Празникът Бабинден е през месец януари - след като минат Йордановден и Ивановден, идва Бабинден. Дали ще бъде на 8 януари, или в новото време 21 януари, е все едно. Важното е, че на този вид труд се отдава специална почит и внимание.
Бабата е акушерката на селото за онова време
Казва се Минка от рода на Табашковите, които идват от русенските капанци, селата около Русе. А капанците са заселени в триъгълника Русе-Разград-Попово. Те са най-голямата етническа група в Североизточна България. Устояли са на времето и са запазили своя бит, обичаи и традиции и до днес. Семейство Табашкови са баба Минка и дядо Йордан, работят на полето, бедни селски хора, но с богата душа с много добри междуселски отношения. Баба Минка е дребна, нисичка жена, с кръгло бяло лице, живи кафяви очи, усмихната и засмяна. 

Тя има видим недъг на лявата ръка, но с дясната работи всичко и най-вече помага на жените родилки 
С моята баба Янка (майка на майка ми) са съседи. За празничния ден още от предния ден баба Минка (баба Табашковца) идва при баба ми и споделя: “Енке (Янке) аз трябва да ги посрещна прилично. То ден е дошло и трябва като хората. Каквото има - боб и зеле да сложа, но да е от сърце”. Баба Минка знае, че не може да се разпростре на широка синия (софра е турска дума и не е характерна за нас), но душата й е добра и ще покани младите жени. За празника тя е облечена в най-новите си дрехи - капанска носия, студено е и отгоре с късо кожухче, красив пещимал, избродиран по края отдолу с шевица, капанска престилка - кулите (характерен модел за Паламарца), като пристъпва, се виждат полите на бялата риза капанка. Чумберът е вързан “на чушка”. Светят два гердана от синци (мъниста), син и червен. Има хубав плетен синчан колан, оймаляв елек, аба със сини гайтани, закопчана с бели островърхи дребни копченца, и отгоре кожухче. Застанала е отвън пред къщи, усмихната, весела, шегува се и кани първите гостенки. Всички са млади жени и празнично облечени, коя от коя по-нагиздена. Тук мъже няма. Те ще се появят по-късно, когато жените слязат на селската чешма (Голямата чешма). Баба Табашковца живее точно над чешмата (и сега родът поддържа там къщата от едно време). Със задявка, с веселие, за младите жени не е никак трудно да я хванат “на столче” - това е, когато 2 жени кръстосват ръце, хванати над китката, и правят столче. 

Бабата сяда и те я носят до чешмата
Там тя си измива ръцете със сапун, подават й месал. Докато се мие, шегаджии плискат с вода кой където свари, ако има сняг, я търкулват в снега, изправят я, изтупват я, викат и се смеят. През това време друга група жени постилат на горния край на камъка на чешмата по дължина голям капански трапезник (това е специално тъкано за такива случаи по-грубо платно от коноп и памук с бели, сини и червени ивици). Използва се само за трапези - нищо друго. Това е за кръщенета, за сватби и погребения. Върху трапезника са наредени кой каквото има и е донесъл от сърце. Започва се с малки и големи питки, украсени с кръст и с лозов лист, баници с тепсиите от хубави по-хубави, варени кокошки в големи и широки пръстени паници, поръсени със сол и червен пипер, мед в разни дълбоки чинийки, бял булгур (характерен само за капанците) отгоре с шарка от маджун, направен от цвекло и камъш (захарна тръстика). Тук в други тави са капанските раки, пиленца (сарми). Има много курабии, орехи, печен нахут, тиквено семе , пуканки, нанизани на конец, ябълки, сухи сливи, круши, зарзали. Виното е в шишета, дамаджани, по-богатите слагат и котел с кепче (черпак). Ракията е в шишета, вътре се виждат черничавите клони за цвят - кехлибар.



Първо се дарява бабата - с чумбери, шарени терлици, чорапи, месали, ризи, готови, ушити и избродирани, фусти ушити 
Намятат ги през рамото и й целуват ръка. Тя приема всичко, внимателно, с уважение прекръства дарителката и казва “Бог да ти помага! Да расте детето живо и здраво!” и благодари.
Веселието е голямо, когато баба Минка започне да черпи всички от донесените ястия. Тя е почтен човек и нищо не носи вкъщи. “То е от хората и е за хората!”. Нека всеки дошъл тук да хапне за здравето на всички. Започва с питките - разчупва ги на малки парчета, за да има за повече хора. Слага отгоре по 1 лъжица мед или маджун и подава наред с поздрав: “Да сте живи и здрави вие и децата вкъщи!”. Бабата не е учила медицина, не е чела учебници по хигиена, дезинфекция е непозната дума, но чистотата е закон, тя никога не е разрешавала всеки да бърка в паницата с ястията. Има си лъжица за всичко и слага на всеки поотделно и слага само тя, никой друг. Виното и ракията се пият с 4-5 малки кратунки - чунки, специално за тази цел. Някои си носят чаши. От котела се налива с кепче. Тези хора, които имат “ялама” (диалектна дума за рагади, напуквания по долната устна) - те са последни. Пред бабата застава първо най-прясната родилка, която е родила последна, но е минала 40-те дни. Носи детето на ръце. Преди да навърши детето 40 дни, майката и бебето не излизат никъде навън или настрани. Дори пелените, които се перат, се прибират вечер вкъщи. След това по реда на раждане се черпят всички останали жени.

Веселието е при децата, на тях им се дава от всичко и без ред
Те подскачат, викат и се радват. По някое време откъм общината се задава гайдарят, свирачът, иде музиката. Всички музиканти ще веселят селото до късно (понякога ходят и по други села), хорото се води от Гьочова Мичо и Керчовто Ванко - високи и стройни - хубавци, родени за танцьори. Само кривулчеца на калпака им не мож направи. При капанците на мъжкия калпак се слага украса от синци, нашити върху тънка лента от черно кадифе с красиви шарки. Китката от живи цветя е над лявото ухо. Калпакът е с вдлъбнато дъно, няма нужда от височина, той е достатъчно висок. Хорото се започва пред голямата чешма, там е хорището, но е кално от водата, а идват и животни на водопой. Тогава 

бабата повежда “бабиното хоро” към площада, там се играе на воля
През цялото бабуване баба Минка няма смъртен случай. Помнят се и се споменават тежки раждания, недоносени, седалищни. Помни имената на всички. Разговаря с бабите и майките оживено и весело. Спазва се най-важното правило: родилката не ходи никъде, бабата идва при бебето. На 40-ия ден бабата ходи при всяко новородено. Носи в джоб или в малка кесия (торбичка с връв отгоре) печени семки от тиква, слънчоглед, нахут. През лятото, когато няма семки, носи семе пшеница, царевица или зрял боб, ечемик - не. Посещава бебето, весело се шегува, взема една тава, малка синия, където няма, взема ситото за брашно, постила кърпа (кой каквато има) и отгоре пуска с шепа семките да се разпилеят. Това е за берекет, за успех. През това време нарича благословии. След това семките се изяждат от децата и близките, а зърното се дава на животните. Това е за успех и берекет. 

В селото има и друга баба акушерка, баба Съба. Тя живее и работи по същото време. Турците си имат баба Даутца. Турците не правят такива празненства, но отбелязват радостта. Те подават по съседски, няма разлика от вярата, правят сладкиши, специално баклава, сарайлъ, пържени питки (като бухти) и дават в изобилие, не по 1-2, а колкото искаш. Разбирателството в селото е от далечно време. Когато бременна жена има нужда от помощ, никой не се крие, никой не отказва. Когато болно дете има нужда от помощ, веднага се отзовават. Мир и разбирателство цари и дано да остане така и занапред. Моето поколение - родените след 9.9.1944 г. - сме лишени от всички обичаи и традиции на селото, защото се отрече всичко, което бе от миналото. То се смяташе за капиталистическо, буржоазно. А това е живият живот на селото.
 
Честитя празника на всички акушерки, специално на моите колежки от Випуск 1966 г. на ПМИ - Варна. Бъдете живи и здрави!

Недялка ДОБРЕВА, акушерка  
с. Паламарца, общ. Попово