През 1829 г. Турция предлага свобода за България, но руският ген. Дибич отказва. Одринският договор дава независимост на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова. За българите започва преселение!
Соня, наричана още София, е родена през 1761 г. в Родопите, в едно от малкото села, в които хората са успели да запазят вярата си след масовото потурчване през 1670 г., а околните са с помашко население. Но се случва така, че тя попада в харема на султан Абдул Хамид I и там е насилена да приеме исляма, като променят и името й на Айше Сейепервер.

Българката ражда син, когото кръщават Мустафа. През 1789 г. Абдул Хамид I умира. На трона се възкачва посоченият от него наследник - Селим III, син на наложница, подарена му от татарския хан. Той има намерение да обуздае еничарите, които според него са превишили правата си и не зачитат достатъчно властта, включително и тази на султана. Когато решава да смени най-висшите им командири с верни на него хора, еничарите се вдигат на бунт и на 29 май 1807 г. свалят Селим III, като го изпращат на заточение в египетската пустиня.

Както в случая с римския император Клавдий, те почти случайно откриват сина на Айше - Мустафа, и поради това, че е потомък на Абдул Хамид I, го възкачват на трона. Айше става Валиде султан, но само за 14 месеца. Еничарите са недоволни и от султан Мустафа, защото нередовно им дава заплатите. На 28 юли 1809 г. той е свален и затворен в подземието на крепостта. По заповед на новия султан Махмуд III е убит чрез удушаване, защото според шериата е грешно да се пролее дори и капка кръв на бивш владетел.

Айше се опасява, че и нея може да я сполети такава участ, но най-вече е загрижена за живота на внука си Ахмед, който тогава е на 14 г. Затова отива заедно с него в Родопите. Там намира родното си село изгорено от турците, защото при нов опит хората в него да бъдат ислямизирани те са отказали и поради това са избити поголовно, а селището е заличено.

Бившата Валиде султан се заселва в съседно село, в което живеят помаци 

Това са хора, които насилствено са сменили вярата си, но са запазили езика и обичаите си. Тя има същата участ като тяхната и може би затова я приемат радушно. 

Айше успяла да вземе скъпоценностите си, както и немалко златни алтъни. През 1811 г. природни бедствия съсипват реколтата не само в селото, в което се е заселила, но и в околните населени места и настава поголовен глад. Тогава тя купува храна и я раздава на хората, които я обявяват за своя благодетелка. Когато бедствията отминават, за благодарност й построяват двуетажна къща в центъра на селото, впоследствие наречена Айше конак. 

За да се предпази от нарастващото влияние на еничарите, султан Селим III създава редовна войска, но му трябват млади мъже, за да я попълни, да я направи по-многобройна и силна. Тръгват да ги събират от всички краища на империята, стигат и до Родопите. Помаците са обзети от тревога - как да дадат най-работоспособните си хора за султанската войска, когато те им трябват да обработват земята, от която се хранят.

Има обаче възможност подлежащите на военна служба да се откупват с по 2 алтъна на човек, но те ги нямат. Понеже вече са разбрали, че Айше има пари, я молят да откупи синовете им. Според нея обаче трябва да се направи друго. Вместо за откуп, парите да се изразходват за купуване на пушки и патрони. И тя 

въоръжава 2500 момци, свързва се с Шабан войвода и се уговаря той и неговите четници да ги обучават на стрелба

Когато до района се доближават двата табора, тръгнали да набират мъже за аскера или да събират откуп, проходите към него са затворени от гвардията на Айше. Облечена в мъжки дрехи, яхнала черен кон с бяло петно на челото, затъкнала в пояса си два сребърни пищова и сабя със златен обков, тя обикаля позициите и насочва действията на гвардейците си. След няколко сражения таборите се оттеглят, понесли много загуби.



Тогава в района се разчува, че Айше е била Валиде султан, и първенците на 12 села, от името на всички техни жители, полагат клетва пред нея за вярна служба. Отсега нататък нейната дума ще бъде законът в този край. Тя обявява, че връща българското си име - Соня или София, но по-вероятно е да е първото, защото с него е описана в турските и арабските анали.

Славата на Соня султан се разнася и все повече хора искат да се присъединят към бунтовния район. При нея идват делегации от Югоизточна Македония и Беломорска Тракия, упълномощени да искат закрила от турци и разбойници, като в замяна на това обещават на нея да плащат данъците си.

Създава се държава в държавата. Соня султан обявява за своя столица град Ксанти на брега на Бяло море

Сключва договори с Венеция и Генуа за взаимноизгодна търговия, но иска доставка най-вече на оръжие, защото нейната гвардия е нараснала на 6000 души, от които 1500 са конници. От там са й доставени 6 оръдия с по 300 гюлета за всяко от тях, а барута го произвеждат местни майстори. Има работилница за поправка на пушки и пистолети и за изковаване на саби.

През 1828 г. започва поредната руско-турска война. Главнокомандващият руската армия ген. Дибич устремно настъпва и громи турците. Соня султан се възползва от положението, че цялата султанска войска е заета в битки с русите, и разпростира владенията си до Дедеагач. 

В Истанбул настъпва паника. Войсковите командири обвиняват султан Махмуд III за неспособен владетел и искат да се оттегли от власт, без да посочи свои наследници. Знае се, че синът на Мустафа - Ахмед, е жив, вече е на 24 г. и може да заеме престола. За този момент го е подготвяла баба му Соня-Айше. Към Истанбул тръгва бляскаво шествие от 500 конници и 800 пешаци с униформи, извезани със сърма.

Соня султан е вече на 67 г. Тя се движи в каляска, в която са впрегнати 4 бели коня. За зла участ, когато са на по-малко от един ден път до столицата, получава силен сърдечен пристъп. Предсмъртните й думи са: “Ахмед, като станеш султан, дай свобода на българите.

Аз съм българка, ти също имаш българска жилка, защото си мой внук”.

Погребват я в джамията Еюп в Истанбул. Когато през 1829 г. се подписва Одринският договор, с който Турция се признава за победена, султан Ахмед предлага в него да се включи създаването на свободна българска държава между Дунав и Стара планина, за да изпълни бабината си заръка. И е безкрайно изненадан, че ген. Дибич отказва, като се позовава на волята на императора, според която българите още малко ще трябва да почакат. И така с Одринския договор се дава независимост на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова. На българите се предлага неограничено преселение в пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия, които те с кървава пот превръщат в плодородни поля и градини.