Ангел Ангелов-Гелето е една от най-колоритните фигури в българския бокс. Има едва седемгодишна кариера като състезател, но изпълнена с много драми и емоции. На треньорското поприще ниже успех след успех, дори и той не си спомня колко шампиони и медалисти е произвел на международния ринг. Ангелов два пъти е избиран за треньор №1 на България, има основен дан за развитието на почти всичките ни елитни ръкавици. На 10 юли Гелето ще навърши 65 години, в златна възраст за професията си, но е далеч от залата…

-Геле, защо се предаде? И ти си от многото ни таланти, които изчезнаха от спортния хоризонт, но не и от полезрението на „ШОУ”! Какво става с теб, къде се загуби?
-Не съм на Околовръстното, вкъщи съм си (б.а. – в настроение е, смее се). Не съм при курвите, щото не съм за там, просто не ставам. Вкъщи си ми е най-добре. До „Герена” живея, не знам дали знаеш, и всичко е о`кей. Скоро ще стана на 65 години, удобно ли е да съм на Околовръстното? Не, не съм проститутка! Знаеш го, нали!?
Geleto_4.jpg
-Не търсех проститутка, а голямата боксова легенда Ангел Ангелов-Гелето!
-Миналата седмица ти четох интервюто с футболния треньор Иван Кючуков, който казва, че у нас погребват експертите, след като наближат 60 години. Чудя се на Алекс Фъргюсън как може още да е толкова луд на 70 и кусур години.
 
Аз не съм
погребан
 
но общо взето съм вън от играта. Няма ме в бокса и до голяма степен по мое желание. Няма пари, няма условия… Затова реших за себе си, че няма да се занимавам с бокс просто ей така, за да се намирам на работа. Не мога да се предлагам като проститутка, който ме цени - знае как да ме намери и да ме покани. Това е положението!

-Искаш да кажеш, че нямаш никакви оферти за треньор или каквато и да е друга длъжност в бокса?
-Не приемам несериозни покани. Викат ме тук и там, но нищо официално. Говоря за работа в България. Мога веднага да почна с деца и юноши в „Славия”, но какво да ти кажа… Голяма мизерия е навсякъде! Голяма, направо да ти настръхнат косите, ако ги имаш! Те хората нямат пари за трамвай, а да им се събират такси по 30-40 лева на месец за тренировки? Просто няма смисъл да си късам нервите! Алекс Фъргюсън може и да може, но аз искам малко да се щадя (б.а. – смее се). И не съм толкова далеч от бокса, защото всеки ден отскачам до залата на „Герена”, до „Дианабад” ходя… „Овча купел” малко ми е далеч, но и  там наминавам. Все пак съм роден и израснал в онзи район. Аз съм славист, както и да го погледнеш. Спортът е в душата на всеки, който е живял в квартал „Петте кьошета”. Сега си почивам малко, добре ми е така…  
 
Важното е  водка да има!

 
-Намира ли се?
-По едно кило пия на ден, сладко ми е! Сега предлагат един доматен сок, който е направо готов за консумация – не иска никакви подправки освен…водка! Още 20-30 години да продължи така и повече не ща. Важното е да сме живи и здрави. Боксът си върви и без мен.

- Значи водка...
- Ама защо се учудваш? На мен ми е кеф. На душата ми е кеф и това е!

-Контактуваш ли с шефовете на боксовата федерация, с треньорите от националните отбори?
-Не. Там нещата много се измениха. Мишо Таков е директор на всички национални треньори, а мъжете ги води Палми Ранчев. Работят си хората, не им се бъркам. Онзи ден Бабачев ми се обажда от Германия и пита защо нашите национали не са на турнир там, а в Румъния. Какво да му отговоря, като нищо не знам?! Иначе президентът на федерацията Краси Инински е мое момче. Нямаше много шанс на ринга, но е на „ти” с бокса. Ще се справи като управител, защото е много амбициозен и работлив. Помня как преди световното първенство в Дания през 1995 година свали 17 килограма за един месец. 17 кила! За такова нещо се иска много воля. Трябваше да боксира при 67-килограмовите, а подготовката я започна с цели 84. После на първенството обаче реферите го прецакаха срещу един сърбин. Направо не искам да си спомням. Инински хвърли толкова труд, толкова пот, свали ги тия пусти килограми, а за “награда”
 
съдиите му
разкатаха
фамилията!

 
-Не се засягай, но това е редовно оправдание на загубилите не само в бокса, а и в другите спортове.
-Чакай, чакай...  Реферите много са ни ощетявали през годините. На международните състезания говоря, естествено. Добре, че нашият професор Емил Жечев (б.а. – вече академик) беше шеф в световната и европейската боксови централи и това малко ни спасяваше положението на ринга. След неговото оттегляне обаче я подкараха срещу българите на принципа „Ще ви го върнем тъпкано”. Има един азербайджанец Абдиев, дето ни мъти водата с реферите на всички нива. Нещо много ни е набрал, но няма страшно и с това ще се справим. Абдиев не може да е по-голям от българския бокс!

-Защо не са ти присъдили победата във финала на олимпийските игри в Мюнхен - 1972  при положение, че си свалил противника два пъти в нокдаун?
-Леле, къде ме върна – 40-а и повече години назад! Това е дълга история, но ти казвам, че реферите ми взеха победата. Но въпреки че заслужавах първото място – не се чувствам ощетен. Знам, че ме провокираш с този въпрос, но това е самата истина. Още преди да почне финалът, аз знаех, че посмъртно няма да спечеля. Предишния ден Георги Костадинов стана първият българин - олимпийски шампион по бокс. Два шампиона от една Олимпиада щеше да ни е твърде много. На финала аз се паднах с американеца Сийлс и беше ясно като бял ден, че  негърът ще стане олимпийски шампион. На Щатите това бе единственият им финалист. Нашите ръководители и треньори в Мюнхен ми викаха, че ще го бия, но и те знаеха каква е работата. А американецът наистина респектираше, най-малкото с ръста си от 182 см. Това е прекалено много за боксьор. Бях отписан от всички, не таях надежди за злато. Даже си викам да не стане някоя беля и да ме лишат и от сребърния медал, както стана с един боксьор на предишната олимпиада в Мексико. Мен ме задоволяваше и второ място, но се бих на ринга мъжки. Качих се с мисълта да не ме дисквалифицират, американец е срещу теб все пак. И тоя американец трябва да спечели!

-Как се разви боят със Сийлс?
- Не ми говори...
 
Срещата
тръгна много
курвенски
 
ще ме прощаваш за израза. Сийлс ми удари дясно кроше и ме дръпна на клинч, след което ме свали с ляв. Аз играех на обезболяващи, чието действие стигаше само за загрявката. Ръката ме болеше ужасно, но след тоя номер на американеца всичко ми мина. Викам си: „Ей ся ще ти е.а майката и на медала, и на всичкото!”. Станах аз и  го почнах. Тръгна да ми бяга по ринга, но успях да изравня точките. В началото на третия рунд вече съвсем бях полудял, исках да го смачкам за курвенския му номер и това е. Бях изцеден от напрежение, но успях два пъти да го сваля в нокдаун. Победата отвсякъде си я заслужих, но от реферите, тогава петима край ринга гласуваха, само двама се престрашиха в моя полза. Въпреки това тържествата в олимпийското село веднага започнаха. Надпреварваха се да ме поздравяват, а аз нямах сили от умора. Още предишния ден се изтощих от много емоции. Гошо Костадинов, с който бяхме „бойни другари”, стана първи, аз спечелих на полуфинал. Веднага след като наградиха Гошо, такъв рев му ударихме двамата в съблекалнята, че не могат да ни изкарат два часа (б.а. – смее се). Падна ни пердето просто, изляхме си мъката по приятелски. Имахме разни проблеми преди Олимпиадата, даже ни изключиха с Гошо от спорта завинаги… После ни реабилитираха, а някои национали мислеха, че е станало по втория начин чрез партията и какво ли не, затова ни бъзикаха. Гошо в прав текст им викаше: „Пукнете от завист, само аз и Гелето ще вземем медали в Мюнхен”. Така и стана, и затова яко се наревахме в съблекалнята. И Гошо игра с обезболяващи инжекции на финала, с една ръка олимпийски шампион стана, дето има една дума. Неговото беше подвиг, голям боксьор!
Geleto_7.jpg
-Сега остава да разкажеш защо са изключили двамата „бойни другари” Ангел Ангелов и Георги Костадинов от физкултурното движение?
-Абе лесно е да се сети човек коя е причината. За неспазване на спортния режим, за какво друго! Бяхме на лагер в Созопол и с Гошето здраво се напихме една неделя. Шефовете и треньори се бяха изнесли по София и ние двамката  решихме да отпуснем малко. Така де, няма да тренираме само… И отиваме с него на един къмпинг и си викаме по една малка мента. Хем е леко питие, хем беше хит по онова време. Не смятахме да пием много, но след първата поръчка се чувстваме сякаш не сме пили. Млади момчета, спортисти! И ха по още по една чашка, после пак… А ментата влиза меко, но е бомба със закъснител – разбираш, че те е напила, когато е късно. Вечерта на проверката в лагера ни усетиха, защото не можехме да говорим и веднага ни натопиха на началниците.
 
Ментата
така ни беше
ударила
 
че на сутринта не можахме да се събудим и да се строим за тренировки. Докладваха ни в София на отговорника в БСФС по индивидуалните спортове Христо Меранзов, който заповяда с Гаджата да напускаме лагера. Оставаха само три седмици до Олимпиадата в Мюнхен! После Гошо го опростиха. Аз бях капитан на националния отбор, но за мен прошка няма! Различни началници се застъпваха за мен с предложения само да ми свалят спортния разряд, но без резултат. Накрая ме спаси личният ми треньор в националния отбор - руснакът Борис Никаноров. Той отишъл в БСФС-то и отсякъл, че спира работа и хваща пътя за Москва, ако не ме върнат. Възстановиха ме, почнахме нови тежки тренировки и чак в Мюнхен аз научих, и то от други хора, че Никаноров е причината да ме върнат в отбора.

-Защо е толкова кратка състезателната ти кариера? След олимпийските игри името ти почва да отсъства от големи международни състезания с изключение на едно европейско първенство.
-Като се върнахме от Германия, на мен и Георги Костадинов ни казаха, че няма да се боксираме на големи състезания поне една година. Разполагахме с много пари и го ударихме на живот. Но един ден ми се обаждат и умоляват спешно да се готвя за европейското първенство. Дигнах си аз уморените от нескончаеми празници кокали и потренирах няколко дни. На европейското паднах още в първия мач и тогава ми светна, че съм позагубил от качествата си. После ме измолиха да ходя на двустранна среща в Африка с Нигерия и Гана, валута се печелеше от такива покани. Заминах аз, но се боксирахме в една мръсна кръчма и нищо, че ни тъпкаха с хапове, аз хванах малария. Проблемът беше, че в София ми я откриха твърде късно. Стягах се за „Странджата” за моята категория 63,5 кг., а болестта ме беше стопила до 54 кг. Направо припадах, повръщания и какво ли не. Тръгнах да се връщам в бокса, но лекарите ми забраниха. Казаха да се радвам, че живея и да не мисля за активен спорт! Да, не можах да се наиграя на ринга, защото в бокса ме взеха 17-годишен. Дебютирах за националния направо на Олимпиадата в Мексико-1968. Преди бокса поритах футбол в „Спартак”(София), но там ни пипнаха да пушим няколко момчета и хайде чупката. Станах треньор по бокс на 25-26 години
 
заради
болестта
от Африка
 
Карък голям, но съм доволен от работата си като треньор. Моите боксьори са печелили всичко, което може да се спечели на международния ринг, на големи първенства.

-Имаш ли любим български боксьор, кой е твоят №1 за всички времена?
-Всички състезатели, с които сме печелили, заслужават да са №1, не искам да ги деля. Даниел Петров-Пинчера го избраха за №1 на века, но освен него и много други са достойни. Един Серафим Тодоров, самородното злато Ивайло Маринов, Тончо Тонев, Сашо Христов, моят дългогодишен партньор в националния Петър Лесов…винаги сме имали класни боксьори. Сега в тези времена на криза е хубаво, че в националния останаха опитни състезатели като Детелин Далаклиев и Тервел Пулев, които със сигурност ще респектират младите си колеги. Има три години и половина до олимпиадата в Бразилия, дано да се подготвят момчетата по най-добрия начин. Трудно е да се мерим с Русия, Украйна и Куба например, тъй като техните аматьори годишно играят по 70-80 срещи със супер съперници. От Бразилия обаче празни няма да се върнем, имаме потенциал.
Geleto_8.jpg
-А има ли потенциал твоят бивш състезател Кубрат Пулев за победа над Владимир Кличко на професионалния ринг?
-Кобрата със сигурност ще пребие украинеца!

- Чакай малко...
- Няма какво да  чакам. Не го казвам, защото съм българин и така ми се иска. Този ден ще бъде още един голям връх за нашия бокс. Отлично познавам както Кубрат, така и Кличко. Нашият първо го превъзхожда физически, като сила, пък е и по-млад. Кобрата усъвършенства играта си от дистанция, нещо много важно в професионалния бокс. Той е нахъсан за такъв двубой, докато Кличко сякаш се дърпа. И не го прави само с трика да си осигури повече спонсори и реклама! Кличко мълчи за бой с Кобрата, защото е респектиран от нашия и се стреми да избегне загубата в края на кариерата си. Дано има такъв мач, ще бъде голямо зрелище! И ще видиш, че Кубрат ще го разбие!
ЗДРАВКО КАМЕНОВ