Прокуратурата не разследва бившия министър правосъдието Христо Иванов за документно престъпление, съобщиха от държавното обвинение. Ето и текста на цялото съобщение:
На 20.04.2017 г., на пресконференция, организирана от ПП „Да България”, г-н Христо Иванов, в отговор на въпрос, свързан с конкретно досъдебно производство в прокуратурата, заяви, че знае, че „редовна практика е там такива неща да се държат на трупчета и да се вадят в удобни моменти”, както и че „наказателното производство е напълно необяснимо. Никой от засегнатите в тези заповеди, нито аз като техен автор, нито хората до които се отнасят са оспорили тяхното съдържание…Така че това всичко е абсолютен абсурд. Единственото, което мен ме интересува, е колко часа прокурорско време, платено от данъкоплатците, е отишло за тия тотални глупости.”

С цел пълна информираност на обществеността, както и с цел избягване на бъдещи спекулативни или неосведомени твърдения, пресцентърът на ПРБ съобщава следното:

Наказателното производство, което коментира Христо Иванов е с предмет документно престъпление – чл. 308 ал. 1 НК /съставяне на неистински официален документ/. Установено е, че заповеди на министъра на правосъдието Христо Иванов за прекратяване на служебни правоотношения на държавни служители не са подписани от самия него, а от друго, неустановено до този момент лице /текстът на експертизата е публикуван в прикачения файл, с разрешение на наблюдаващия прокурор, по реда на НПК/. Следва изрично да се подчертае, че отговорност за извършено престъпление в тези случаи носи лицето, подписало тези заповеди като министър на правосъдието, без да има това качество и съставило по този начин неистински официални документи. Не са необходими дори правни познания, за да се направи логичния извод, че г-н Иванов не може да носи отговорност за такова документно престъпление /той не е автор на неистинските заповеди/ и в този смисъл дейността му като бивш министър на правосъдието не е предмет на разследване.

Всички други твърдения и коментари пред медиите не съответстват на действителното положение и очевидно преследват цели, различни от добросъвестното представяне на обективната истина.