Общата задлъжнялост на болниците – държавни и общински, е над половин милиард лева по данни от декември 2016 година. Над 417 милиона лева са дълговете на държавните болници и над 91 милиона лева - на общинските. Само за последното тримесечие на миналата година дълговете са нараснали с 8,57%, което е близо 33 милиона лева. Това съобщи заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов.

Министерството на здравеопазването е поискало от държавните и общинските болници детайлна информация за натрупаните дългове и просрочията по тях. Инициирани са срещи с ръководствата и акционерите в лечебните заведения с цел в кратки срокове да бъдат обсъдени мерки за преодоляване на проблема и ограничаване на дълговете. 

"Основната ни задача е да намерим варианти за оптимизиране на медицинските дейности, анализ на разходите, засилване на контрола и реализиране на целеви инвестиции. Целта е да се гарантира достъпът и качествено здравеопазване за хората. Анализът дотук показва, че някои от болничните заведения имат пропуски в управлението и това налага вземането на решения за някои промени, с цел оптимизиране разходването на публичен финансов ресурс за здравеопазване", каза заместник-министър Гайдов.

Голям дял от общите дългове се пада на просрочените задължения. Над 21 млн. просрочия има МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" – Стара Загора, 18,39 млн. са на СБАЛХЗ, 16,43 млн. – УМБАЛ "Александровска", 14,02 млн. са на "Пирогов", над 12 млн. – на МБАЛ-Бургас.

Сред държавни болници с най-големи дългове са УМБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, МБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" – Стара Загора, УМБАЛСМ "Пирогов", СБАЛХЗ, МБАЛ-Пловдив, МБАЛ-Бургас, СБАЛ по онкология, УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

При болниците с общинско участие най-голяма задлъжнялост имат лечебните заведения в София град – над 11,5 млн. лева, област Силистра – където болниците в Тутракан и Дулово са с дългове от 8,1 млн. лева, област Пловдив – 7,84 млн. лева, област Велико Търново – с над 6,7 млн. лева, област Благоевград – над 5,9 млн. лева.

"Направихме пълен анализ и беше констатирано сериозно изоставане в приемането на някои много важни нормативни актове, които касаят различни аспекти на българското здравеопазване и опазването на общественото здраве", коментира зам.-министър Гайдов.

За периода на мандата на служебния кабинет ще бъдат приети някои от най-спешните наредби, с цел да бъдат преодолени най-важните пропуски. За останалите нормативни актове ще бъде оставен точен план-график на следващия кабинет.

МЗ разработва стандартизирана процедура съгласно Закона за нормативните актове, която да служи като еталон в работата на администрацията в областта на административните документи.

В противен случай МЗ ще продължава да търпи критики и да бъдат отменяни негови нормативни актове. През тази седмица бяха получени 8 писма от Върховна административна прокуратура, в които беше напомнено, че има сериозно изоставане в приемането на важни нормативни документи.

Определени са 9 приоритетни наредби, които предстои да бъдат издадени в най-кратки срокове. Сред тях са: Наредба за утвърждаване на стандарти за ранно детско развитие и Наредба за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за извънболнична помощ, хосписите и медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, както и здравните изисквания към тях.

Трябва да бъде издадена и Наредба за изменение и допълнение на наредба 22 от 2007 година за условията и реда за регистриране и отчитане на дейностите по експертиза, вземане, присаждане, обработка, преработка, съхраняване и етикетиране на тъкани и клетки, и за изготвяне на ежегодни отчети на лечебните заведения.

Проектите на МЗ, финансирани по оперативните програми на ЕС и по Норвежкия финансов механизъм, са приоритет в работата на екипа на министър Илко Семерджиев. Целта е да няма забавяне в изпълнението им и загуба на средства.

Предстои подписването на договор по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година за финансиране на проект "Подобряване на условията за лечение на спешните състояния" на стойност 7 милиона лева.

По него ще бъдат обучени 6842 души персонал от спешната медицинска дейност. По този начин ще бъде допълнен инвестиционният проект за модернизиране на Спешната помощ на стойност 163,5 милиона лева, който в момента се изпълнява по ОП "Региони в растеж".