Асен Николов е роден на 5 август 1976 г. Като футболист започва в “Марица” (Пловдив), където играе до 1997 г. Кариерата му продължава в “Левски”, “Славия”, “Туран” (Азърбайджан) и сръбския колос “Партизан”. За кратко пребивава в тим от втора дивизия на Франция, но атмосферата не му допада и се завръща в Славия. Асен Николов прекрати активната си състезателна дейност, но не пропуска ден, в който да порита с приятели. Едвам го склоняваме за разговор, захласнат от участието му на минитурнир в пловдивския квартал "Шекер махала", откъдето е родом. Сочен е от специалистите като един от най-техничните ни футболисти, затова много му подхожда и прякорът Бебето.

- Асене, изглежда че рано си спрял с професионалния футбол?
- Като дойде, майна, и не пита. Играеше ми се още, ама не стана. Аз за последно играх във Франция в “Лепонте”. Първо им взех малко пари на ръка, но след това три месеца нищо не ми платиха, на никой не платиха в отбора. Прибрах се в България и нямаше с кого да подпиша. Имаше отбори, които ми даваха 2-3 хиляди лева на месец, но аз
 
за толкова
малко пари не
мога да играя
 
Да си призная – това е малко за мен и за това, дето съм го постигнал с годините. Имам си цена!

 - Защо загубихте финала в кварталния турнир?
- (смее се) До финала играхме много добре, но точно за последния ни мач трябваше да дойде Румен Христов (бившият му съотборник от Марица, преминал в ЦСКА). Ромарио излезе много несериозен, не се яви и се оправда с някакви гости.

- Не смяташ ли да се занимаваш с футбол?
- След Нова година започвам като треньор на деца, имам предложения от “Марица” и още една частна школа в Пловдив. 

 - С какво се занимаваш в момента?
- С нищо. Не правя бизнес, нито нищо. Виждам се с приятели, тук в Пловдив и така... Голяма част от времето ми минава в София. Вече 6-7 месеца голямата ми дъщеря Сибел е в болница. Имаше гръбначно изкривяване, но с много пари и с добри доктори нещата се оправиха. 

 - С теб ли живеят дъщерите ти, доколкото знам си разведен…
- Да, грижа се за Сибел и за малката Гюлфие. Те са от първия ми брак, но затова не искам да говоря. Разделих се със съпругата, защото много ме ревнуваше. Това стана преди 7-8 години. Точно тогава много излизах по заведения и жена ми трудно понасяше тези мои удоволствия. Постоянно ми се караше за фенките, но аз какво можех да направя. От ревност дори направи опит за самоубийство като се нагълта с приспивателни.

 - Ожени ли се пак?
- Брак нямам, но живея с една пловдивчанка от няколко години. Албена се казва и преди 3 месеца ми роди син, казва се Ремзи и страшно много прилича на мен. Все още нямаме брак с Албена, но и това ще стане. 

 - Разкажи лесно ли се стигна до трансфера ти от “Марица” в “Левски”?
-Що да не е лесно, като платят накуп 150 хиляди долара. От “Левски” дадоха толкова наведнъж за мен и Александър Александров-Кривия. Малко по-късно в “Левски” дойде и Христо Христов-Индианеца. В началото
 
започнах
трудно в
“Левски”,
 
защото за един пост се борихме по четирима играчи. В това време се смениха много ръководители и треньори на отбора. Почнах при Томас Лафчис, при Майкъл Чорни и при треньора Стефан Грозданов. За мое съжаление имах проблеми с контузии и известно време ми беше трудно на терена. Там най-много ми помогна Наско Сираков. Имам голям респект от него. Влизаше в съблекалнята преди мач и ми казваше: „Ти си най-силният халф в България, прави каквото искаш на терена”. Аз имах нужда точно от такава подкрепа. Мисля, че от същото внимание в момента се нуждае и Дарко Тасевски, който много прилича на мен, особено с проблемите си в дефанзивен план. Сега в Левски проблемът е, че няма свестни чужденци, освен Дарко за футбол става само десният бек Мюлдер. Гонзо много разбира от футбол, по цял ден е на стадиона, но отборът се нуждае от класни попълнения. Казах му, че ще го изхабят така и да взима мерки. В Левски искат бързо резултати и никой не иска да чака, но Гонзо си разбира от работата.

 -Като разбира, защо му е калпава селекцията?
-Защото всичко се прави в движение. Нямал е време достатъчно да ги огледа всички хора. Предоверил се на селекционери и мениджъри, но ясно разбира къде му куца отборът. Друг проблем, не само в “Левски”, е че футболистите получават много малки заплати. В сравнение с нашето времето в Левски
 
парите са
5 пъти
по-малко
 
Същото е положението и в ЦСКА. Там само Янис Зику взима хубави пари, към 25 хиляди евро на месец. Тук обаче става въпрос дума за България. Много му е трудно на румънеца тичането, затова с ЦСКА навън не може да направи нищо. Чудя се защо дават 20 хиляди лева на Сержиньо Грийн от “Левски”. Според мен изобщо тоя холандец не показва нищо кой знае какво.

 -Не е ли актуален пак въпросът за завръщането на Станимир Стоилов?
- За мен Мъри и Херо са най-големите треньори в България. Работил съм и с двамата и смятам, че са по-добри и от всичките чужденци, които са ми били треньори. Мъри е най-подходящият треньор за национален селекционер. “Левски” за него вече е малък отбор. Трябва да подпише поне за 5 години с националния отбор и да го оставят на спокойствие. При него националите може да падаха, но правеха по 3-4 100-процентови голови положения. С Лотар Матеус нямахме една свястна атака. Така и сега при Михаил Мадански. Всички играят на юруш. Мачкай топката, подавай напред-назад, пък квото стане. Така футбол не се играе. С мачкане не става. Измъчват я топката! Ама то е така, защото не са избрани подходящи треньори. Да вземат пак Наско и Мъри и никакви грижи. Поне след две години гарантирано ще имам хубав национален отбор. Въпреки че е криза и няма достатъчно конкуренция сред футболистите.

 - Какви пари получаваше ти като футболист?
- Винаги съм играл за добри суми. Само ще кажа, че когато заминах за Туран (Азербайджан), първоначално взех на ръка 100 000 долара като преотстъпен от Славия за 6 месеца. После ме обявиха за чужденец номер 1 в Азербайджан и подписах със свободен трансфер, като пак получих на ръка пари. Ама тоя път 700 000 долара. Толкова пари не се дават нито в “Левски”, нито в ЦСКА. От Азербайджан се върнах с 1 милион долара.
 
Не ми провървя
само в Партизан,
 
защото отидох там с наднормено тегло. Казах на Йешич, че първо трябва да сваля 7-8 килограма и тогава да ме вземе, но не ме послуша.
 
- Плащаха ли редовно българските клубове, в които си играл?
- В това отношение всичко беше много точно, и в “Левски”, и в “Славия” всичко се даваше на секундата.
 
- Защо премина в “Славия”?
- Скарахме се там в “Левски” за едни неща, но затова не искам да говоря…В “Славия” бях много щастлив - и Маджо, и Венци Стефанов, и Бай Миле много държаха на мен. Нескромно ще прозвучи, но аз имам много голям дял за израстването на Благой Георгиев, Чавдар Янков и Димитър Рангелов. С тях много често оставахме след тренировка и им показвах някои неща. И тримата са големи пичове и се радвам, че правят добри пари. Много искам, като дойдат в България, пак да се видим и да се поразкараме из София. В “Славия” съм много благодарен на Венци Стефанов за неосъществения ми трансфер в “Газиантеп”. Подписах личните си условия с турците в Истанбул, но бате Венци ми се обади и каза, че ще ме задържи със съответното обезщетение. Шефовете в “Славия” бяха големи мъжкари. Сега малко хора разбират от футбол. Ако съм президент, въобще няма да взимам чужденци, а ще налагам само на свои юноши. 

- Като имаш толкова много пари, защо не караш кола?
- Малцина знаят, но аз винаги съм имал кола и шофьор. Докато играех в “Левски”, катастрофирахме тук в Пловдив, на булевард „Дунав”. Караше мой приятел, когато при един завой
 
излязохме
от пътя със
165 км/час
 
Колата стана на нищо, нямаше жертви, но аз оттогава си казах, че повече не мога да карам. Дълги години от София за Пловдив и обратно ползвах такси. В ония години ми искаха по 60-70 лева за курс в едната посока, но аз им оставях големи бакшиши. Таксиджиите в Пловдив и София просто чакаха кога ще се появя на стоянките им, защото им бях нещо като спонсор.
 
- Имаш два прякора – Бебето и Чичи, кой ти харесва повече?
- Чичи ме наричат от дете и не знам какво означава, Бебето ми го лепнаха феновете на Марица заради бразилския футболист със същото име. Те сложиха прякор и на Румен Христов-Ромарио, и на почти всички от онова поколение. Бебето или Чичи аз съм си Асен. Прякорът не е важен. За мен е важно, че хората ме уважават, защото като футболист дадох много.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ/БЛИЦ