Мария Бедрова е училищният психолог в елитната и бързоразвиваща се бургаска гимназия ПГМЕЕ от повече от 20 години. Тя е завършила филология и психология в СУ „Св. Климент Охридски” и е посветила кариерата си на детската психология, с която ежедневно помага на учениците в известното бургаско училище. През немалката си кариера в сферата е успяла да помогне на десетки ученици, които в момента са утвърдени професионалисти.

- Г-жо Бедрова, феноменът на опасните игри в интернет пространството започна да придобива популярност наскоро. Какви са Вашите наблюдения върху тези игри?

- През последните години социалните мрежи се разрастват все повече и повече във влиянието си върху психиката на подрастващите и учениците. Доскоро след училище децата се уговаряха да играят футбол или да излязат на кафе. Сега вече това е по-различно. По мои наблюдения вече се уговарят да си пишат от компютрите или смартфоните. Социалните мрежи не са от днес, но специално играта на „Синия кит”, както я наричат, която добива популярност в Русия и бившите съветски републики,е нещо, което е доста по-плашещо. Тук вече говорим за нещо, което може освен психически да навреди и физически на децата и това е много опасно.

- Разкажете нещо за „Синия кит”, в какво се изразява тази игра?

- За момента наблюденията ми върху нея, за щастие, са само от интернет. Доколкото разбирам децата, които участват, получават съобщение в 4:20 часа сутринта, което ги кара да извършат 50 опасни за здравето задачи. Трудността им нараства и накрая децата биват представени пред  самоубийствени мисии. Подчертавам - за щастие такива случаи в България все още няма.

- Кои според Вас са най-засегнатите групи от деца, които са изложени на най-голям риск от започването на подобна игра със смъртта?

- Като дългогодишен училищен психолог смятам, че това няма да бъдат социалнослаби или необгрижвани деца, както много хора биха си помислили. Под прицел ще бъдат децата, които са напълно материално задоволени от родителите си, но са с проблеми вътре в семейството. Когато едно момче или момиче в подрастваща възраст има осигурени всички материални блага, много хора си мислят, че едва ли не животът им също е перфектен. В повечето случаи обаче това не е така и отношенията в семейството не са „цветя и рози”. Заетите родители купуват вниманието на детето си със скъпи подаръци, но забравят, че то има нужда от подкрепа – било то въпроси, една обикновена усмивка, едно близко познаване на вътрешния свят на детето и така нататък. Именно този тип ученици и младежи са прицелната група на тази и този тип игри – задоволени материално, но не и емоционално.

- Какви са причините за това?

- Ежедневието на едно такова дете се характеризира със скука. Докато обаче другите им връстници, които не са толкова материално задоволени, успяват да намерят някакъв отдушник на емоциите си било то в спорт, групови занимания със себеподобни или дори компютърни игри, то при въпросната категория подрастващи, понеже материално детето е напълно задоволено, възниква емоционално недоволство, водещо до скука. Представени пред идеята за такава „повдигаща адреналина” игра, те виждат този проблем като възможност да се отърват от еднообразието. Страшно е да се замислиш, че едно дете може да изпадне в подобна ситуация и дори да се стигне до неговата смърт само заради скука, но това е психологичен факт, който не трябва да се подценява, макар тази зловеща игра все още да не е стигнала до нашата страна.

- За момента този ужасяващ феномен се наблюдава предимно в Русия. Има ли опасност той да се прехвърли и в България?

- Русия е необятна страна. Там психиката е такава. Младите там са търсачи на силни усещания. Според мен феноменът ще подмине България. Проблемът обаче не бива да се подценява, защото ако не дай си боже този ужас дойде и в страната ни, последиците ще са сериозни. Като психолог аз съм наблюдавала подобни вредни социални действия от страна на младите в цялата страна. Доскоро имаше една тенденция сред младите  да драскат ръцете си с ножове. Предимно бяха засегнати момичетата. За разлика от момчетата, които „вентилират” негативните си емоции с думи и физическа сила, подтискат емоциите си и това е начин те да „излязат”. Това е един вид повик за внимание, насочен предимно към родителите. Смятам, че именно това е и в основата на тези нова, плашеща онлайн игра – децата отчаяно се опитват да привлекат внимание.

В конкретния случай със „Синия кит” това е една много сериозна руска рулетка, която както се видя вече в медийното пространство, може да доведе до фатален край. Това е като вид наркомания и според мен дори и часа, в който започва така наречената „игра” не е избран случайно. Има доста символика и психология заложена в самите условия на този феномен.

- Какво бихте посъветвали родителите на деца в потенциално застрашените групи?

- На първо място се надявам искрено и смятам, че този феномен няма да се пренесе в България. Но ако все пак това стане, има няколко неща, които трябва да се случат за превенция на подобни животозастрашаващи занимания. На първо място родителят трябва да познава много добре детето си. При забелязването на дори най-малката промяна в поведението му – примери за това са: да започне да се крие в стаята си, да не иска да бъде виждано по къс ръкав или дори без тениска, да спре да излиза с предишните си приятели или съученици, когато разговаря по телефона, да се крие в друга стая, да крие компютъра си, да закъснява вечер и да става по-рано сутрин. Това разбира се са само част от признаците, че има нещо ново, което се случва в живота на едно дете. Това са „червени светофари” в полезрението на родителите и те трябва да са напълно наясно с тези неща. Родителят трябва и да познава най-близките приятели на детето си – нещо, което в последно време не се прави от младите семейства.

Накратко: при забелязване на промяна в поведението, промяна на успеха в училище и смяна на средата от приятели, поговорете с децата си, за да разберете какво се случва с живота им. Те това чакат, макар в някои случаи да не го показват външно

Източник: "Флагман"