Самуел Ардити е български евреин, напуснал страната ни през далечната 1935 г. и заминал да живее в Израел. Той е инженер по професия, автор на две книги – „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител или приятел на българските евреи”, и „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943”. Ардити е роднина на световноизвестния писател Елиас Канети и носител на най-високото отличие на Министерството на външните работи на България – „Златна лаврова клонка” - за изключителния му принос в развитието на българо-израелските отношения. През последните години той пътува до България предимно по един въпрос, който е превърнал в своя кауза - реабилитацията на Лиляна Паница и обявяването й за „Праведница на народите”.

Arditi_1_Samuel_Arditi.jpg- Г-н Ардити, така и не успявате да убедите хората, от които това зависи, Лиляна Паница да бъде призната за „Праведник на народите”. В предишно наше интервю вие разказахте подробно защо това е една несправедливост по отношение на тази жена, която е работила за евреите под голям риск; че Лили Паница никога не е била „любовница” на Александър Белев, а - напротив – използва секретарството си при него, за да съобщи на евреите за заповедта на Данегер за депортацията на 20 хиляди евреи, 8 хиляди от които – от пределите на България...

Президентството не се съгласи и за посмъртното награждаване с орден „Стара планина” на Лили Паница. На какво се надявате в момента с поредното си идване у нас?

- Няма да скрия от вас, че съм предизвикан от това упорство да не се признае геройството на Лили Паница. В същото време мина границите на моето търпение и толерантност едно оценително писмо, дадено на наследниците на Вълка Горанова – Янчо Таков и синовете му. Вълка Горанова бе обявена за „праведница”, наградиха я и от организацията „Шалом”. Оплаках се на "Яд вашем" и те от своя страна - на МВнР, но от това не последва нищо.

Гарван гарвану око не вади

Обявен за праведник може да бъде само неевреин, който има заслуги за спасяването на евреите и не е получавал никакви материални облаги за това. От 25 000 обявени за праведници в Европа, в България са двайсетина - и към тях те добавиха Вълка Горанова! А за други заслужили трябваха години да бъдат признати! Примерно, за признаването на Куртев съм се борил 4 години. Успях чак след един разговор с Бойко Борисов в Израел. Чак тогава от „Яд вашем” се задействаха. Кой предложи Вълка Горанова? Аз ви казах и преди:

агентите на Максим Бенвенисти я предложиха, въз основа на някакви „легенди” за нея. Писах за това на „Яд вашем”. Отговориха ми дипломатично, че едно предложение не означавало, че ще се приеме. Но ето, че го приеха! От „Шалом” даже направиха тържество, на което поканиха роднините на Вълка Горанова!...

- А как си обяснявате това упорство да не бъде призната ролята на Лили Паница за спасяването на евреите? По вашия разказ, и по разказите на други евреи, това е било едно смело 30-годишно момиче – бито, изнасилвано, несправедливо клеймосано като любовница на Белев, когато историческите факти ясно доказват, че той е ходел с братовчедка си – също Лиляна, оттам идва объркването... Филмът „Недадените” художествено експонира тази легенда, вместо да се разграничи от нея. Лили Паница има ужасна съдба наистина – умира от перитонит, предизвикан от побоите в милицията, малко след като Народният съд я оправдава...
- Не мога да си обясня това упорство, което по един престъпен начин неглижира историческата истина за подвига на Лили Паница! Били са я с железни пръти в корема,

черепът на главата й е бил направо нацепен...

Има един трагизъм в нейната съдба и това ме провокира, въпреки напредващата си възраст, да продължавам да се боря срещу тази несправедливост. Историческата достоверност е нарушена! Самата Лили преди смъртта си се опитва да потърси свидетели, че е помагала със сведения за подготвяната от Германия депортация на евреите, но изселените евреи още не са се върнали и не могат да бъдат открити. Едва по-късно за нея свидетелства гинекологът й д-р Бенароя, но свидетелските му показания не са приети като надеждни, поради това, че й е бил личен лекар... Основна роля за защитата й изиграва адвокатът д-р Нисим Буко Леви. Всъщност, Народният съд я оправдава въз основа на неговите показания.

- Но защо организация като „Яд вашем”, която би следвало да цени героите, помагали на евреи, обръща гръб на тази история с Лили Паница?
- Съжалявам, че за пореден път трябва да го кажа, но израелската „Яд вашем” е една антибългарска организация. В това е причината за незачитането на Лили Паница. Удостояването на Вълка Горанова е по съвсем различни причини. Пълномощният министър на Израел в София Шаул Камиза Раз, както казах, мина границите. Когато той няма право да прави писма на оценка – не е историк, а партиец, член на партията на министъра на външните работи на Израел.

- Явно, че доста неща се деформират във времето и може да се постави под съмнение достоверността им. В един ваш научен труд разказвате за подобни „изкривявания” относно събитията през историческата за евреите 1943-а. Споменавате култови имена...
- През тези съдбовни дни за българското еврейство, един човек - Менахем Мошонов, е главен енориаш при централната синагога в София и главен помощник на равина хариби Даниел Цион. Те двамата изиграват огромна роля в събитията по спасяването на евреите.

Близки са със сектата на Петър Дънов и неговия помощник Любомир Лулчев, който е главен съветник на царя. Това е и мостът към цар Борис Трети. През 1960 г. Мошонов дава свидетелство в института "Яд вашем", записано в архив под код 03/1707, в което разказва за тези срещи с дъновистите, как е била организирана молитва в централната синагога и молебен, на който отива и владиката Стефан.

Спомените на Менахем Мошонов съдържат нови и непознати от изследователите на историята факти. Примерно как инициативата за демонстрацията на 24 май е плод на еврейския равин Даниел Цион и най-близкия съветник на царя - Любомир Лулчев. Разказва как през май 1946 г. е пратено изложение от Централната консистория на евреите в България до министъра на вътрешните работи и до външните министри на САЩ, СССР, Англия и Франция, и съпроводително писмо до министъра на вътрешните работи със следното съдържание: "На 24 май 1943 г., когато се узна за проектираното от правителството изселване на евреите, софийското еврейство не се огъна, а излезе на масова протестна манифестация.

Тази манифестация веднага се превърна от еврейска в общогражданска - подета и подкрепена от прогресивното софийско работничество и гражданство". И вижте как по-късно се спекулира с прочутата еврейска манифестация в Ючбунар! - От внушена от двореца, организирана от еврейски духовници и ционисти, тя е превърната в „манифестация на прогресивната работническа класа”, тоест - на БКП или БРП. През 1958 г. централната консистория на евреите в България издава книгата „Евреи, загинали в антифашистката борба”. На стр. 224 в нея четем за „заседание на партийния и ремсовия актив на еврейския сектор в Ючбунар”, в което организаторът Даниел Цион е представен по следния начин: "Равин Даниел Цион, който подкрепи съпротивата срещу изселването". Мисля, че цитатите не се нуждаят от коментар.

- Трябва ли да разчитаме в контекста на думите ви и вашето огорчение, че по този начин и партийни функционери като Вълка Горанова са удостоени за герои за спасяването на евреите, а хора като Лили Паница все още не са получили каквото и да е признание?
- Абсолютно! Без да имам родство с това момиче, или каквато и да е изгода от битката си за реабилитация на личността на Лили Паница, ще се боря за очистване на името й от фалшификациите. Спрямо нея, а вероятно и спрямо други хора, е налице една чутовна историческа несправедливост!




Arditi_3_Ivan_Takov.JPGИван Янчов Таков: Със смъртна присъда, баба ми ръководи единствената акция за защита на евреите в страна-съюзник на Хитлер!


„Наследник съм на фамилия със сериозна антифашистка дейност преди, по време и след Втората световна война. По време на войната всички Такови активно са участвали в Съпротивата на Испания, Франция, Югославия и България.

Моите баба и дядо Вълка Горанова и Пеко Таков са едни от ръководителите на българската Съпротива – дядо ми като окръжен секретар и политкомисар на XI ВОЗ, баба ми като секретар на окръжния комитет на партията в София и политкомисар на първия партизански отряд, ръководен от жени – „Дядо Вълко”.

Със смъртна присъда, Вълка Горанова организира и ръководи демонстрацията срещу депортирането на евреите през май 1943г.

Единствената акция за защита на евреите в страна-съюзник на нацистка Германия. Общо пет са смъртните присъди на моите прародители. Носят един и същи подпис – Борис Трети.

За 100-годишнината на Вълка Горанова, спасени от нея евреи я предложиха посмъртно за „Праведник на народите” пред „Яд вашем” в Израел.

През 2013 г. е удостоена с най-високото отличие на Организацията на евреите в България – „Шофар”, за спасяването на евреите”.

Еми МАРИЯНСКА