МЮНХЕН 1972 НАКРАТКО

*XX летни олимпийски игри се провеждат в Мюнхен, Германия от 26 август до 11 септември 1972 година. Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада“ през 1936 година. На игрите в Мюнхен германците желаят да представят страната си в демократична и оптимистична светлина. Игрите са наречени неслучайно „щастливите игри“.

*Мюнхен е избран за домакин на Олимпиадата на сесията на МОК на 26 април 1966 година в Рим. Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Мадрид и Монреал.

*Участват 7170 спортисти (6075 мъже и 1095 жени) в 195 състезания в общо 23 спорта.

*Олимпиадата е белязана от Мюнхенското клане. На 5 септември група от осем палестински терористи влиза в олимпийското село и пленява 11 израелци, спортисти, треньори и членове на делегацията. Палестинците искат освобождаване на 200 техни сънародници-затворници в Израел. Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис. Немската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. Намерени са труповете на деветте заложника и на четирима похитителя, а трима са арестувани, но впоследствие са освободени след като са разменени срещу отвлечен самолет на Луфтханза. При престрелката загива един полицай. На 6 септември, сряда, на олимпийския стадион се провежда траурна церемония, на която не присъстват арабски спортисти. Впоследствие Израел организира терористична група от офицери, работещи в тайните служби, за намиране и убиване на останалите живи похитители. Те са убити, с изключение на Джамал ал Гашей. Главният организатор на похищението Абу Дауд доживява до 73 години и умира от бъбречна недостатъчност през 2010 година в Дамаск. След убийствата на заложниците започва да се говори за прекратяване на олимпийските игри. Това обаче не се случва. Президентът на МОК Ейвъри Бръндидж става известен с речта си, в която казва „Игрите трябва да продължат“.

*Американският плувец Марк Шпиц печели седем златни медала и поставя седем световни рекорда. След Мюнхенското клане седемкратният олимпийски шампион от Игрите по плуване Марк Шпиц напуска Мюнхен и се прибира в САЩ с цел осигуряването на неговата сигурност, понеже изповядва юдаизъм. Рекордът на Шпиц стои неподобрен до 2008 година, когато е счупен от Майкъл Фелпс, който печели 8 златни медала.

*Най-много медали печели СССР – 99, от които 50 златни, 27 сребърни и 22 бронзови. България е на 9-о място в класирането по медали с 21 отличия – 6 златни, 10 сребърни и 5 бронзови.
00002.JPG
*Талисман на Олимпиадата в Мюнхен е кучето Валди. За първи път на Олимпиада има талисман. Дакелът е  популярна порода кучета в Германия, проектиран е от Отъл Айхер.

*В Мюнхен в програмата на игрите дебютира хандбалът в зала и слаломът в кану-каяка. Германката Лизелот Линзенхоф става първата жена, спечелила олимпийска титла в конния спорт. Стрелбата с лък се завръща в програмата след 52-годишно прекъсване. Състезания се провеждат в Мюнхен, Аугсбург, Гьопинген и Кил.

*Медийната звезда на Олимпиадата е съветската гимнастичка Олга Корбут. Тя завладява публиката с акробатичните си салта, едно от които след това носи нейното име. Печели 3 златни медала – отборно, земя и греда.

*За първи път САЩ губи златото в баскетбола, а финалът на баскетболния турнир между САЩ и СССР се превръща в най-голямото зрелище и скандал на Олимпиадата. При резултат 49:48 за СССР Дъг Колинс открадва топката и е фаулиран от Зураб Саканделидзе. До края на мача остават 3 секунди, а СССР има право да изпълни 2 фаула. Колинс вкарва първия и резултатът става 49:49. Когато се готви да изпълни втория фаул, от съдийската маса се чува сигнал. Американецът обаче не спира и вкарва за 50:49 в полза на САЩ. Бурна радост в американския лагер, но...от лагера на СССР твърдят, че треньорът Владимир Кондрашин е поискал прекъсване още след като Колинс е бил фаулиран. Съдията връща двата отбора на терена и казва, че от останалите 3 секунди за доиграване са минали 2, т.е. остава 1 секунда. Двата отбора се връщат на терена и Сергей Белов от СССР вкарва от далечно разстояние за крайното 51:49. Един от съдиите на финала е българинът Артеник Арабаджиян. Победата на Съветския съюз слага край на 63 поредни победи на САЩ на олимпийски игри.

*Това са първите олимпийски игри, в които участват отделни отбори на Федерална република Германия и Германската демократична република.

*Единадесет нации дебютират на Олимпиадата в Мюнхен - Албания, Буркина Фасо (Горна Волта), Бенин (като Дахомей), Габон, Северна Корея, Лесото, Малави, Саудитска Арабия, Сомалия, Свазиленд, Того.

КЛАСИРАНЕ ПО МЕДАЛИ
 
Класиране по медали
No Държава злато сребро бронз общо
1. Флаг на СССР СССР 50 27 22 99
2. Флаг на САЩ САЩ 33 31 30 94
3.
Flag of East Germany.svgГерманска демократична република
20 23 23 66
4.
Flag of Germany.svgФедерална република Германия
13 11 16 40
5. Флаг на Япония Япония 13 8 8 29
6. Флаг на Австралия Австралия 8 7 2 17
7. Флаг на Полша Полша 7 5 9 21
8. Флаг на Унгария Унгария 6 13 16 13
9. Флаг на България България 6 10 5 21
10. Флаг на Италия Италия 5 3 10 18
11. Флаг на Швеция Швеция 4 6 6 16
12. Флаг на Великобритания Великобритания 4 5 9 18
13.
Flag of Romania (1965-1989).svg
Румъния
3 6 7 16
14. Флаг на Куба Куба 3 1 4 8
-. Флаг на Финландия Финландия 3 1 4 8
16. Флаг на Нидерландия Нидерландия 3 1 1 5
17. Флаг на Франция Франция 2 4 7 13
18.
Flag of Czechoslovakia.svgЧехословакия
2 4 2 8
19. Флаг на Кения Кения 2 3 4 9
20.
Flag of SFR Yugoslavia.svgЮгославия
2 1 2 5
21. Флаг на Норвегия Норвегия 2 1 1 4
22. Флаг на Северна Корея Северна Корея 1 1 3 5
23. Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия 1 1 1 3
24. Флаг на Уганда Уганда 1 1 0 2
25. Флаг на Дания Дания 1 0 0 1
26. Флаг на Швейцария Швейцария 0 3 0 3
27. Флаг на Канада Канада 0 2 3 5
28.
State flag of Iran 1964-1980.svgИран
0 2 1 3
29. Флаг на Белгия Белгия 0 2 0 2
-. Флаг на Гърция Гърция 0 2 0 2
31. Флаг на Австрия Австрия 0 1 2 3
-. Флаг на Колумбия Колумбия 0 1 2 3
33. Флаг на Аржентина Аржентина 0 1 0 1
-. Флаг на Южна Корея Южна Корея 0 1 0 1
-. Флаг на Ливан Ливан 0 1 0 1
-. Флаг на Мексико Мексико 0 1 0 1
-. Флаг на Монголия Монголия 0 1 0 1
-. Флаг на Пакистан Пакистан 0 1 0 1
-. Флаг на Тунис Тунис 0 1 0 1
-. Флаг на Турция Турция 0 1 0 1
41. Флаг на Бразилия Бразилия 0 0 2 2
-.
Flag of Ethiopia (1897-1936; 1941-1974).svgЕтиопия
0 0 2 2
-. Флаг на Гана Гана 0 0 1 1
-. Флаг на Индия Индия 0 0 1 1
-. Флаг на Ямайка Ямайка 0 0 1 1
-. Флаг на Нигер Нигер 0 0 1 1
-. Флаг на Нигерия Нигерия 0 0 1 1
-.
Flag of Spain 1945 1977.svgИспания
0 0 1 1
Общо 195 195 210 600

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДАЛИ

Med 1.png Злато
Георги Костадинов (бокс) - кат. до 51kg.
Нораир Нурикян (вдигане на тежести) - кат. до 60kg.
Йордан Биков (вдигане на тежести) - кат. до 75kg.
Андон Николов (вдигане на тежести) - кат. до 90kg.
Петър Киров (борба) - класически стил кат. до 52kg.
Георги Мърков (борба) - класически стил кат. до 62kg.

Med 2.png Сребро
Йорданка Благоева (атлетика) — висок скок
Диана Йоргова (атлетика) — скок на дължина
Ангел Ангелов (бокс) - кат. до 63,5 кг.
Младен Кучев (вдигане на тежести) - кат. до 67,5 кг.
Атанас Шопов (вдигане на тежести) - кат. до 90 кг.
Алаксандър Крайчев (вдигане на тежести) - кат. до 110 кг.
Осман Дуралиев (борба) - свободен стил кат. над 100 кг.
Огнян Николов (борба) - свободен стил кат. до 48 кг.
Стоян Апостолов (борба) - класически стил до 68 кг.
Александър Томов (борба) - класически стил над 100 кг.

Med 3.png Бронз
Василка Стоева (лека атлетика) - хвърляне на диск
Иванка Тодорова (лека атлетика) - тласкане на гюле
Федя Дамянов и Иван Бурчин (кану-каяк) - двойка кану 1000 м.
Иван Торлаков (борба) - свободен стил кат. до 62 кг.
Стефан Ангелов (борба) - класически стил кат. до 48 кг.