Не се ожених за Людмила Живкова по сметка, а тя за мен, за да получи софийско жителство. Това е Иван Славков в най-добрите си години. Кипящ от енергия, чар, настроение, смешен, непукист, симпатично нагъл. В интерес на истината при Батето споменатите „най-добри години“ продължиха почти цял живот. Първата му жена, стюардесата Светла Маринова, загива само 18 дни след сватбата. Самолетът, в който тя работи, заедно с 72-ма пътници, между които и няколко високопоставени личности, пада и изгаря край Братислава. Говори се за атентат, но тихо. Официално всичко е потулено. Не са минали и две години от трагичния инцидент и Иван Славков се жени втори път. Слухове из жълтите павета носят мълвата, че за ръката на избраницата му Людмила се бори и младият тогава политик Андрей Луканов. Логично - тя е дъщеря на първия човек в държавата Тодор Живков. Принцесата обаче е вече влюбена в стеснителния инженер, посветил се на журналистиката. Така започва безкрайният му празник, в който с ентусиазъм се включва цяла армия приятели, ласкатели, поклонници, любовници. Те му се кланят като на божество, пируват на воля и го следват като Моисей. За дни цяла България научава името на най-високопоставения зет. И той прави така, че никога да не го забрави.


Иван Славков напусна този свят на първи май 2011. Десет дни преди да навърши 71 години. В края заболяването на белите дробове направо го вкарва в ада. Но доста преди това великият бохем загуби вкус към живота. Светът му опротивя. Отказа помощта на богати хора и частните им самолети, които да го отведат в най-елитните болници на Европа. Огорчението, обидата, срамът, невъзможността да обясни и да се защити, сломяват съпротивителните му сили. Човекът, чийто смях не секна в далеч по-тежки моменти, този път рухна. Една скрита камера на ВВС го разстреля право в сърцето. 

Годината е 2004. Мнозина още си спомнят преговорите, който Батето и сърбинът Горан Такач водят в софийския хотел „Ради­сън“ с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон венчърс“. Пазарлъкът е за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г. В интерес на истината по време на този разговор нито веднъж не се чува думата пари. Всичко е мътно и объркано, в Международния олимпийски комитет ритуално отсичат главата му. Този филм, в който без да се усети, Иван Славков се оказа в главната роля, го довърши. Още повече, че доста от „приятелите“ и държавата, която малко преди това го бе удостоила с най-високото отличие - орден „Стара планина“, му обърна гръб. С това безкрайният празник свърши.

Когато за първи път застава пред камерата, Иван Славков, бъдещият директор на единствената тогава Българска телевизия, се притеснил толкова много, че не могъл да каже и дума. Избягал засрамен...



Днес периодът, в който той ръководил богопомазаната институция, се нарича славният. Заради добрата програма, купона и огромния екип. Зевзеци го закачат, че като ветеран ватерполист назначил и половината национален отбор по водна топка. Другата част не можал, защото избягала в Западна Германия.  След смъртта на Людмила Живкова враговете й, които в обкръжението на тъста никак не са малко, се нахвърлят върху Славков. Вече няма кой да го защити. Уволнението от телевизията се извършва по законите на лицемерието: с пищен обяд и благодарности. Речите произнасят точно тези, които го махнат. Докато не е назначен заместник на директорския пост обаче, той продължава да ходи на работа. Глас от най-високопоставения телелефон му напомня: 

- Абе, Иване, ти още ли си там? Тебе те освободиха.

- Ти знаеш, ли за какво ме освободиха, пита от своя страна Батето и като не получава отговор, продължава.- Защото съм изчукал цялата телевизия. Обаче на ревизията се оказва , че са останали две телефонистки и една чистачка. И сега съм тук, за да си довърша работата.

Първите години на демокрацията не са от най-щастливите за Славков. Заради бутафорните  оръжия, които колекционира, го обявяват за престъпник номер 3 на страната. Забраняват му да напуска страната, а в един слънчев ден го заключват в софийския затвор. Този факт е посрещнат с бурна радост от част от обитателите, които се оказват приятелчета от махалата - Ючбунар Започва едно от най-дълго продължилите съдебни производства в България. 10 години. Надвишава го само съдебното преследване срещу сина му Тодор, обвинен, но не и осъден за изнасилване. Като истински джентълмен на един от своите юбилеи, който се чества тържествено в дипломатическия клуб в Горна Баня, Иван Славков кани и тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Човекът, който го праща зад решетките. И за всеобща изненада магистратът идва и двамата сърдечно се ръкуват. В интерес на истината в тази славна вечер Батето посреща гостите си в продължение на три часа. Опашката е дълга стотици метри и никой не се наема да изчисли колко души има в нея.

Скандалът „Да купиш игрите“

Записът от разговорите в хотел „Радисън“ е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването на BBC „Панорама“, във филма „Да купиш игрите“.
На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълнителният комитет на МОК препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 членове. На 24 май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, при което изключването му е подкрепено от 84 от членовете при 12 против и 5 въздържали се. Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври Славков губи и поста на президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов. 


Кум е на Лили Иванова

В книгата си „Загадката Людмила Живкова“ талантливият български журналист Крум Благов, който за съжаление твърде рано нелепо напусна този свят, се спира твърде подробно на отношенията между съпрузите Людмила и Иван. От написаното става ясно, че дъщерята на Живков тежко е преживявала слуховете за изневерите на Иван. Тя много го е обичала. Хората, които го познават, го определят като мъж с качества, но циник. Оженил се не по любов, а по сметка. 
Че Людмила е била безумно влюбена в Иван, потвърждават повечето им приятели. Като доказателства тя дори извършва кулинарен подвиг: опържва му две яйца. При това без чужда помощ. Това се случва само веднъж, но на шега често е изтъквано от принцесата.
Съвсем не на шега обаче високопоставената двойка е желан гост навсякъде - пише Крум Благов. Много наследници на висшата номенклатура се стремят да се сродят с нея. Семейството кумува на Янчо Таков и Лили Иванова, сина на тогавашния партиен лидер Гриша Филипов, както и на за грижещата се за Тодор Живков медицинска сестра Ани Младенова.

Исак ГОЗЕС