Ветеран от Дойран изкопал съкровището край Бял извор
С платените от музея пари дядо Лозан си купил швейцарски часовник
Взели войник дядо му едва навършил пълнолетие. Защото бил грамотен, го пратили в артилерийския полк при старозагорската Осма пехотна тунджанска дивизия. По време на боевете за отбраната на върховете Дуб и Кала тепе край езерото Дойран бил ранен и по чудо останал жив. За проявен героизъм е награден със специална малкоразмерна артилерийска манлихера с благодарствен надпис. Оръжието висяло на почетно място в селския му дом до началото на 50те години, когато новата власт го конфискувала.
Имал общо 9 деца, от които 6 го преживели: трима синове и три дъщери. В селото му викали Багера, защото не спирал да работи, бил пословично трудолюбив и любознателен. Когато ралото му ударило гърнето със съкровището на нивата, бил съвсем сам. Никой нямало да разбере, ако приберял тристата сребърни монети за себе си. Вместо да го стори, дядо Лозан повикал сина си, 31-годишния тогава шивач Иван Лозанов, и двамата с каруцата и торбата с монети на следващия ден осъмнали пред музея в Стара Загора. Младият тогава археолог Димитър Николов ахнал от изумление. Подобна сбирка нямало в нито един от околните музеи. По-късно направените изчисления показали, че стойността на направените от боливийското сребро монети се равнявала на 30 000 турски акчета. Което било 2/3 от годишния данък джизие, плащан от християните в Ески Заара към края на 15 в. За находката от музейната каса наброили на откривателя 1650 лв, с които синът Иван си купил ръчен часовник, швейцарски DOXA. Механизмът му се оказал изключително добър и вярно му служил до смъртта му преди 8 години, уточни адвокатът Сашко Лозанов.
0 Коментара: