Футболните запалянковци помнят много мачове. Една надпревара обаче остава завинаги в историята като най-шантавият, най-инфарктен и най-сензационен турнир. Става въпрос за битките за Купата на Съветската армия през сезон 1977/78 година.
Тъй като се навършват 35 лета от тези наистина зашеметяващи двубои, в които преобладават както скандалите, така и любопитните моменти, в БЛИЦ Архив ще върнем лентата назад.
Изненадите в турнира валят като из ведро и са чак до финалната права, където Марек шамаросва ЦСКА навръх 30-годишнината от създаването на “армейския” клуб. Нека обаче караме поред...
Първият екшън е на 10 декември 1977 година, когато се играят двубоите от 1/32-финалите. Те са от един мач. “Левски” отстранява скромния отбор на Балкански миньор (Твърдица) с 6:1, а БЛИЦ вече публикуваинтервю с голмайстора на провинциалния тим – Стоян Илиев. В него той разказа как “сините” правят всичко възможно да се разпише. Стоян влиза в историята като единственият футболист-инвалид, разписал се в официален турнирен двубой.
На същата фаза от турнира, или по-точно на същия ден, Дунав (Русе) постига умопомрачителна победа. Русенци попиляват с 13:0 “Ботев” (Криводол). Да, шега няма – във вратата на криводолци топката влиза цели 13 пъти!
10 гола пък са отбелязани на мача “Бенковски” (Исперих) – Червено знаме (Радомир). Срещата завършва при резултат 8:2, като главният съдия отсъжда три дузпи.
Само след една седмица – на 17 декември, са 1/16-финалите. Най-зрелищният от тях е в Сливен между едноименния отбор и Марица. Редовното време и продълженията приключват при 3:3, като освен шестте гола зрителите виждат и...шест греди. Стига се до дузпи, където домакините измъкват победата с 8:7.
На 11 февруари 1978 са осминафиналите. Най-скандалният е между Чепинец (Велинград) и Сливен. Двубоят е прекратен при резултат 1:0 заради скандали и побоища. Гостите недоволстват от съдията и в крайна сметка е присъдена победа на велинградчани – 4:0 служебно. Всъщност, те не само недоволстват, ами го и набиват. Пердах ядат и помощниците му, а един от тях се заключва в тоалетната, след като вече е хапнал три-четири шамара.
Ето как социалистическата преса отразява мача. Във вестник “Народен Спорт” четем следното:
Ето как социалистическата преса отразява мача. Във вестник “Народен Спорт” четем следното:
“Грозна сянка върху футбола ни хвърли срещата в Чирпан между Сливен и Чепинец. Неочакваният развой в полза на велинградските футболисти не бе приет спортсменски от съперника. Груповият протест на играчите от Сливен доведе в 61-ата минута до прекратяване на мача и присъждане на служебна победа за Чепинец.
Случаят е много тревожен и още веднъж поставя на дневен ред проблемите за възпитанието и дисциплината на нашите футболисти. Справедливостта изисква много по-строго наказание за тези, които с постъпките си се опитват да помрачат прекрасната идея, залегнала в турнира.”
Случаят е много тревожен и още веднъж поставя на дневен ред проблемите за възпитанието и дисциплината на нашите футболисти. Справедливостта изисква много по-строго наказание за тези, които с постъпките си се опитват да помрачат прекрасната идея, залегнала в турнира.”
Наказанията наистина са тежки: Сливен е изваден за 5 години от участие в турнира, а футболните права на Николай Арабов са спрени за една година. Тъй като Сливен по това време е клуб към Българската народна армия, част от генералите предлагат идиотското решение футболната секция в града да бъде закрита. Не за месец, не за петилетка или десетилетие, а завинаги! Добре че се намират разумни хора, които да разубедят побеснелите военни.
Впоследствие санкцията на клуба отпада, а младият Арабов се завръща на терена и става един от най-добрите защитници не само в Сливен, но и в България.
В същия ден ЦСКА с голямо ходене по мъките елиминира “Ботев” (Враца) в Ихтиман с 1:0.
Стигаме до четвъртфиналите, които са на 18 февруари. Най-голямата бомба е в Карлово, където Чепинец (Велинград) елиминира настоящия тогава носител на Купата (както и действащ шампион) “Левски”. В 16-ата минута Иван Тишански открива за “сините”, но в 87-ата минута Сестримски изравнява след красив прехвърлящ удар, при който вратарят Стайков е като препариран. Стига се до продължения, където гол не пада. Все пак чепинци са много близо до второ попадение – Иван Благов финтира защитник и вратаря и когато стреля, изневиделица изскача Стефан Аладжов и чисти от самата голлиния. Накрая спорът е решен след удари от бялата точка. При дузпите велинградчани проявяват страхотно хладнокръвие. И петимата футболисти на тима се разписват, а за “Левски” се провалят Войн Войнов и Йордан Йорданов. Играчите на Чепинец са посрещнати като герои на социалистическия труд във Велинград. Хората ги носят на ръце, подмятат ги във въздуха, а в кметството е организирано пищно тържество.
На полуфиналите двойките са: ЦСКА – Чепинец и Марек – Академик (Свищов). Двубоите трябва да се играят на неутрален терен. Мачът на “червените” и екзекутора на “Левски” е насрочен да се състои в Ихтиман. Велинградчани отказват, а от футболната федерация предлагат втори вариант – Пловдив. След като и за там нещата пропадат, срещата се провежда в...София. На Националния стадион “Васил Левски”. Всички очакват лека победа на ЦСКА. Ама не става... Нулевото равенство се запазва 90 минути. В продълженията пак като че ли няма да падне гол. В 115-ата минута Георги Денев е съборен в наказателното поле. Дузпа за “червените”. Зад топката застава Божил Колев, който с лекота вкарва. “Армейците” се виждат финалисти, но в последната – 120-а минута, Чепинец получава правото да изпълни пряк свободен удар. Орлин Кадьов вкарва красив гол във вратата на Борис Манолков и на дневен ред изскачат отново дузпите. Този път късметът не е на страната на Чепинец и скромният отбор от Велинград отпада.
В другия полуфинал Марек без елиминира Академик (Свищов) с 2:0. Така на 24 май 1978 година на стадион “Васил Левски” е финалът за Купата на Съветската армия между Марек и ЦСКА. 40 000 зрители са по трибуните, от тях половината, та и повече се изсипват от Дупница – тогава Станке Димитров.
