В началото на миналия век шепа зевзеци от с. Рила, днес град и общински център към Кюстендилска област, полагат темелите на уникалното за Царство България дружество „Пакост”. За да си покажат както трябва рогата, майтапчиите дори си правят печат с изображението на дявол с вила в ръце. Чешитите издигат девиза „Аз и пакост да ти направя, пак ще ти хареса!” Сред баш кодошлиите се открояват имената на поп Коле, монасите Корнелий и Теофан, Мазнико, Благ Миялко, Шпандало и Братийчко. Безподобните образи нищят клубната политика и подготвят магариите си из 36-те тогава кръчми по чаршията, обръщайки менци с руйно рилско винце. Често пъти, бая понаквасени, се налагало да „емигрират” от булките си и от... властите. Към 30-те години на миналия век, насред мегдана застопорили френския посланик и свитата му, които отивали на поклонение в Светата рилска обител. В суматохата, и след пробването на няколко вида ичкии, нашенците успели дори да ударят в чуждестранното тескере… печата с Рогатия. След време назрял международен скандал. За по-сигурно, по-активните в тая работа пакостници, се покрили в Балкана. Сред тях е бившият даскал по физическо Румен Тренев. В двете си книжлета „Пръски от рилския чучур” той e събрал и обнародвал най-„класическите” изстъпления на плеядата местни майтапчии.
В Рила живеят около 2 хиляди души. Градчето отстои на 20-ина километра от манастира. В подножието на Великата рилска пустиня, както я нарича Иван Вазов, може да няма много плодородни земи, но пък овошки - бол. А във всички къщи, повечето от които са разположени от лявата страна по поречието на реката, има асма до асма. Но повечето местни смятат за грях да се тъпчеш с грозде и да го ядеш ей-така, за десерт, щото… по тоя начин „подбиваш бъчвите”. Заклетите трезвеници се броят на пръстите на едната ръка. По-голяма част от тях са сърдити и кавгаджии хора, дето до обяд не обичат себе си, а след обяд – всички останали. Затова зевзеците връзват тенекии за опашките на кучетата им, пускат конски мухи в задниците на магаретата им и щръклици на говедата им. Абе, майтап да става! В дружество „Пакост” формулират няколко „правила”: „Не си харен човек, ако нямаш поне тон червено вино на хладно, ако заобикаляш кръчмите, не влизаш в тях и не почерпиш поне една ока. Ти почерпи, пък ще дадем и на теб да отпиеш. Ако не се продължи мохабетът в дома на най-късно довтасалия, одма се отписва...” и прочее „постулати”. Под лупа се гледа и мезето. Гостувал съм на пенсионирания вече даскал-списовател Румен Тренев, за когото споменахме, че е от видните пакостници. В избата му имаше на денонощно разположение 

5 бъчви от по 200 литра вино 

На всяка от тях се мъдреше калиграфски изписана сентенция. Включително и на руския пролетарски поет Максим Горки: „Пих и се възхитих! Във виното има най-много слънце!” На бъчвата на Луи Пастьор пък пишеше: „С пълно право виното може да се смята за най-пълноценното лекарство”. Възрожденецът Аверкий Попстоянов в 1862 г. прозрял, че „Виното е създадено от Бога за веселие и здраве на человеците.” От собствено име мога да ви кажа, че срещата ни с даскала беше, когато той гонеше 70-те, но край него пърхаше като пеперудка румена рилчанка. От дума на дума стана реч за един празник, който го няма нийде другаде не само в милото ни отечество, ами и по целия свят.


Летописецът на дружество „Пакост” - Румен Тренев

Това е Кратун месец, който трае... 90 дни 

Почва с отточване на виното и „свинчекол”. Някъде в средата на ноември. Включва всички зимни празници от църковния календар и тържествено приключва около Трифон Зарезан. „През тия три месеца тук забравяме вкуса на водата”, хвалят се рилчани. Ката ден, от сутрин до здрач, виното се налива в бакърено котле, тежкото мезе се разстила на месал около него, и всеки с кратунка, която побира половин ока, доставя радост на душата и тялото си. Икономии от нищо не се прави. Затова рилчани и рилчанки са червендалести. Ракията се пие в много малки чаши, като напръстници. Че затуй върви лакардията: „Дай да я вържа с конец, да не я глътнеш и зян да стане!” Класическият израз „Късно е чадо, мандалото падна!..” се приписва на монаха от Рилския манастир Корнелий - виден деятел на „Пакост”, засукан женкар, зевзек, пияница и всичко останало, което може да „доближи” един отшелник до Господа. На пръв поглед е абсурд, ама самият Сергей Лазарев в „Диагностика на кармата” описва притча, в която  Господ изпраща на земята ангел, за да избере и да му достави свой помощник и ангелът избира най-разпуснатия и тлъст монах, женкар със  зачервен от пиене нос. Игуменът е възмутен, но Божият пратеник простичко му обяснява, че именно избраният ще бъде по-близо до Всевишния и няма да мери ръст с него, за разлика от праведника, който  ще иска винаги да стои от лявата или дясната страна на Бог. Поп Корнелий е типичен пример на Божи любимец. Имал мъжко достойнство за чудо и приказ, а не като сегашните „меки китки”.  Мълвата за мъжката му надареност се предавала от уста на уста като легенда.  „Чадо, първо да те изповядам в килията, а тогава всичко останало!” – С тези кротки думи Корнелий вкарвал по-засуканите богомолки в обителта си. Веднъж обаче скромният Божи слуга поканил тъй млада генералша. Генералът, като  разбрал за прелюбодейството на половинката си, нападнал с удари  монашеската порта. Нашенският Ерос в расо се чудел как да се спасява. Прекръстил се и отронил на глас, но повече на себе си: 

“Късно е, чадо, мандалото падна!” 

„Заради своя курварлък Корнелий е прогонен от Рилския манастир и прокуден в Дряновския, където се спомина. Автобус с пенсионери от Рила неотдавна бяхме там на преклонение. Дузина наши женици с умиление приседнаха до гроба на дядо Корнелий. Запалиха му свещи, оставиха свежи цветя. Какво да се прави, спомени от буйната младост!..”, разказваше даскалът, бай Румен, и продължи с друг местен герой - пияч и лапач №1 в „Пакост” - поп Коле. Преди 7-8 десетилетия в селото устроили състезание по надпиване между рилчани и самоковци. Поп Коле спечелил убедително надпреварата, като изпива близо двайсет литра вино и изяжда цяло прасенце за мезе. Славата на свещеника се носи надлъж и нашир. На един празник владиката Стефан среща поп Коле и му държи конско: „Отче Никола, има донесение до Светия Синод, сиреч до мене, че прекаляваш със светските съблазни. Надпивал си се, членувал си в някаква дяволска организация, блажил си по време на пости. В нетрезво състояние си опявал мъртвец, а на другия ден си питал близките му: „Как е той?” и „Носете му много здраве от мене!” Кръщавал си в една вода две бебета и си ги разменил. Засрами се, отче, и се покай!” Слушал, слушал поп Коле, после смирено отвърнал: „Хубаво е, когато за човек се дума, Ваше преосвещенство. Лошо е, когато се спре да се говори за него. И за тебе хората приказват, че имаш вземане-даване със студентки, ама аз не им вярвам. И ти не вярвай на сплетните человечески!..” Безспорен фаворит в къркането бил и дядо Теофан, кротичък монах в Светата Рилска обител. Господ му отредил точно 100 години земен път. На младини бил ратай, залюбил се с богаташка мома, но не му било писано да се вземат. Именно нещастната любов предопределила бъдещия му път. Затова решил да избяга от света и човешката му суета. Още преди тайнството, наречено „подстрижение”, чужденец подарил на отшелника малко говорещо папагалче. Теофан научил пернатото всяка заран да го буди с думите:
 
“Днес пий вино, утре - вода!” 

Така ден по ден, месец по месец, година по година – събрали се общо 80 дни, а монахът така и не успял да опита бистрата планинска водица. По две оки вино обръщал ката ден. Като се пресметне в цифри, това прави към 60-80 тона руйна амброзия от манастирските изби! Ама, ей го на! – Доживял до 100! Отишъл си дядо Теофан от тоя свят с розови бузки и с доволна усмивка. Сякаш казвал на изпращащите го преподобни събратя в черно: „Е, аз си свърших работата! Каквото можах, поизпих. От чисто сърце и душа! Оттук насетне Божиите и человеческите дела са във ваши ръце! Оправяйте се, както можете!” В ковчега на столетника, под расото му, събратята му тайничко пъхнали дамаджанка с червено винце. За да не скучае по пътя си към райските селения.

Георги АНДОНОВ, гр. Рила-Рилски манастир