Излезе от печат книгата на проф. Христо Глушков “Евлогий и Христо Георгиеви - живот и дейност”, второ издание. Това е монография, посветена на стопанската, политическата и благотворителната дейност на замогналите се в Румъния братя от Карлово и посветили се всеотдайно да служат на обичаната от тях родина България и за преуспяването на българския род.
Пропити с чувството за дълг и отговорност до последната фибра на своето съзнание да служат на интересите на борещия се народ от татковината за свобода и просперитет, братята Евлоги и Христо Георгиеви правят епохално дарителство.

Вън от всякакво съмнение е, че предложеният труд е не само принос в историческото знание за ролята на двамата братя в материалното и духовно възраждане и благополучие на нашия народ, но и като пример и зов за съвременните преуспели българи да служат на интересите на обществото, за утвърждаване на хуманизъм, почтеност и безкористна помощ.

Авторът, проф. Христо Глушков, е известен преподавател във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Характерно за него е всеотдайността в творческото дирене на историческата истина, критичност, аналитичност, а в обществото почтеност, скромност, ценностни ориентации и жизнена позиция. С предложената книга той ни напомня за 

позабравените достойни братя и малко познати за сегашното поколение,

натоварено с много информация и предизвикателства.

В книгата е отделено достойно място на условията в родното Карлово, където обществената среда се формира от будни българи, по-малко турци и евреи, училище от елитно-български тип, а учител е един от най-известните възрожденски просветители у нас Райно Попович. Освен двамата братя в този град - огнище на просветата, се обучават Гаврил Кръстевич, Марко Балабанов, Ботьо Петков, Иван Богоров, Сава Филаретов и др. След завършване на карловското училище през 1835 г. Евлоги Георгиев отива да учи в Пловдив.

Евлоги Георгиев (1819-1897) заминава за град Галац на 17 февруари 1837 г., а от март 1839 г. се установява в Букурещ, когато в града и околностите му има около 30 хиляди българи. Упорито изучава икономическите механизми и румънски език. През 1841 г. той приобщава брат си в Букурещ. Овладели добре пазара в Румъния и в тясна връзка с български фирми, търговията става тяхна професия. Те експортират във Влашко и Молдова различни български изделия, като ориз, аби, гайтани, ямурлуци, кожи и т. н. Със своята гъвкавост, лоялност и умения да се адаптират към пазара изумително бързо нараства богатството на Евлоги Георгиев - за 13 години се увеличава 22 пъти спрямо вложения капитал. В книгата авторът особено сполучливо е показал, че увеличаването на богатството при братята Георгиеви не 

възбужда алчност и скъперничество у тях

Обладани от патриотизъм, те полагат грижи за издаването на първите български вестници, дават средства за излизане на “Цариградски вестник”, използват търговската мрежа на фирмата за транспортиране на отпечатани книги в Русия, правят дарения за строеж на училищни сгради, болници и църкви. В това дело не забравят родното Карлово. Христо Георгиев подпомага с пари Иван Богоров, за да завърши медицина в Париж. В този контекст читателят може само да се възхищава на хуманизма, себеотдаването за благото на българите и чувството на любов и принадлежност към Отечеството.

Евлоги и Христо Георгиеви не са революционери като Васил Левски, също от Карлово. Те са големи патриоти, благотворители за развитие на българското образование, здравеопазване и християнското православие. Същевременно активно се включват с материални средства за формиране на доброволчески отряди за участие в Кримската война (1853-1856) с очакване да се осъществи освободителната мисия на България. Христо Георгиев дава пример, като внася 6000 гроша, събира разузнавателни сведения, обединява хора за доброволчески формирования и води борба против антируската пропаганда. Авторът, проф. Христо Глушков, е отразил многостранно тази сложна, напрегната и всеотдайна работа за освобождението от турско робство в Кримската война и през Руско-турската война (1877-1878).

В тази връзка в предложения труд е изразена русофилската ориентация на братята Евлоги и Христо Георгиеви. С цел преуспяване на търговската и обществена дейност те дори вземат руско гражданство. Това им дава възможност през време на Освобождението 1877-1878 г. да оказват голяма помощ на руските войски. Като неоценима е представена 

помощта на братя Георгиеви за създаване на българското опълчение,

на оказаната материална помощ, на организиране емиграцията в Румъния, за участие в Балканския фронт, снабдяването на руската армия при преминаване през Румъния (1877 г.) и на българска територия.


Готовите фигури на двамата братя на път за университета


Неувяхващ венец на патриотизма на братята Евлоги и Христо Георгиеви, на техния огромен авторитет, е благотворителната дейност за подобряване обществените условия в Нова България. Многократно даряват средства за училища, читалища и отделни лица. Тези нравствени подвизи са отразени от проф. Христо Глушков обективно, на достъпен език, в логическа последователност и обосновани с емпиричен материал.

Основната част от богатството си Евлоги Георгиев оставя за общественополезни цели

Дарява значителни суми за сградата на българската девическа гимназия в град Солун през 1894 г.; за изграждане на българска болница в Цариград - 1895 г., построена през 1899 г.; завещава 6 000 000 златни лева за учредяване на фонд, от чиито приходи да се построи Висше училище в София; дарява парцел в центъра на София и 800 000 лева през 1896 г. за построяване на училището.
Евлоги Георгиев през 1880 г. е избран за народен представител, но по предложение на Стефан Стамболов е освободен, защото има чуждо гражданство. 

Самият Стамболов е избран незаконно за депутат от Севлиево,

като се представил за 4 години по-възрастен, съобразявайки се със закона. След тоя случай Евлоги Георгиев не е идвал в България. Остава встрани от политическия живот, но прави дарения. Почива на 5 юли 1897 г. Двамата братя са погребани в гробница-мавзолей в Букурещ.

Книгата на проф. Христо Глушков за забележителните патриоти Евлоги и Христо Георгиеви е пример за родолюбие на всеки българин и еталон за успелите българи да служат на своята татковина.

Доц. д. ф. н. Гено МАТЕЕВ