишков, брат на голкипъра Иван Дишков, който е в публиката, възползван от липсата на мрежи и от настъпилата залисия, изрита топката обратно в игрището, викайки: „Не е гол, не е гол!“ В следния миг разярената публика връхлетя върху него и по твърде неделикатен начин го застави да признае, че е изкарал топката извън голлинията. Само авторитетната намеса на съдията спаси Александър Дишков от по-големи неприятности. Малко по-късно последната съдийска свирка оповести края на срещата при резултат 1:0 – първата официална победа на Славия.

Отборът на Славия за първия мач (бели ризи, бели гащета, черни чорапи): Стефан Лалов - Панко, Илия Георгиев-Бай Илия, Павел Грозданов-Пальо, Емануил Гешев-Манчо, Фердинанд Михайлов, Тодор Калканджиев-Джон, Стефан Чумпалов - Чумпала, Георги Григоров-Фурланата, Асен Брънчев, Борис Шаранков-Шаро и Владимир Митров Йерусалимов-Влагера (той заменя Димитър Благоев-Пальо, който не се явява)