Роден в Сливен през 1820 г., Сава Хаджиилиев, който за смайващите му познания в класическата литература получава прозвището Евкарпидос (Доброплодни), днес е малко познат дори на филолозите. А това не е справедливо.
Дори да беше написал само комедията “Михал Мишкоед” (“Взех тъ, Радке, взех тъ”), Сава Доброплодни ще остане в нашата литература за вечни времена. Знаменитата фраза “Ний сеги тряба да гледаме на ц и л и в и л и з а ц и я т а, защото нейна милост ше ни направи хора” на неговия ученик Добри Войников (“Криворазбраната цивилизация”) е иронична емблема на едни времена, в които малцина се осмеляват да се надсмиват над глупостта, невежеството и криворазбраните пориви за промяна. След тях, пръв сред първите, е възрожденският учител, писател, просветител, преводач и журналист Сава Доброплодни.

Имал изключителния шанс да се сдобие с образовани родители, книжовници 

Баща му се изучил в гръцките и българските манастири на Света гора и познавал до съвършенство гръцкия и славянския език, преподавал стара и нова църковна музика. Майка му също била учителка и в един период семейството направило килийно училище в дома си, т.е. ученолюбивото момче живеело в самото школо. По всяка вероятност е бил детето чудо за своето време, защото твърде отрано знаел няколко езика и бил избран от Адрианополския митрополит за анагност (четец на светото писание на богослужебни събирания). Завършил като баща си прочутото училище в Куручешме, учителствал в Котел, Шумен, Варна, Тулча, Силистра, Кюстенджа, Сремски Карловци... 

Навсякъде изгражда нови училища, въвежда нови форми и нови дисциплини, спомага за един по-висок ръст на културата и просветата в града чрез учредяването на читалища, публични библиотеки, неделни училища за възрастни, театрални дружества... 

Нестандартен като възпитание и духовен ръст, полиглот (знаел латински, гръцки, румънски, турски, немски, сръбски и френски), застъпник за всякакви нови веяния на прогреса, той навсякъде се сблъсква с враждебност, завист, закостенялост в мисленето, страх от промяната. С неговото име са свързани ред първи събития за България: първата девическа гимназия, първото читалище, първата българска драма и първото театрално представление, първият хор, въвеждането за първи път на френския език в българските училища, първата книга за опазване на здравето “Игиономия”.
Той имал самочувствието и на 

пръв радетел на “европейската цивилизация” в Шумен

Заявявал малко нескромно, че “оттам се разпръсна и в други градове из България”. 

Бил женен за шуменката Фотина Хадживичева, но се развел с нея през 1858 г. Защо? Била... проста. Смайваща причина за онова време, когато повечето български съпруги могат само да се подписват. Да си припомним, че Петко Р. Славейков цял живот страдал от “невежествена” съпруга, която го побийвала даже. Но на дядо Славейков по-скоро му идело да се самоубие, отколкото да се разведе, не можел да си навлече такъв обществен укор! 

Сава Доброплодни се жени втори път за петнайсетгодишната хаджи Мария Хаджигенчева от Сливен, когато той самият е на 40 г. 

В интерес на истината, Мария не само била грамотна, но дори написала и издала букварче за малките ученици. 

И разводът, и повторната женитба на Сава Доброплодни били тема за клюки, нападки и коментари години наред. За втората си изгора той донася и първите “европейски” дрехи в Сливен - малакоф, т.е. рокля с кринолин, чиято долна обиколка на полата била десетина метра, а диаметърът на обръча - 2 метра, и модна шапка. 


Народно читалище ”Добри Войников – 1856”, основано от С. Доброплодни, където за първи път се играе комедията му „Михал Мишкоед” през 1856 г.

Георги С. Раковски, който недолюбвал Доброплодни по политически причини, поместил по повод сватбата язвителна бележка във в. “Дунавски лебед” (1860 г.): “едно знаменито лице отишло и обходило нарочно Влашка и Богданска земя, та купило един твърде голям малаков... и една по последная мода капелина с къдрави ресни... Малакова бил изложен на двора като един военен шатор. А капелина била покачена на една липова върлина до него. Сватба станала по европейски и по последна мода. Едно само не било европейско, че сливенски моми не знаели да играят полки и мазурки...” 
Как ли все пак е успял да се разведе известният педагог?

В онези времена църквата трудно давала позволение за разтрогване на брака. Но Сава Доброплодни участвал активно в църковния живот от дете и бил сладкогласен църковен певец. Благодарение на него изхвърлили богослуженията на гръцки (той пеел на църковнославянски). С една дума - вътрешен, свой човек, направили му отстъпка.

“Михал Мишкоед” е според някои побългарен превод на гръцката комедия “О, лепрентис” на М. Хурмузи, но истината е, че авторът така леко, вдъхновено и убедително е “преправял” чуждата идея, че е направил един свой шедьовър. Глупавият суетен богаташ Михал, когото всички лъжат, мамят и грабят, при което му се и надсмиват, несъмнено е герой, който няма забравяне, няма умиране през всички времена. 

Сава Доброплодни има няколко опита в драматургията, вече оригинални, включително две комедии, но те нямат същия успех. Писал е още учебници, речници, сборници с педагогически наставления, беседи и речи, но едно от произведенията му заслужава повече внимание - тъй наречената 

“Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието”

Книгата е всъщност превод от някой си лечител Архиген Сарантиев, но без съмнение, както в комедията “Михал Мишкоед”, Сава Доброплодни претворява чуждите познания и опит в едно ново по дух, език и композиция произведение, предназначено за съотечествениците му. То е извор на изключително любопитни подробности за бита, хигиената и лечителските методи на нашенци през очите на един високообразован и широко скроен българин. Първото издание излиза през 1846 г. в Патриаршеската печатница в Цариград, по това време авторът е едва на 26 години! 
Още в предговора той обяснява, че здравето е “най-безценното и голямо нещо на человека” и че 

повечето болести са от човешко невежество, немарливост и незнание

Какво ли не може да се намери в тази скромна по размер книжка - съвети за бременните и за младите майки, препоръки за по-умерената употреба на тютюна, виното и ракията, рецепти за рани и за пречистване на водата, за кръвопускане и за очистително. Авторът ни учи защо трябва да не допускаме гняв, страх и сребролюбие у себе си, как да почистваме зъбите си с натрошен въглен, как да се пазим от глисти, бесни кучета и вятър (газове) в червата... Възрожденският учител е на мнение, че болестите идат и от много труд, но и от много мързел. Той обръща голямо внимание на храната и храненето. Например: “Черният боб прилича повече да го ядат селянити и работницити, нежели гражданити, слабити, ученити, които имат стомах крехък и слаб, и не могат да го смелят добре. Белият боб, като е сух, утекчава стомаха и прави соковете гъсти, и поврежда здравието”. 

В частта си "Заради безмерното употребление на любовните наслаждения" тази книга сочи вредните последствия от сексуалната невъздържаност:

"От всичките причини, които са доволни, за да умалят (съкратят - бел. на авт.) животът ни, няма никоя толкози да скасява животът, колкото безмерното употребление на любовните наслаждения.” Според Доброплодни ранният сексуален живот, както и рукоблудството (мастурбацията) изчерпват жизнените сили на човека, сбръчкват кожата и отслабват пъргавината, намаляват апетита и отнемат интереса към всичко друго в живота. Той твърди: “Между колкото повреждания докарва безмерното употребление на любовните наслаждения, тряба да гудим в първият чин обезсилението на умът...колкото по-много упражнява някой детеродните орудия, толкози по-много душата загубва действието си, остроумието си, паметта си и разумът си; нищо друго не може да бъде по-вредително и да развали най-хубавите дарби на умът..."

За разлика от много свои колеги по перо и таланти, Сава Доброплодни дочаква приживе уважение и известност. На 6 юли 1884 г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество (БАН), а на 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги. Умира на 19 април 1894 г. в София. 

Петя ИВАНОВА