Илия Йовчев (1850 - 1907) е наричан “Бащата на българската диаспора в Америка”, роден е в Сливен, град, който редом с Габрово, като първите занаятчийски и индустриални градове на България, преди век и половина е бил с една обиколка преднина пред калното градче София.
Той учи в Одеса и американския Роберт Колеж в Цариград. През 1870 г. заминава за САЩ, където завършва колежа “Хамилтън” - Саратога. Вероятно той е и първият българин с университетско образование в САЩ. 

Ред историци го смятат за “Баща и основател на Българската общност в САЩ”.

Високо ерудирана личност, владеещ няколко езика, той става и първият български кореспондент, първият журналист и писател в Новия свят. От САЩ праща статии за вестник “Македония” на Петко Славейков и вестник “Напредък”. Публикува и особено важни за времето на Българското възраждане статии в американския печат. Написва и първия български научнофантастичен роман. 
От неговите статии черпим сведения за първите български емигранти в САЩ. Научаваме, че някои са постъпили в американската армия, пише за системата на обучение в американските училища и набляга на особеното внимание към физическото развитие на децата. Чрез статиите в американската преса той запознава американското общество с преломното време - пътят към свободата, по който е тръгнал българският народ, призовава Америка към съпричастие към този съдбовен момент за неговата родина... Разрушава и митове, които зараждащата се “жълта преса” разпространява... В своите “Землеописания” американците Мичел и Макнийл оповестявали, че в Османската империя живеят още и кюрди, албанци, цигани... и не пишели и една буква за българите. Други пък споменавали нашия род под ръка с такива подробности като тези, че на българката разрешават да се окъпе един път в живота си - преди сватбата...

След Освобождението работи в Сливен и Пловдив, после отново се връща в САЩ, където продължава дейността си като журналист.

Колко ли българи са 
чували за Гранит сити

 - малкото градче в югозападната част на щата Илинойс по магистрала 55? Всекидневно стотици български шофьори на камиони, пътуващи на югозапад от Чикаго, преминават само на 2-3 мили оттам, преди да влезнат в щата Мисури. А само преди 100 години Гранит сити е бил центърът на българската колония в Америка. Сейнт Луис, Медисън и Гранит сити са били голям индустриален център на Америка, който е привличал много имигранти. 

Руско-турската война през 1878 г. донася свободата само на част от българите. На Берлинския конгрес Македония е върната на Турция. 

Голяма част от македонските 
българи бягат,

като предпочели емиграцията пред повторното робство. Много емигрират в Америка. С потушаването на Илинденското въстание от 1903 г. българската имиграция в САЩ се удвоява, пише bg-voice.com. Българите, заселили се в областта на трите града, са били предимно мъже от Македония. Сред 8000-10 000 българи, живеещи в трите града през 1905 г., е имало само четири семейства. Тази особеност се запазва до Първата световна война. Условията на живот по тези места са били депресиращи и нехигиенични. Социологът Греъм Тейлър открил десет, петнадесет, двадесет или повече имигранти, които живеят в една къща или апартамент под наем. Имигрантите понякога избирали един от тях да води счетоводство, да събира наеми и да плаща сметки. Някои къщи наемали жена да готви или чисти. Имало е случаи на 20 души да се падат 10 легла в апартамент. И са се справяли, защото винаги 10 от тях са били дневна, 10 нощна смяна, та така се редували да спят. Българите са били по-малко на брой от поляци и чехи, но са били по-многобройни от словаци, хървати, словенци, сърби, украинци, гърци, унгарци и литовци. Българите се заселили в западната част на Гранит сити, близо до стоманолеярните и Британската металургична компания, в квартал, известен като “Хънгъри холоу”. 



Преди 1904 г. по-голямата част от имигрантите в тази област са унгарци. След това вече са изместeни от голям брой българи.

1907-а пък е била историческа година
а българите в Гранит сити,

защото изграждат своя църква, създават се два български вестника, но пък тогава е началото и на опустошителната икономическа криза. Вестник “Народен гласъ” допринася за запазването на българската народност и служи като връзка с Родината. Той играе важна образователна роля за новодошлите, които не владеят английски език. При новината, че е започнала Балканската война през 1912 година, българите в Гранит сити се организират и неколкостотин доброволци заминават за Ню Йорк, откъдето отпътуват за театъра на бойните действия на Балканите. Те се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Имало е и комично-трагични моменти. Четирима македонски българи пребили почти до смърт някакъв италианец, който се усъмнил в бойните качества на българския войник. Италианецът все пак оцелял, а българите били вкарани в затвора. През Първата световна война България е съюзник на Германия, което създава доста трудности на българите в Гранит сити. 

Вестник “Народен гласъ” протестира
против несправедливия за България Ньойски договор

С връщането на Вардарска Македония в пределите на Кралство Югославия нова вълна от български имигранти залива Гранит сити. Много от тях вече идват със своите семейства. Така през 1919 г. тук вече има толкова български жени и деца, колкото и мъже. Българската работливост и икономичност започнали да дават резултат. Предприемчиви сънародници започнали да отварят кафенета, ресторанти и магазини. В книжарницата на вестник “Народен гласъ” имало около 2000 книги. В същото време бавно започнал процесът на американизацията на потомците на българските емигранти. 
Български мъже се женели за американски жени, което отслабвало етническата идентичност на семействата. Много от българските родители не предали езика на децата си. След 1944 г. България, управлявана вече от комунистите, прекъсва всякакви връзки с тези патриотични българи. Изоставени, българските емигранти още по-упорито се претопяват и американизират. Един от най-добрите експерти по историята и етнографията на имигрантите в Гранит сити е Марвин Мьоел. Според него потомците на българите са напълно претопени. 

И все пак дали е останало нещичко 
поне от някогашните българи по тези земи? 

Марвин е успял да събере огромна колекция от снимки, книги, документи и носии на българите. Той притежава повече български носии от който и да е български етнографски музей. Марвин разказва, че когато дошли, българите започнали да засаждат чушки и домати на най-необичайните места в града. Знае се, че българите винаги са били добри градинари, а тук, в Америка, започнали да правят това и за икономия или от любов към земята. Дори сега там отстрани на улицата, където обикновено в Америка има добре окосена трева, има засадени чушки и домати. Изглежда, дори претопени и американизирани,
 
наследниците на онези българи
не са забравили навиците на своите прaдеди

Съдбата на първата българска църква в Америка е жалка - олицетворение на днешното българско общество. Построена с толкова любов от старите български имигранти, тя изпаднала във финансово затруднение и е обявена на търг за $1. Марвин се свързал с известни уж български бизнесмени от Чикаго и с представителите на българските власти в Америка. Никой не му обърнал внимание. Църквата е продадена на арменци и в момента е арменска църква. Те са направили пристройка и са свалили двата купола с кръстове на тях. Камбаната е дадена в някаква военна база. Нито една от иконите не е запазена. Подобна съдба е споходила и някогашните български кафенета, магазини и ресторанти в Гранит сити и Медисън. Голяма част от собствениците им са фалирали и напуснали пo време на Голямата депресия. Общината е съборила повечето от старите и необитаеми сгради. В момента 

единственото място, спотаило българщината 
в Гранит сити, е старото гробище

До 1941 година повечето имигранти надписвали паметниците на своите починали роднини на роден език и азбука. След началото на Втората световна война в САЩ е гласуван закон, който вече задължава паметните плочи да се надписват само на английски език (законът е бил част от пакет мерки в защита на нацията, но остава странно от какво са се страхували американците). Така много от българските надписи са заличени, но все пак немалко са останали.