Преди 140 г. е роден адмирал Колчак - командващ антиболшевишката Бяла гвардия

След всяка гражданска война само победителите имат герои и мъченици. Победените са низвергнати, обречени на позор и забрава. Но ако в Русия е нямало братоубийствена Гражданска война, като какъв щеше да остане Колчак в паметта на поколенията? Дали нямаше да е героят от няколко войни с външни врагове на Русия, известен полярен изследовател и дори като военен философ и теоретик?<br /> <br /> <strong>Начални години</strong><br /> <br /> Александър Колчак е роден на 4 (17 нов стил) ноември 1874 г. в село Александровское, Петербургска губерния. Баща му Василий Колчак е генерал-майор от морската брегова артилерия.<br /> <br /> Начално образование получава в дома си, а по-късно учи в Шеста петербургска гимназия. Завършва Морския кадетски корпус първи по успех във випуска с отлично владеене на три европейски езика. Той обаче счита, че неговият приятел Дмитрий Филипов, следващ го по успех с по-ниска оценка само по поведение, е по-достоен и се отказва от първото място. Комисията е принудена да се съгласи.<br /> <br /> По ирония на съдбата по време на изпитите Колчак получава единствено &bdquo;четворка&rdquo; по минно дело, в което се отличава в годините на руско-японската и Първата световна война.<br /> <br /> На 6 август 1896 г. е назначен на служба на императорския крейсер &bdquo;Рюрик&ldquo; като помощник-вахтен и с него плава до Далечния изток.<br /> <br /> В края на 1896 г. Колчак е назначен на клипера &bdquo;Крейсер&ldquo; като вахтен началник и в продължение на няколко години пътува предимно в Тихия океан. На 6 декември 1898 г. е произведен в чин лейтенант. Завръща се в Кронщат през 1899 г.<br /> <br /> В тези походи Колчак не само изпълнява своите служебни задължения, но и активно се занимава със самообразованието си. Младежът се увлича силно от природните науки, океанографията и хидрологията. През 1899 г. публикува статия: &bdquo;Наблюдения над поверхностными температурами и удельными весами морской воды, произведенные на крейсере &bdquo;Рюрик&ldquo; и &bdquo;Крейсер&ldquo; с мая 1897 года по март 1898 года&ldquo;.<br /> <br /> След завръщането си в Кронщат Колчак се среща с вицеадмирал Степан Макаров, който готви плаване с ледоразбивача &bdquo;Ермак&ldquo; в Северния ледовит океан. Колчак отправя молба да бъде включен в състава на експедицията, но получава отказ. Успява обаче през 1900 г.да се присъедини към полярната експедиция на Едуард Тол с кораба &bdquo;Заря&ldquo; в качеството на хидролог.<br /> <br /> След значителни трудности в тази експедиция Колчак се завръща през декември 1902 г. За сравнително кратко време участва в още 3 полярни експедиции, получавайки прякора &bdquo;Колчак Полярни&ldquo;. За своите успехи получава най-високата награда на Руското географско дружество.<br /> <br /> <strong>Руско-японска и Първа световна война<br /> </strong><br /> Когато започва Руско-японската война, Колчак е изпратен през март 1904 г. в Порт Артур. Служи на крейсера &bdquo;Асколд&ldquo;, а по-късно и на разрушителя &bdquo;Сердитый&ldquo;. За победата над японския разрушител &bdquo;Такасаго&ldquo; е награден с орден &bdquo;Света Анна&ldquo; IV клас.<br /> <br /> При обсадата на Порт Артур от японците, Колчак командва брегова морска батарея. По-късно е ранен и попада в плен, като прекарва известно време в лагер, намиращ се в град Нагасаки. Поради много влошеното му здравословно състояние японците го репатрират преди края на войната.<br /> <br /> Завръщайки се в Санкт Петербург през април 1905 г., той взима активно участие във възстановяването на почти напълно унищожения във войната руски флот. През 1906 г. се присъединява към Балтийския флот и служи там до 1914 г.<br /> <br /> По време на Първата световна война Колчак ръководи защитата на Рижкия залив. Повишен е в звание вицеадмирал през юни 1916 г., ставайки най-младия офицер с този ранг в историята, и е назначен за командир на Черноморския флот. При срещата с Върховния главнокомандващ Николай ІІ и неговия началник щаб ген. М. Алексеев получава указания през пролетта на 1917 г. да бъде проведена десантна операция по овладяване на Босфора и турската столица Истанбул.<br /> <br /> Колчак насочва усилията на Черноморския флот по прекратяване на вражеската активност в Черно море, като на първо място се неутрализира германо-турския линеен кораб &bdquo;Гьобен&rdquo;. Още следващия месец след назначаването, Колчак организира операция по миниране на Босфора, като за противодействие на разминирането наблизо дежури специален отряд.<br /> <br /> През цялата година продължава планирането и подготовката за овладяване на Проливите, но Февруарската революция и последващите събития провалят плановете.<br /> <br /> <strong>Февруарска революция</strong><br /> <br /> Революционното брожение обхваща и Черноморския флот. На 25 април 1917 г. на събрание пред офицерите в доклад Колчак отбелязва: &bdquo;<em>Ние се намираме пред разпадане на въоръжените сили, тъй като старите форми на дисциплината рухнаха, а нови не са създадени.&rdquo;</em><br /> <br /> На митинг на 5 юни матросите арестуват помощник-командира на Черноморския флотски екипаж полк. К. Грубер и приемат постановление офицерите да си предадат огнестрелното и хладно оръжие. Разоръжаването за Колчак е тежко и незаслужено оскърбление, което той не може да приеме. Колчак изхвърля през борда в морето позлатената си сабя &ndash; почетно Георгиевско оръжие - получена за дейността си в Порт Артур с думите: <em>&rdquo;Японците, нашите врагове, ми оставиха оръжието. Няма да стане и ваше!&rdquo;</em> Добавя, че не иска да е командир на такива матроси и си подава оставката.<br /> <br /> На 30 юни предава длъжността и заминава в командировка за Япония.<br /> <br /> <strong>Гражданска война</strong><br /> <br /> Вестта за Октомврийската революция и започналите преговори между болшевиките и германците заварва Колчак в Япония. Веднага се явява при британския консул в Токио с молба да бъде зачислен в Британската армия, &quot;макар и с чин редник&quot;. Получава назначение на Месопотамския фронт в Ирак.<br /> <br /> По пътя натам е застигнат в Сингапур от телеграма на руския посланик в Китай Николай Кудашев с молба да поеме сформирането на руски части в Манджурия. Колчак се отзовава на молбата и пристига в Китай, но заради разногласия с друг от лидерите на белогвардейците - атаман Семьонов, напуска и се отправя към Русия с намерение да се присъедини към Доброволческата армия на генерал Деникин.<br /> <br /> В средата на 1918 г. в Южна Русия е създадена Доброволческата армия, на Изток са образувани множество правителства, създали през септември Директория. Точно тогава Колчак се връща в Русия. В резултат на ноемврийския преврат той става Върховен управител на Русия.<br /> <br /> На тази длъжност той се старае да наложи закона и да въведе ред в контролираните от него територии. Провежда ред военни, финансови и социални реформи: мерки по възстановяване на промишлеността, снабдяване на селяните със селскостопанска техника, усвояване на Северния морски път.<br /> <br /> В края на 1918 г. Колчак започва да подготвя Източния фронт за решаващо пролетно настъпление през 1919 г. Обаче към това време болшевиките съумяват да концентрират големи сили. Поради ред причини в края на април настъплението на белите се задъхва, а след това попадат под страхотно мощен контраудар. Започва отстъпление, което не спряно.<br /> <br /> На 4 януари 1920 г. адмирал А. Колчак подписва своя последен указ, в който обявява намерението си да предаде пълномощията на &bdquo;Върховната Всерусийска Власт&rdquo; на ген. А. Деникин.<br /> <br /> На 21 януари Колчак е предаден в Иркутск на болшевиките и до 6 февруари е разпитван от ЧК (Чрезвычайная следственная комиссия). Ленин с телеграма разпорежда да бъде разстрелян.<br /> <br /> Когато на 6 февруари идват в килията му и го уведомяват, че ще го разстрелят, той пита удивено: &bdquo;<em>Просто така? Без съд</em>?&rdquo; Разстрелян е през нощта на брега на река Ушаковка. <br /> <br /> На разстрела отказва да се помоли, стои спокойно, с ръце на гърди. Нощта е студена дори за Сибир. И дума не може да става, че може да му се изкопае гроб. Спуснат е в реката през дупка в леда.<br /> <br /> <em>П</em><em>убликацията е подготвена от Ганчо Каменарски<br /> <br /> <br /> Четете утре в БЛИЦ</em>: <strong><span style="font-size: larger;">17.11.1869 г. Открито е корабоплаването по Суецкия канал</span></strong><br /> <br /> <br />