Великият Джордж Уеа няма нужда от представяне. Той печели почти всичко на футболния терен, но значими са и успехите му извън него. Бившият нападател се занимава с хуманитарна и политическа дейност и има голяма роля за развитието на Либерия в последните години.
В личния си живот той може да се похвали с чудесно семейство. Джордж среща жена си Клар, докато гостува на роднини в САЩ през 80-те години на миналия век. Тя работи в банка, в която Уеа отива да си отвори сметка. След сватбата Клар, която е с ямайски произход, остава да живее в Ню Йорк заради сложната политическа обстановка в Либерия. На 27 август 1987 година тя ражда първото дете на футболиста, което кръщава на него. В същия ден бащата извежда Инвизибъл Илевън до титла и синът му получава прякора Шампиона. По-късно семейството се събира в Европа. Раждат се Марта Антоанет (сега на 17 години) и шест години по-малкия Тимоти. Според Уеа-старши Тимоти е истински футболен феномен. Роден в семейство с 13 деца, Джордж осиновява останало без родители ливанско момче – Самер.
Животът на най-големия му син Джордж Уеа-младши не е никак лесен. Като син на легенда и с прякор Шампиона той логично се насочва към футбола. Започва първите си в школата на Милан, където прави добро впечатление с интелигентна игра в халфовата линия. Джордж има либерийски, френски и американски паспорт и е един от малкото футболисти, които могат да играят за национални отбори от три континента. Първото предложение към него е от САЩ, когато е едва 17-годишен.
Талантът се обръща към баща си, който го съветва да приеме. “Радвам се, че синът ми има два мача и два гола за младежите на САЩ до 20 години. Хубавото е, че според новите правила на ФИФА това няма да му попречи в бъдеще да носи екипа на Либерия. Тъжно е, че нашата страна няма младежки програми”, споделя Уеа-старши, който два пъти се провали в президентките избори в родината си.
В младежкия тим синът му установява близки отношения с настоящия американски национал Фреди Аду. Самият Аду казва, че Джордж е един от най-добрите халфове, с които някога е играл.
“Искам да играя за Либерия, също като баща ми. Страната ни напредва и бъдещето е пред нас. Вярвам, че един ден ще облека националната фланелка, но преди това трябва да успея като професионален футболист”, признава 24-годишният халф. Именно това е проблемът пред него. Името на баща му задължава и носи със себе си големи очаквания. Уеа-младши не получава договор с Милан заради редица контузии и трябва да си търси отбор. Следват неуспешни тестове в Славия (Прага) и престои в швейцарските Волен (втора дивизия) и Баден (трета дивизия).
Последната спирка в кариерата на Шампиона засега е стадиона в Търговище. Дали обаче от последния в “А” група той ще стигне до националния тим на Либерия, не може да предвидим. Засега е ясно, че той би внесъл доста колорит в родното първенство заради името и ексцентричната си външност.
