Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

Димитър Бербатов сподели, че вече не се чувства като част от Манчестър Юнайтед и логично ще продължи кариерата си на друго място. Митко разказа как Сър Алекс му е "забил нож в сърцето", което никога не е очаквал и е много огорчен от случилото се. Нападателят даде откровено интервю в предаването "Нека говорят" по btv:

- Как си?
- Отлично, щом съм тук.

- Как се вкарват толкова много голове?
- Лесно, това ми е работата. Просто преценяваш за секунди как да отиграеш топката, зависи от ситуацията. Или вкарваш, или ставаш за смях.

- Уморява ли те постоянния интерес към теб?
- На моменти - да. Но разбирам, защото това е заради известността ми. Хубаво е човек да ме харесва. В Англия има много хора, които представляват по-голям интерес от мен. А и аз не правя глупави неща, за да попадам в техните материали.

- Защо рядко даваш интервюта?
- Защото не искам да дразня хората с постоянното си присъствие. Ето сега съм тук, защото от много време не съм гостувал.

- Гледа ли Байерн - Челси?
- С едното око го гледах, а с другото дъщеря ми как прави пируети. Байерн нападаха, Челси се защитаваха.

- На кой симпатизираше?
- На никой, нямам симпатии нито към Байерн, нито към Челси.

- Как се чуваш, когато си идваш в България?
- Добре, въпреки че много мои приятели и познати се оплакват, че тук е така, иначе... Не ми е приятно, когато виждам хора, че си тръгват от България. Но се надявам да се върнат, както правя аз. Въпреки че рядко си идвам. Ето сега се прибрах преди един ден и съм тук.

- Прибираш ли се тайно в България?
- Рядко, но понякога се налага да се прибирам. Ако трябва по някоя бизнесреща или друга неотложна работа. Идвам си, заминавам. Виждам се със семейството ми или си свършвам работата, и пак заминавам.

- Какво ти липсва в Англия?
- Близките и приятелите най-вече. Аз съм малко антисоциален и хората го знаят. Животът ми там е малко разнообразен. Все едно и също. Тренировка, вкъщи, пак тренировка, мач, пак вкъщи. А тук се чувствам по-жив, когато съм сред приятелите.

- Какво е усещането да изгубиш шампионската титла в последната минута?
- Ако не си участвал много в мачовете през сезона, не се чувстваш като част от колектива. Не си допринесъл. Приемаш го по-така. Няма какво да крия, така се чувствам сега. Разбира се, че щеше да е много хубаво, ако бяхме спечелили 20-а титла. Това, което стана, го няма във филмите дори.

- А сега накъде?
- Моментът е такъв, че не участвам в мачовете, не се чувствам като част от отбора. Нямам място на скамейката и няма защо да стоя. Времето ми в Юнайтед свърши.

- Къде продължаваш?
- Където ме пожелаят. Имам какво още да дам на футбола, така мисля. Ако има оферти, запитвания, мениджърът ми е на линия. Съжалявам, че пътищата ни с Юнайтед се разделят, но така е.

- Как се чувсташ на резервната скамейка?
- Честно казано - не знам защо се застоях на пейката. Самият аз също търсих отговора. Сега ще ви кажа какво стана. След края на миналия сезон, когато станах голмайстор на Висшата лига, отивам при Фъргюсън и директно го питам: "Сър, ще разчиташ ли на мен?". И той ми каза: "Ще разчитам, нужен си ми, няма да те продавам!" ОК, ще се боря за мястото си, винаги съм го правил. Не очаквах това, което се случи. Сигурно над 10 пъти ходих да го питам. А след това изобщо не очаквах това, което се случи всъщност. И аз имам някакво достойнство все пак. Борих се, опитвах се, мисля, че се представях добре, когато играех. Явно в този отбор се разчита на по-младите. Това е като в любовта – виждаш друг и се влюбваш в него, а мен ме разлюбваш.

- Огорчен ли си?
- Огорчен съм, да. Не го очаквах, може би и не го заслужавах като се има предвид какво направих миналата година.

- Що за човек е Сър Алекс?
- Пич е, точен е, въпреки случилото се. Знае как да те амбицира, какво да говори преди и след мач. Като човек, толкова близък, не мога да го коментирам. Чак толкова не го познавам. Всеки си има някакви кусури.

- Как ви амбицираше?
- Зависи от противника. Разказваше ни най-различни истории от миналото. Винаги знаеше какво да ни говори. Все неща, с които успява да те надъха.

- Да те върнем на финала в Шампионската лига с Барселона, когато Сър Алекс те остави извън групата. Яд ли те е?
- Може ли да не ме е яд. Голмайстор, шампион... А в същото време Сър Алекс ме извика и ми каза, че няма да играя. Все едно ми заби нож в сърцето! Останах в съблекалнята и гледах финала.

- Идваше ли ти да удариш телевизора?
- Идваше ми да ударя някой друг. (б.р. - смее се). Виждам играта, разбирам я, толкова време вече съм във футбола. Но не съм треньор. Не казвам, че щяхме да бием, ако бях играл. Но бях сигурен, че мога да помогна.

- Би ли подписал с градския съперник Манчестър Сити?
- Може би никога не бих го направил. Донякъде напук, както стори Карлос Тевес. Аз съм лоялен човек. Имах възможност да играя при тях, но избрах Юнайтед - най-добрият отбор в света. Сити тази година по някакъв начин си купиха титлата, като взеха скъпи футболисти и направиха много силен тим. Но догодина Юнайтед ще си я върне.

- Би ли останал в Англия. Обмисляш ли евентуано завръщане в Тотнъм?
- В Тотнъм имах супер период, уважавам всички. Никога не бих казал лоша дума за бившите си клубове. И за Юнайтед нямам оплаквания. Ще видим какво ще покаже бъдещето

- Предпочитания?
- Нямам предпочитания. Винаги съм се целил на високо. След Манчестър Юнайтед вече няма накъде - тръгваш надолу. Лека-полека ще слизам надолу, това е неизбежно.

- В някой испански клуб?
- Не знам, трябва да те иска някой, за да отидеш там. Зависи от предложенията. И Юнайтед трябва да кажат "ОК, благодарим ти, отиваш там".

- Играе ли ти се в градовете Барса или Реал?
- Как да не ми се играе. Всеки иска в голям клуб. Ще видим какво ще се случи.

- Тактично разсъждаваш...
- Аз съм много точен и открит човек, реалист съм. Сега, ако отида в Милан например, ще видим какво ще се случи. Идеята ми беше да стигна най-горе. Стигнах.

- Започнал си с лека атлетика...
- Да, тренирах лека атлетика. Бях доста слабичък, сух. Отказах се заради баща ми. "Ще ходиш футбол да играеш, бе, каква лека атлетика", ми каза той. Татко е бил футболист, то си ми е в кръвта. Леката атлетика ми помогна до едно време. Веселин Бухов и Славчо Моралиев много ми помогнаха. По лицата им личи какви добри хора са.

- Ако не беше футбола, с какво щеше да се занимаваш?
- Сигурно нещо с телевизия, интересно ми е. Чакам да ме поканят за някой сериал. В България има много сериали, но никой нме ме кани.

- Разкажи нещо за семейството си. Кой най-много те е подкрепял през годините?
- Родителите си не мога да ги деля. Обичам си ги и двамата, подкрепяли са ме винаги. Не мога да кажа баща ми или майка ми. Сега ме гледат и сигурно се гордеят. Ако те са щастливи, значи съм успял в живота.

- Разкажи нещо за семейството си. Кой най-много те е подкрепял през годините?
- Родителите си не мога да ги деля. Обичам си ги и двамата, подкрепяли са ме винаги. Не мога да кажа баща ми или майка ми. Сега ме гледат и сигурно се гордеят. Ако те са щастливи, значи съм успял в живота. Виж го, баща ми е като гангстер, с очила... (б.р. - възкликна Митко, след като беше излъчено интервю с Иван Бербатов). Опасна фигура е. Беше такъв футолист, че винаги играеше с акъл. Винаги мислеше преди да направи нещо на терена. Това съм го взел от него. Винаги мисля преди да играя. А има футболисти като коне с капаци, като житни бегачи. За мен красотата е преди всичко, и интелигентността.

- Какво помниш от детството си?
- Много неща, незабравими мигове. По принцип помня все хубавите неща. Едно време, когато бях малък, бяха тежки времен. Помня как сме се редили на опашки. Ходил съм в 6 часа сутринта да се редя и да чакам за хляб. И в 4 часа съм ставал, ходехме на смени. Много хора в България са минали през това. Някои хора може да се учудят, но не мога да ям всичко, което си сложа на масата. Понякога го прибирам в хладилника и след един-два дни си го дояждам. Стоя на земята. Има хора, които няма какво да ядат и да им дадеш остатъци от 3-4 дни, си е деликатес. А и за мен си е деликатес - лютеничка...

- Може ли човек да е седнал на земята, като искарва толкова много пари?
- Защо да не може. Аз си правя нещата, които съм правил винаги. Сядам си на земята, ям си.

- Първите дни в чужбина как бяха?
- Не исках, караха ме на сила да отивам. Въпреки че те ми помогнаха с това, но аз не го осъзнавах. Накрая отидох в Леверкузен. Баща ми идваше от време на време. Не знаехме как да пуснем пералнята. Двама мъже не знаят кое копче за какво е. А после се сещаш за тези неща и ти е смешно, приятно и забавно. В същото време аз нямам проблеми да съм сам, единак съм. Нямам проблеми, че съм бил сам. А сега много момчета отиват в чужбина, не могат да издържат и се връщат. Може би на самотата не могат да издържат, стрес. Няма с кого да споделят, да си говорят. Някои неща ги няма там, няма ги приятелите им

- Ники Михайлов преди време сподели, че край него в Холандия има крави...
- и аз, където живея, има крави. Буквално където живея, те пасат. Но това ме успокоява.

- Колко често плачеше, когато загубеше първите си мачове в София и сега плачеш ли?
- Това вече не се случва. Тогава съм бил по-малък, приемал съм ги по-навътре нещата. Сега вече толкова неща са ми минали през главата, но да седна и да плача. Кофти ми е, тежко е, но вече не се случва. Сълзите са минало при мен. Когати си малък - стрес, не знаеш как да се защитиш. Не отидох много малък в Леверкузен. Бях с девствения мустак. Не исках да отида, обаче от ЦСКА ми казаха "отиваш". Даваха много пари. Приеха ме с отворени обятия. Благодарен съм на всички. Добре, че отидох там. Да се науча на ред, дисциплина. Всичко е перфектно подредено.

- Как бащинството промени живота ти?
- Не го е променил, а и защо да го е променил?

- Нови отговорности, гледаш едно малко същество...
- Е, чак пък да гледам, мъжете колко да го гледат. А, ето, с четирите топки от хеттриците ми (б.р. - показаха снимка на малката Деа), но това не са всичките, скромен съм.

- Но все пак малката не те ли променя?
- Успокоява ме, кара ме да се усмихвам. Няма да кажа нищо ново. Всички знаят, че детето е най-голямото богатство на света. Ей сега като се прибера, ще си я видя, ще й се радвам.

- Сменяш ли памперси?
- Сменям, нормално. Как да не сменям. Ако кажа, че не искам, ще ме бият.

- Кои са трите ти любими неща извън футбола?
- Кои са? С клишета трябва да отговарям - семейството, приятелите. Винаги съм повтарял, че здравето в най-важното. Все трябва да се случи нещо лошо, за да се разбере, че здравето е най-важното. Едно време, като бях малък, седя на пейката, бъркам си в носа. Гледам в една точка. Имаше една аптека. Пред нея спират само мерцедеси, бмв-та, все скъпи, модерни коли. И аз си викам "тия хора имат пари, коли, но все са пред аптеката." За какво ми е това на мен. Да имаш пари, но да не си здрав. Това е част от детството ми и ме е впечатлило.

- Мислиш ли за второ дете?
- Живи и здрави, времето ще покаже. Ще се събере съвета, ще помислим, ще го решим. Вече сме трима членове. и с малката ще се съгласуваме.

- Какво е мнението ти за Христо Стоичков? (б.р. - след като беше излъчен материал, в който Камата хвали Митко).
- Тhe Great One! (б.р. - в превод от английски: най-великият).

- Стоичков ли е най-великият, някои ви сравняват?
- Е кой да е? Къде ще ни сравняват, глупости. Не можеш да сравняваш различни футболисти. От различни епохи сме. Гледал съм го, винаги съм го харесвал. Той е на върха, аз съм малко под него. И аз чакам да се роди някой, за който ще кажем, че ще прослави България. Убеден съм, че това ще се случи рано или късно. Стоичков си остава идол за мен, идол за много хора. И аз си оставам в прекрасни отношения с него. Винаги съм го уважавал.

- Кога се сближихте?
- Най-вече в националния отбор, когато бяхме. Преди това винаги сме се познавали, имал съм респект към него.

- Той е особен характер?
- И аз. Може би по това си приличаме, заради това се сдушихме. Когато той говори, трябва да си вземаш бележка.

- Запознат ли си с битката, която той води с Боби Михайлов?
- Знам, видях, четох, информирах се. Не съм питал какво е точно, тъй като не е моя работа в момента.

- Какво мислиш за постоянните скандали в българския футбол?
- И в чужбина е същото. И там ги има тези неща. Хората не са извънземни. Рано или късно и това ще се разреши, ще видим в коя полза. Знам, че Ицо винаги мисли за доброто на българския футбол. Рано или късно, пък ако му трябва помощ и на него, нали... Аз обаче все още играя футбол, но си правя планове за години напред. Ще видим какво ще стане.

- Какво би променил?
- Има много неща, които трябва да се променят - тото, мото, уговаряне на мачове. Но хората като няма какво да ядат, така е.

- Имаш ли намерение да се върнеш в българския футбол и да го извадиш от калта?
- Когато му дойде времето, и когато знам, че съм подготвен.

- Стилиян Петров ти е близък...
- Как да не ми е близък. Отидох в ЦСКА, бяха там с Мартин. Помня един мач имахме... Взеха ме за първи път, отидохме да играем, влизам в рейса. Нямаше къде да седна. Свих се, седя си като мишка и той идва и ме пита как съм, имам ли нужда от нещо. Още тогава ми показа какъв човек е. В супер отношения сме. Всичко върви ОК и аз съм сигурен, че всичко ще завърши ОК.