Седмичникът “168 часа” направи разработка за Чико (Бяга), отборът в който игра футбол Николай Маринов-Малкия Маргин. Агенция БЛИЦ ви предоставя текста на изданието.

“Толкова спокоен и кротък мач не е имало скоро. Обикновено играта е придружена с много викове, съдийски грешки и псуване от страна на играчите. Този път беше различно”, разказва кметът на пазарджишкото село Бяга Илия Милушев.

За разлика от останалите мачове на този няма нито червени, нито жълти картони. Няма тежки контузии. Няма недоволни от съдийските решения. Играчите са спокойни. Двубоят е спортсменски. Домакините от местния футболен тим Чико падат с 2:5, но са повече от доволни, но са повече от доволни от постигнатото срещу водачите в “А” областна група.

“Всичко беше невероятно! Бяхме много силно мотивирани и надъхани. Имахме кураж и се представихме по-различно от типичните текезесарски мачове”, декламира 16-годишният халф Пейчо Тодоров.

Нито той, нито някой от другите присъстващи успява да разгадае мистерията около спокойствието, обзело играчи, съдии и запалянковци. Няколко часа по-късно селото гръмва с вестта, че реализиралият един от двата гола за домакините срещу най-силния конкурент е Малкия Маргин. Всички очакват следващата му изява в събота срещу Балкан (Варвара).

“Мачът ще бъде страшен. Последният път, когато играхме срещу тях, ме контузиха тежко в кръста. Сега всичко ме боли и ми минава трудно. Ще трябва да се представим на ниво, както миналата седмица”, въздиша тежко младата футболна надежда Пейчо. Съотборниците му са убедени, че този път магия няма да има.

“Малкия Маргин няма да дойде повече. Вече видя какво е да паднеш на свой терен”, поклаща глава 18-годишният Петьо Дюдюков и се усмихва дружески към съотборника си Славчо. Двете момчета никога не се подозирали, че името на отбора, в който играят някога ще влезе в новинарските емисии и първите страници на вестниците. Един ден най-голямата им мечта се сбъдва. Нито те, нито някой от съотборниците или треньорът им могат да повярват на ушите си, когато всички започват да говорят за футболния тим на пазарджишкото село Бяга. След последния мач около четвъртодивизионния тим шуми толкова, колкото около трансфера на Бербатов. Въпреки че падат с разлика от три гола, футболистите аматьори се превръщат в истински звезди.

В светлината на прожекторите ги изстрелва най-новото им попълнение – скандалният бизнесмен Николай Маринов-Малкия Маргин. Бившият борец се появява на терена минути преди началото на мача. “Никой не ни го представи. Влезе и започна направо да играе. Разбрахме кой е едва след края на мача”, повдига рамене Славчо и вдига чаша с бира за наздравица.

19-годишният десен защитник и останалите момчета от Чико винаги са искали на мачовете им да дойде някоя важна особа. Никога не са си мислели, че вместо футболен мениджър или известен треньор слава на отбора с 86-годишна история ще донесе един от най-скандалните бизнесмени. Николай Маринов попада на селския терен в Бяга след разговор с един от местните играчи. Георги Райчев от години развива бизнес с питейни заведения в Слънчев бряг, а през лятото намира работа на някои от съотборниците си като сервитьори или бармани. В луксозния черноморски курорт Малкия Маргин е поканен да се картотекира и да се включи в селския отбор.

Никой от останалите 15 играчи не е професионалист и не очаква, че ще получи такова подкрепление. В Бяга футболът е не просто най-почитаният спорт, а истинска религия. Поколения мъже минават през местния отбор. Други са обикновени фенове, които не пропускат домакинска изява на любимците си. Футболните звезди от Бяга са заредени с ентусиазъм и амбиции, но 3-те загуби и двете победи, които им отреждат 12-ото място в групата, ги приземяват. Разликата между мечтаната спортна кариера и реалността е огромна. Футболните надежди от пазарджишкото селце не излизат на терена за пари. Сами купуват екипировката, обувките и топките си. Общината отпуска скромната сума от 3000 лева, както за останалите селски отбори в района. За разлика от тях играчите на Бяга са успели да извоюват място в “А” областна група, където са единствено градски отбори.

Вместо да тренират с часове техничността си, да отиграват положения, да гонят топки и да бягат по терена с часове, местните футболни надежди висят по скелета, цехове, заведения и строителни обекти. Тренировките са максимум три пъти в седмицата. Всеки може да спортува според силите и желанието си. “Лепя гипсокартон в Пазарджик и едновременно уча задочно гражданска отбрана в Шуменския университет”, снижава глас Славчо Чолаков и поглежда “колегата” си Пеньо Дюдюков, който работи в Пещера. Двамата защитници знаят отлично, че колкото и да искат, никога няма да направят кариера като професионални футболисти.

“Трябва да имаш много връзки, да си невероятно добър и да те забележи точния човек. Нас досега никой не е дошъл да ни гледа – как да разкрият потенциала ни”, повдига рамене 18-годишният Петьо Дюдюков и прогонва с ръка мисълта за участие в професионално футболно първенство.

За разлика от него съотборникът му Пейчо Тодоров все още не е загубил надежда, че може да пробие в любимия си спорт. Подхвърля топката и започва да дриблира. Пейчо тренира от 4-годишен. Първо в Брацигово, след това се връща в местния отбор, където втори сезон е десен халф. Все още чака звездния си миг и пробива, който ще му донесе първи гол в кариерата на титуляр. В момента е второкурсник в гимназията в Пещера и въпреки че учи туризъм, не се отказва да развива спортните си умения. Светъл пример за него е бившият съотборник Живко Готев.

“Забелязаха го много отбори. Имаше предложение от Пазарджик, Главиница, а за последно го поканиха лидерите в нашата група Спартак (Пещера)”, разказва кметът на Бяга Илия Милушев. Местната футболна звезда не се поколебава и приема офертата. Сега Живко е сред най-добрите играчи на пещерския тим, получава добра заплата и нанизва гол във вратата на стария си отбор на последния мач. Двубой, който нито някой от другите играчи, нито някой от селото ще забрави.
Вероника ЛАЗАРОВА/в. “168 часа”

ИЛИЯ МИЛУШЕВ, КМЕТ НА БЯГА: НОВИЯТ Е ХРИСИМО МОМЧЕ, ГЛЕДА КАТО БОЖА КРАВИЧКА

- Г-н Милушев, кога разбрахте, че един от играчите е Малкия Маргин?
- Два дни по-късно. В селото никой не го познава. Дори питах около пет пъти какво е това момче и откъде е дошло. Казаха ми, че май е ново попълнение от Пещера. Трябва да призная, че толкова спокоен и кротък мач не е имало скоро. Обикновено играта винаги е придружена с много викове, грешки от страна на съдиите, с псуване от страна на играчите. Този път беше различно. Спокойно. Съдията, поне за мен, беше много коректен. Играта беше равностойна. Представихме се добре, но паднахме. Вратарчето ни беше контузено, а резервата ни е много млада и неопитна.

- Какво си помислихте, когато видяхте новия играч?
- Зачудих се какво е това момченце – нисичко, но много подвижно. Когато слезе от колата, гледаше хрисимо, като божа кравичка. Не съм си и помислял, че заради него може да се вдигне такъв шум. Два пъти ни идваха около 60 гости от френско село. Тогава никой не ни обърна внимание.

СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА СТАДИОНА

Стадионът на Чико не прилича на традиционните селски терени. Тревата се коси редовно, полива се и се валира. За поддръжката от 13 години се грижи бате Благо. Както повечето мъже от Бяга, той също е бил школуван във футболния отбор. 6 години пенсионираният военен е пазил вратата на местния тим.

“Преди имаше душове, бани, бойлери и хубави съблекални. След като падна комунизмът, всичко се разруши. Тук беше пущинак. Пасяха магарета и коне”, разтваря ръце 71-годишният старец.

Предишният кмет му предложил да се захване с поддръжката на стадиона на доброволни начала от любов към спорта.

“Не можах да откажа. Футболът е в кръвта ми. Всеки път, като ни натисне противникът, нещо започва да ми стърже отвътре. Отборът е кръстен на името на чичо ми”, разказва бате Благо. Днес в тима играят двама от внуците му.