Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ 3!

Пек, горещина, земята се пука от жега. Свила се е като железен юмрук. Като голям юмрук, който не иска да прибере поредната си жертва. Той не е жертва, той беше голям. И футболист, и треньор, и съпруг, и баща, и приятел. И всичко. Става 12:00 часа, слънцето стои отгоре и неуморно пече, пот се стича по челата на хората. Хора, които са изпълнили двора на църквата “Свети Седмочисленици”, за да кажат последно сбогом на големия Стоян Коцев. Простихме се с Бате Кано, една от най-големите легенди на българския футбол. Гъмжило от народ в двора на храма, прииждат, прииждат все повече и повече. Първите са голяма група от Ботевград, от родния му край. Дойдоха, за да изпратят Бате Кано в последния му път. Бивши негови съотборници, приятели, футболисти и роднини. На опелото бяха негови дружки, с които е израснал в една махала в Ботевград, беловласи мъже, които навремето са блестели с екипа на местния Балкан. “Нямахме стадион в онези години, имахме две игрища, на които им викахме “Герена”. Там ритахме. Ако на едното нямаше място, отивахме на другото. Проби в първия състав на 17 години, притежаваше страшна бързина, финтове правеше с лекота. Имаше специфичен начин на водене на топката, с ляв външен фалц, това го правеше труден за опазване”, спомнят си бившите му съотборници. По неприятен повод на едно място се събраха няколко поколения балканци.

Дойдоха бившите вратари Марин Ралков и Боби Йосифов, възпитаниците на Кано Коцев – Димитър Добревски, Григор Стойчовски, Иван Редовски, Йордан Грозданов – синът на Стефан Грозданов. Данчо игра в Балкан под ръководството на Кано, от години е спортен журналист. Сигурно ще пропусна някой. “Бате Кано беше страшен характер. Помня, когато получи покана да поеме младежкия национален отбор. Влезе в съблекалнята и каза: “Момчета, искам да се допитам до вас, искам вашето мнение, и на последната резерва дори, да приема ли.” Него го интересуваше отборът, да бъдем колектив”, спомня си бившият железен защитник на Балкан Янчо Петров. “Той ме е направил футболист. От 12 години кариера 7 съм играл под негово ръководство”, допълва Иван Редовски, бивш нападател на Славия и Марек.

KANO KOTSEV_3_1.JPG

Накъде и да погледнеш все легенди. На едно място се събраха такива личности, които да ги гледаш в очите и да попиваш от опита и спомените им. Под дърво сянка търсеше великият Динко Дерменджиев-Чико (на горната снимка), който носеше венец от името на “Ботев” (Пловдив). До него стояха легендите Александър Шаламанов, Андрей Желязков-Жужо, Чавдар Цветков, Войн Войнов, бившият ръководител Димитър Ларгов. Да се простят с бившия треньор на Славия дойдоха сегашните треньори на Славия Мартин Кушев и Йордан Петков, бившият вратар Здравко Здравков-Фози, Мариус Уруков, Джери Перейра.

И тук ще спомена най-неприятният факт. Знам, че може да бъде преглътнат с лека ръка, но не и днес, не и в този момент. На опелото не присъства президентът на Славия Венци Стефанов. “Белият” ръководител не дойде да уважи една от последните легенди на Славия. Треньорът, извел отбора до последната титла и купа през 1996 година. “Има хора и хора, няма какво да кажем повече. Славия може повече никога да не стане шампион. Бате Кано заслужаваше уважение, а него го няма”, заявиха фенове на “белите”, които поднесоха венци и цветя в памет на легендарния наставник. Липсваше най-важният в този ден – Мариан Христов. Откритието на Стоян Коцев. Ботевградчанинът, който стана футболист, благодарение на Стоян Коцев. Да, тук бяха баща му и брат му, но него го нямаше. Да, Мариан до последно помагаше на Кано за операциите и борбата с коварната болест, но...Каквото и да кажем бившият национал няма оправдание. Не и днес.

KANO KOTSEV_13_1.JPG

В църквата тягостна обстановка, няма как да е по друг начин. Прощаваме се с близък, приятел, роднина. Не знам какво е било в душите на семейството му, мога да си представя. Синовете на Кано обаче направиха нещо, граничещо с подвиг. Големият – Христо, застана пред събралите се хора и говори няколко минути, като не престана да се смее, опитваше се да бъде весел. “Той беше веселяк, обичаше ви всички. Като такъв искам да го запомните. Преди години в деня на сватбата ми чух баща ми да говори зад мен как Гошо Вратарчето е направил страшен мач предния ден. За него това беше темата на деня. А ние сключвахме брак. Такъв беше той, отдаден на футбола. Затова не искам тягостна обстановка, искам като излезете да коментирате отново за футбол и за това дали Славия скоро ще стане шампион”, заяви Христо Коцев.

На излизане събралото се множество изпрати с бурни ръкопляскания Бате Кано в последния му път. Там, откъдето той отново ще води футболни битки и ще учи на футбол. Роднините бяха оставили книга за послания. Едно от тях гласеше “Винаги ще останеш жив”, от Жужо и Чаво.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Сбогом, Бате Кано, завинаги ще останеш жив в сърцата ни.

KANO KOTSEV_4_1.JPG

Легендарният Александър Шаламанов, един от най-големите приятели на Кано. До него (вдясно) е друга легендарна фигура - Янко Динков.