В навечерието сме на нов световен ред – многополюсен. Той ще замени либералния капитализъм и съответстващата му демокрация, които успяха през 1989-1991 г. да надделеят над съветския модел на социализъм и да обявят света окончателно и безвъзвратно за еднополюсен.

Главните ценности и ориентири на този световен ред, провъзгласен за "края на историята", станаха неограничаваните от държавата частна собственост и лична свобода.
 
Много бързо и двете бяха взети на въоръжение от най-безскрупулните и лицемерни представители на олигархичното мислене, които за 2-3 десетилетия успяха да ликвидират философията и морала на социалното, да демонтират социалната държава, и въобще всяка държава, издигайки в култ глобализацията на материалното.
 
Законът и моралът бяха прекроени по техен тертип, националните елити бяха заменени от послушни креатури, финансирани и хранени с трохи от олигархията. Лидерите, чиито държави отказваха да се денационализират и превърнат в суровинен източник и неограничен пазар за либералните стоки и услуги, бяха сваляни от власт, затваряни, убивани, въз основа единствено на нелепи твърдения и обвинения.
Но както всяка лъжа, изградена на основата на насилие и манипулации глобалният неолиберализъм изчерпа жизнения си цикъл и приближава леталния си изход. Дори Кисинджър и Бжежински призовават новия американски президент Доналд Тръмп за отказ от еднополюсното мислене и зачитане интересите на различните цивилизационни полюси в света. Най-вече на Русия и Китай!
Какво потвърждение намират тези констатации на българска почва? 
В изпълнение на "Вашингтонският консенсус", доминиращият англосаксонски неолиберализъм забрани в България всичко, което е различно от него - независимо дали е било успешно преди Десети ноември 1989 г. или не.
 
С решение на Народното събрание, наречено "Закон", без да притежава атрибутите на такъв нормативен акт, беше обявен за престъпен "политическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.". Този "закон" не държи сметка, че през посочения период на новата си история България е била конституционна и международно призната държава, членувала е в ООН и други световни организации, поддържала е двустранни дипломатически, икономически и културни връзки с всички "велики сили" в двете половини на света, разделен от „желязна завеса”, постигнала е необикновено високи достижения в социално-икономическото и духовното си развитие, била е 6-а космическа страна, наречена е "Държава на духа".
 
Излъчила е учени, артисти и стортисти на световно ниво, позната е с най-изявените си синове и дъщери по четирите краища на планетата.
Тъжното е, че този "закон" не само разчиства сметките на новите кариеристи с естествените елити, създадени от българската държава, за да работят за нейното възвисяване, но и отнема възможността младите поколения да се учат от миналото и от натрупания практически опит (а и от допуснатите грешки).
И още нещо - скудоумието и липсата на морал в обществото са толкова разпространени, че са обладали дори политическите наследници на обявения за престъпен "режим", чиито представители в парламента, президентството и политическите партии са се примирили с тази историческа несправедливост.
 
Нещо повече - 16 години след приемането на "закона", той е допълнен с изискването прието в парламента през ноември м. г. да се премахнат "надписи, паметници, символи, лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала".
Освен явно недемократичния характер на този "пещерен антикомунизъм", добре е да се видят реалните факти на "комунистическия режим" и да се сравнят статистическите показатели с днешна дата. Това би могло да се направи за всеки икономически отрасъл и социална или духовна сфера, но поради липса на пространство ще посочим мястото към днешна дата на България сред 138 държави в света по 12 показатели.
 
Данните са достоверни, източникът не подлежи на съмнение - Доклад на Световния икономически форум, провеждан ежегодно в Давос - Швейцария: 
- по независимост на съда България от 108-о място през 2010 г., пада на 116-о място през 2015 г.; 
- по защита на интелектуалната собственост - от 109-о на 117-о; 
- по субективизъм на решенията на държавната администрация - от 110-о на 122-о; 
- по прозрачност на политиката на държавата - от 118-о на 120-ро; 
- по законовата рамка при уреждането на спорове - остава на 116-о; 
- по ефективност на законите при оспорване на правилата - от 105-о на 114-о.
Или осреднено и с някои други показатели, българските държавни институции са в групата на най-изостаналите в света - на 97-о място.
Ако се спрем на икономическите условия, в които живеем, ще установим, че: 
- по инфраструктура сме на 70-о място; 
- по макроикономическа среда – 42-ро; 
- по здравеопазване – 57-о; 
- по образование – 56-о; 
- по добри търговски практики – 57-о; 
- по ефективност на трудовия пазар – 54-то; 
- по развитие на финансовия пазар – 59-о; 
- по пазарен капацитет – 65-о; 
- по степен на пазарно развитие – 79-о; 
- по иновации – 65-о.
В противовес на позициите на България в съвременния еднополюсен свят са данните за нашето място в света за един друг 30-годишен период: 1960-1990 г. Според доклад на Human Developwent index (HDI)  България е била на 27-о място в света - в Клуба на "45-те най-високо развити държави в света". 
По показателя "най-незначителни разлики между пет прослойки на населението" е заемала 1-во място в света през 1960, 1965, 1968-1972 г. и 1974-1976 г. - или общо 10 пъти.
Ако през 1990 г. България е била на 27-о място по Индекса за човешко развитие, то през 2015 г. тя е на 58-о място – т. е. регистрира отстъпление от 31 позиции.
 
Въпреки прокламирания неолиберален капитализъм и съответстващата му обществена демокрация, българският частен капитал, възникнал след разграбването на държавната собственост от времето 1944-1989 г. не е допринесъл с нищо за подобряването на икономическите параметри на страната и обществото ни.
 
Нещо повече - този капитал постепенно и неминуемо прераства в наднационален, губи обществената си полезност и обслужва единствено притежателя си – чуждестранните инвеститори.
 
Свидетелство за тази констатация са данните на Световната банка за неравенството между различните по приходи групи от населението на България:  
- през 1990 г. - най-богатите 20 % са били 3,25 по-богати от най-бедните 20 %; 
- през 2015 г. 20 % най-богати са 7 пъти по-богати от 20% най-бедни; 
- през 2015 г. 25 % от българите живеят под прага на бедността, т. е. над 1,6 млн. от 7,2-милионното население.
В България все по-често - медии, социологически проучвания, статистика - говорят за икономически, но и културен геноцид. Той се провежда, както явно - чрез икономически закони и поднормативни актове, правещи богатите още по-богати и увеличаващи броя на наследствено бедните слоеве, но и прикрито - чрез косвена икономическа, информационна и друга политика.
 
Чрез политическа демагогия и лидерска хамелеонщина на програмно-партийно равнище въздействат върху демотивирания и обезверен електорат. Доказателство за последната констатация са приличащите си като две капки вода предизборни платформи на основните партии и сходното, агресивно и лицемерно поведение на партийните водачи.
Нито една програма и нито един лидер не поставят открито и целенасочено въпроса за смяна на основните принципи на системата на либералния капитализъм, защото се е провалил и продължава да носи бедност, война и деморализация на света. Това е лоша новина, но ще има и добри – светът се променя и нищо не може да спре тази промяна. 
Проф. д.ик.н. Димитър ИВАНОВ