Лидерът на рокгрупа „Сигнал” Йордан Караджов е роден на 20 януари 1952 г. в София. Той е от самото създаване на групата и композитор на повечето й песни. За 37 години на сцената „Сигнал” има над 5000 концерта и 16 албума. Едни от най-популярните им балади са „Може би”, „Да те жадувам”, „Спри се”, „Спомен мил, спомен мой”. Но в апогея на славата си „Сигнал” пълни зали с екзалтирана публика и благодарение на песните с по-твърдо звучене. През 2012 г. Йордан Караджов издаде първия си самостоятелен албум „Такъв е животът”. На 21 март предстои голям концерт на „Сигнал” в зала 1 на НДК. По този повод фронтменът на групата даде интервю специално за читателите на в. „Доктор”.
- Г-н Караджов, нарекли сте концертът на „Сигнал” на 21 март „Напълно непознати”. С какво ново и непознато ще изненадате феновете?
- Концертът ще е изграден изцяло от песни, които дълги години не бяха в репертоара на „Сигнал”, а са любими парчета на всички наши фенове. Те са уж „напълно непознати”, но с тях съм сигурен, че ще доставим голямо удоволствие на хората. 

- Здрави ли сте, как се чувствате сега като ветеран на рока?
- На 64 години съм. Чувствам се здрав, като изключим това, че имам диабет. Той е така нареченият „старчески” диабет. (смее се) Но пък свиря с млади момчета и хубаво се разбираме. В добра кондиция съм и нищо не ми пречи да излизам на сцената. За хората около мен съм най-здравият човек.

- С какви тревоги си докарахте диабета?
- Моята майка почина внезапно и със сестра ми в един час, в една минута се разболяхме от диабет. Нейната кончина беше голям удар и за двамата.



- Как си контролирате диабета?
- С хапчета. Няма никакъв проблем. Пия си ги редовно и се чувствам много добре. Може би затова
 
не съм си проверявал кръвната захар от 3 години
 
Аз съм най-несериозният човек по отношение на своето здраве.  

-А как сте с двигателната активност, защото при диабет това е част от терапията?
- Много ходя пеша, което ми доставя удоволствие и ме прави здрав. Това е моята ежедневна тренировка. Винаги съм готов да тръгна пеша, защото знам, че ще допринесе за добрата ми кондиция.

- Къде обикновено се разхождате?
- Където намеря. Нямам уточнен маршрут.

- Как се храните? Спазвате ли диета заради диабета?
- Не спазвам специален  хранителен режим. Ям това, което ми е вкусно и докогато ми е вкусно. Дори сладкото не си ограничавам, въпреки диабета и „напук” на докторите. (смее се) Много обичам варивата – леща, боб, грах. Моята съпруга е голям майстор в кухнята и ме глези вече 46 години със страхотни ястия. Благодарен съм й, защото домашно приготвената храна е най-здравословната и приятна за вкуса. Домашните гозби са съвсем различни от тези, които можеш да си купиш, когато се храниш навън.



- Как се грижите за гласа си?
- Единствено спя много, защото знам, че сънят е големият лек за гласа. Иначе не си пазя гласа – пия газирано, ям люто
- Други лекарства приемате ли освен хапчетата за диабет?
- Не. Само
 
когато закъсам с гласа,
 

си позволявам да пия антибиотик. Самоназначавам си го, но преди време същият медикамент ми е бил предписан от лекар за подобен проблем. Затова съм спокоен, че се лекувам правилно.    

-Много хора престанаха да уважават лекарите и не се държат почтително с тях. Как си го обяснявате?
- Нещата имат две страни. Има и доктори, които не се държат почтително със своите пациенти. Може би точно затова хората не се отнасят с достатъчно уважение и не изпитват доверие към докторите. В много случаи има основание за това недоверие. Но докторите, с които имам преки отношения, наистина спазват Хипократовата клетва и са достойни да се наричат лекари.

- Има ли лекар, на който сте благодарен?
- Те не са един или двама. Сещам се веднага за един мой голям приятел – д-р Вальо Владимиров. Той е уролог в „Александровска болница”. В добри отношения съм също с д-р Гърбева – тя е едно от светилата в ревматологията. Много добри отношения ме свързват и с доц. Асен Балтов от „Пирогов”, който наскоро стана директор на най-голямата спешна болница. Често съм негов гост. Много се уважаваме и се „имаме”, както се казва.

- Като негов близък, смятате ли, че доц. Балтов ще се справи начело на „Пирогов”? Защото това е много трудна за управление болница.
- Ще се справи, като имам предвид колко добре си гледа доц. Балтов лекарската работа. Той е невероятно добър специалист по ортопедия и травматология. Имам преки впечатления от неговата работа и съм му безкрайно благодарен. Защото дъщеря ми Лора
 
си счупи крак на ски
 
и той беше натрошен на четири места. Доц. Балтов го събра и няма следа от счупването.
Освен че е отличен професионалист той е и много приятен човек за компания, за събеседване. Безспорно има и човешките качества да бъде добър ръководител.



-Какво ви е отношението към алтернативната медицина? Прибягвате ли понякога до бабините илачи?
- Да, разбира се. Някои от докторите не признават алтернативните методи, но аз много вярвам в бабините илачи и ги ползвам. Например билкови чайове, компреси и други лекове. Все пак, преди да се появи на бял свят съвременната медицина, стотици и хиляди години хората са се лекували с бабини илачи.

- Лежали ли сте в болница и какви са ви впечатленията?
- Лежах в болница през 1987 г. след обилен кръвоизлив от язва. Бяхме на турне със „Сигнал”. Помня, че беше на 20 юли в Ловеч, където имахме концерт. Избълвах над литър кръв от язвата и щях директно да си отида. Но благодарение на екипа на тогавашната окръжна болница в Ловеч още съм жив. Шефът на гастроентерологията също се казваше д-р Владимиров, както моят приятел уролог от „Александровска”. Екипът положи уникални грижи за мен и ме спаси от операция. Затова и до ден-днешен съм им благодарен, въпреки че минаха тридесет години оттогава. В България винаги е имало и ще има добри специалисти.
 
Мара КАЛЧЕВА, в. ДОКТОР

ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА