- Ваше Високопреосвещенство, последен  пристан на хората е църквата, но за жалост сред редиците на духовниците, има и такива, които не са достойни - извършват содомски грехове в светата обител, а проповядват и учат другите как да живеят. Как ще коментирате това доказано явление?
- Вие искате да ми зададете един въпрос, който аз разбирам така: колко лошо е, ако един човек определя себе си за вярващ и принадлежи към съсловието на Божия народ, но извърши някой велик грях и внесе съблазън сред целия народ, дали това не е голямо зло и как биха погледнали онези, които са потърпевши и виждат тези прояви? Ние не трябва да забравяме, че всички сме човеци. Всички носим наследството на първородния грях и всички, до голяма степен, извършваме едни или други постъпки и грехове. Ние в църквата обаче не можем да подминем факта, че животът на духовника е наблюдаван от всички ближни. И ние изхождаме от всички древни мъдрости и съвети, много пъти изказани като благопожелания към клирика и духовника - че неговият живот трябва да е евангелие за народа. Ако става разминаване между думите, проповедта и делата на един духовник, това явно свидетелства, че оставаме пусти в своята проповед. За това е много важно да няма разминаване между славата и делата. Всички ние в църквата имаме много важна мисия – да учим хората в името на Отца, Сина и Светаго духа. Обаче трябва да разберем едно – че в църквата всички сме ученици. Ние всички се учим и то през целия живот. И че, ако някой учител има право на такова велико учителство, то това е учителят Господ Исус Христос. Ние имаме този пример на учителя, който вършеше това, за което говореше. Там нямаше разминаване между думи и дела. Християнинът трябва и той така да постъпва в живота си – животът му да бъде живата проповед за Христос. Дали има слаба вяра, дали има лицемерие, кощунство, богоборчество, безсрамност или някакво друго действие, всичко онова може да бъде оценено най-точно, когато човек се изправи пред Бога. Ние всички грешим и това не остава незабелязано от ближните. Ние предизвикваме техния гняв и те се разколебават във вярата си. Това действително е един голям проблем. И да пази Бог, клирици да дават повод за съмнение във вярата. 

- Но има такива…
- Да, има. И за такива хора Исус Христос казва, че за тях е по-добре да надянат воденичен камък на шията си и да се хвърлят във водата. Разбира се, ние не приемаме тези думи буквално, но какво огромно покаяние трябва да направи човек, за да получи прошка от ближните си и от Бога най-вече за подобни действия. Защото те удрят по авторитета на църквата. Разбира се, обаче недостойнството на християните не се отразява върху достойнството на църквата, защото неин глава е Христос. Така че ние трябва безспорно да отхвърлим онова поведение, което е съблазън, което е нанасящо петно на авторитета на църквата, но така трябва да стане, че не да смажем и унищожим човека завинаги. А трябва да направим така, че показвайки му неговата грешка и присъждайки му съответното наказание, все пак да не бъде разсипан. Защото жестокостта е бумеранг и винаги се връща. Първото нещо е, човек да осъзнае колко много е съгрешил, защото, ако не го направи и не чувства вина, не може да му се помогне. Не може да се направи онази крачка, която е свързана с желанието му да се откаже от този си път. И страхът Господен също е много важен… Във всички общества и сфери има личности, които са избрали да живеят по този начин. Огромната трагичност на това събитие е, че  човек е направил един грешен избор. И лошото е, че не го счита за греховен, а едва ли не, че така е създаден човек от Бога. Ние знаем как е постъпвано в старозаветното общество с такива хора. Знаем и какво е казал Христос, знаем и какво е казал Свети апостол Павел. Содомският грях е беззаконие или онова, което разрушава човешката личност и прави дълбоката отдалеченост от Бога към човека. Църквата не приема това и го заклеймява. 

- Църквата на няколко пъти изрази позиция спрямо гей парадите. Но обяснете с какво пречат те?
- Много пъти сме изразявали позиция, защото провеждането им е парадиране с греховност и с греховен начин на живот. Ние трябва да кажем на тези човеци нашата позиция, защото тя е позиция и на Христос, и на Светите апостоли, изречена в словото Божие. Много хора няма да приемат тази позиция на църквата, защото ще кажат: ние сме различни и ние трябва да бъдем зачетени като различни. Имаме този избор и няма какво църквата да ни налага и натрапва своите си виждания. Обаче има нещо друго – ние пък не желаем едно малцинство да ни натрапва своя избор. Ако някои хора виждат дискриминационност на мнозинството спрямо малцинството, какво пречи на нас да видим същата тази дискриминационност от страна на малцинството към мнозинството. За личните си грехове човек отговаря както пред Бог, така и пред обществото. Но, покаянието също е невидимо – ние не знаем кой как се кае пред Бог. Следователно няма да отидем да убиваме човек или да унищожаваме човешката личност. Но трябва да кажем: стоп, това е грях, това е беззаконие и не е по закона Божи. Такива хора трябва да се покаят и да изберат правилния избор. На такива хора мога да им кажа само: има толкова красиви момичета, с които вие можете да създадете и своето семейство, и своята домашна църква и да бъдете достойни християни. Но когато двама мъже се събират, узаконяват своята връзка и искат да гледат своето дете им задавам въпроса: това дете на кого от двамата ще каже мама?! И защо трябва да променяме така ценностната система, че на мястото на главата да слагаме краката?! Да приемем греха за добродетел и добродетелта за грях. Е, ние това не можем да приемем. 

- Може ли да се промени хомосексуалността?
- За Бог всичко е възможно. Но едно беззаконие, което човек върши съзнателно, ако той не иска да го промени, няма как да стане. Това е човешки избор. Следователно човек трябва да осъзнае себе си, за да осъзнае своята вина и да я промени. Много е трудно, защото ние виждаме не само неосъзнатост, а и едно парадиране. Това е една деликатна тема, която все повече в света ще се налага и ще се стигне дотам, че съгласно някои законодателства ние ще бъдем упрекнати за своите проповеди и позиция. Нататък е тръгнал света и това е много печален факт. Но ние нямаме безпокойството да кажем това, на което ни учи Христос. И дано Бог да ги просвети тези хора - така да постъпят, че да изберат правилния избор. А не да оправдават себе си и да прехвърлят вината на Бог, че така ги е сътворил. Бог е сътворил човека по най-прекрасен начин – като мъж и жена. Ами нека да усетят красотата на женското естество! Да се запознаят с живота на Света Богородица – така бих ги посъветвал тези хора. Да видят каква е ролята на майката, да видят ролята на майчинския дълг. Да помислят за своите майки – какви изживявания имат тези майки с избора им?! Те може и да го приемат, но го правят с трагичност и болка голяма. Защото се надяват един ден Господ да им помогне и да бъдат други. Тоест, пак казвам, ние не мразим човека, ние не ненавиждаме греха в него. Греховният избор не приемаме. Ние ценим човекът, такъв, какъвто е. Но не приемаме неговия избор. Това важи и за мъже, и за жени – защото все е содомски грях. Но е и много  важно също да не се превръщаме в самозвани съдници. 

- И спрямо тези в църквата ли?
- Този, който е направил содомски грях, заради своето безсрамие и безстрашие – щом го е проявил, трябва да има и готовността да преживее всички последващи трагедии. Защото в крайна сметка той е привлякъл това към себе си. Но недостойнството на някои хора и живеещи в църквата, не се прехвърля върху достойнството на църквата. 

- Тези духовници, било то единици, какво може да се направи с тях?
- Те трябва да погледнат дълбоко в себе си и да признаят греха. Защото Христос дойде за грешниците в света. Ако се покаят – той ще ги приеме. И ще им помогне много в живота им. Защото има много хора, които са променяли себе си. Но това е огромното нещо – да се отвори човек за Христос. Ако човек обича Бога, искрено ви казвам, заради Божията любов към човека и заради човешката любов към Бога, той ще промени себе си с Божията благодат. Защото той ще приеме Христос и Христос ще го изцелява. Той ще му вдъхне сили, ще му просветли ума и сърцето. Вижте, това е голям проблем в нашето общество. Представете си, че в едно семейство, детето приеме грешния път, какъв трагизъм ще е?! Всеки родител ще се опита да го промени, ще търси начин. Та кой баща ще даде камък вместо хляб на чедото си?! Или пък змия вместо храна?! Затова добре е човек да се запознае с християнското учение и да погледне в бъдещ план. Да знае, че животът си минава ден по ден. Дните преминават като бързоходна ладия, като орел, който се спуска върху плячка. Та Господ не погуби ли едно човечество, което беше толкова разложило себе си?! Остави един праведник, но заради тези безобразни содомски грехове не наводни ли той човечеството?! Така че ние не трябва да бъдем късопаметни в онова, което се е случило в света. Изцелението на тези хора е да признаят греха си. Те са извървели определен път, за да се стигне до това положение. Но, ако застанат очи в очи със себе си, аз ви уверявам, че те ще намерят своите грешки. Трудно е, но защото е трудно, за това е мъжествено. Христос не вървя по лесния път. И аз се обръщам към тези хора по повод на Възкресението Христово - нека обновим вътрешния си живот, да променим цялостно нашето естество и нашата същност.

Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ