Поне две трети от населението на България са се смели до сълзи на класическата съветска комедия “Кавказка пленница”. Хитовата за онова време лента, която непрекъснато обикаля страните от соцлагера, пълни и салоните на кината в България, а “Кинефикация” отчита невиждани дотогава суми. Филмът несменяемо шества по екраните в страната ни повече от 10 години, а днес гледанията му в интернет надхвърлят 50 милиона посетители.
Повечето от актьорите в този филм отдавна не са живи. През 1993 г. от инфаркт в съня си умира и онзи грозен, но изключително чаровен арменец Фрунзе Мкртчян, който изигра чичото на главната героиня. Този, който искаше да я продаде на дърт сладострастник за няколко овце. Малко известен е фактът, че 

актьорът е поканен да гостува във Варна и Шумен при премиерните прожекции на филма 

В Шумен обаче избухва луд скандал - млади жени и момичета, които вече са гледали филма, налитат на актьора и едва не го задушават от целувки и прегръдки. Кой да знае тогава, че съпругата му, също актриса, Донара Пилосян, е болезнено ревнива. Тя не може да понесе огромната любов на българките към нейния съпруг и се нахвърля върху тях с чантата си. Удря наляво и надясно, докато тълпата от почитателки на актьора не се разбягва панически. Скандалът не е нещо ново за актьора, този филм той го е гледал и при други подобни ситуации. 


Фрунзе Мкртчян и Донара Пилосян в сцена от "Кавказка пленница"

Но с никакви средства не може да спре младата си съпруга да го придружава при подобни пътувания. Тази неукротима ревност на красивата Донара причинява редица трагедии в семейството. Тя е втора съпруга на актьора и се жени за него, когато е 18-годишна студентка в театрално училище, а той е надхвърлил 30-те. Фрунзе вече е изключително популярен в социалистическите страни, станал е национален герой на СССР, а улиците в любимия му Ереван са облепени с неговите портрети. 

Тълпи от красиви жени се трупат около него, 

чакат го с часове пред киностудиите или пред театъра, където играе. Грозникът е с огромен нос и малки печални очички, но излъчва силен вътрешен чар, който привлича жените. След триумфа на “Кавказка пленница” пощальоните му носят писмата с чували, в които жена му чете стотиците любовни обяснения и послания. След което изпада в луда истерия и започва да къса писмата и да чупи съдовете. Любовното щастие на младото семейство продължава до раждането на двете им деца - дъщерята Нуне и синът Вазген. “Оттам нататък животът ми се превърна в ад”, ще каже в редките моменти на откровение актьорът... Ревнивата Донара не може да преглътне факта, че е позната на хората само като “жената на другаря Джабраилов, личният шофьор на другаря Саахов” в лентата “Кавказка пленница”. Вярно, през 1977 г. тя се снима заедно със съпруга си в комедията “Багдасар се развежда с жена си”, но отново остава почти незабележима. Докато Фрунзе е на върха на славата. Канят го в много страни, но той отказва поканите, защото Донара вече не го пуска никъде сам, а и почти винаги устройва луди скандали на почитателките му. 

От този момент насетне започва драмата на двамата актьори. Тя буквално се превръща в негова сянка, а той се страхува от сцени като тази в България, които Донара му разиграва все по-често. Той вече съжалява, че не е послушал приятелите си, които го съветват да не се обвързва с Донара, защото е с лют и непредсказуем характер. На четвъртата година от брака им животът на екранния Джабраилов става истински ад. Жена му предизвиква луди скандали на обществени места, изпада в истерии, напада и пребива негови почитателки, които просто му подаряват цветя.

Налагат се консултации с едни от най-добрите психиатри

Фрунзе най-после се вслушва в съвета на приятелите си и води жена си при психиатър. Заключението е отчайващо - не става въпрос за несдържан и лют характер, а за сериозно психическо заболяване - шизофрения. При това неизлечимо. Заради този проблем на Донара актьорът се отказва от много силни роли и започва да злоупотребява с алкохола. Стига дотам, че заради пиянството му се провалят снимките дори на култовия филм “Мимино”, в който е последната му роля. Така актьорът от върха на славата се срива направо в блатото на пиянството. Това е причината да се разпадне и връзката му с децата. Дъщеря му се омъжва и със съпруга си се преселват в Аржентина. Завинаги.



После в пресата се появява информация, че тя е загинала при автомобилна катастрофа. Това внася нова, още по-горчива окраска в и без това трудния живот на актьора. Много по-късно става известно, че Нуне не е загинала, а надживява баща си с пет години. Причината за слуховете с катастрофата е една негова случайно изпусната реплика пред журналисти: “Аз вече нямам дъщеря!”. Журналистите решават, че тя е загинала, и изпъстрят вестниците със зловещи заглавия за смъртта на Нуне, а хората просто престанали да говорят за това. Актьорът обаче е имал друго предвид - той и дъщеря му практически не общуват. Неговите сили са насочени другаде - да лекува съпругата си. Най-напред я настанява в клиника в Армения, след това я мести в Москва и накрая я откарва в Париж. Но всичките му усилия са напразни. През 1982 г. Донара Пилосян е затворена в психиатрическа клиника завинаги - до смъртта си. 

За съжаление, и у сина на актьора Вазген са открити същите симптоми 

като тези на майка му. И него не веднъж и два пъти го настаняват в различни клиники в опити да бъде излекуван, но безполезно. И той, като майка си, накрая е заключен завинаги в психиатрическа клиника с диагнозата “шизофрения”. 

Останал сам, на 53-годишна възраст Фрунзе се жени за трети път за Тамара Оганесян, дъщеря на председателя на Съюза на арменските писатели. Разликата във възрастта на двамата е 25 години. Бракът им оцелява за кратко време и те се развеждат набързо, защото нейният характер наподобява твърде много този на Донара. 

Така в края на живота си “другарят Джабраилов” се оказва съвсем сам, въпреки многобройните си поклонници. В този период от живота си знаменитият актьор практически не се снима в киното, не играе и в театъра. Намира си и оправдания: “В тази възраст актьорите не се снимат в киното!”. А след изричането на тази констатация престава да следи и за здравето си. Умира в съня си от инфаркт на 29 декември 1993 г., току-що навършил 63 години. Погребението е на 31 декември в Ереван, където от цяла Армения пристигат тълпи негови почитатели да положат цвете на любимия актьор. Малкото му приятели, които са редом с него през последните му дни, твърдят, че така и не е могъл да преживее мъката от страшната болест на съпругата и на сина си.

Донара Мкртчян никога повече не излиза от психиатрията. В минути на просветление тя се чуди защо е затворена в това странно помещение и не я пускат да си отиде у дома, при съпруга и децата си. Понякога представя на болните откъси от малкото свои роли в киното и дори успява да създаде драмкръжок за пациентите. Умира през 2011 г. в клиника в арменския град Севан. 


 

Алберт Мкртчян, брат на актьора: Той упорито се стремеше към смъртта

В онази вечер ние седяхме и разговаряхме за изкуство - разказва Алберт. - След това го сложих да си полегне и си тръгнах. Беше 17 часа. Докато вървях по пътя, бях обхванат от някакво тревожно предчувствие и затова още с влизането у дома се хванах за телефона, но той не вдигна слушалката. В 19 часа ми позвъниха и ми казаха, че него вече го няма. Инфаркт!... Брат ми така желаеше тази смърт, той се беше втурнал към нея, той мечтаеше за нея, потискайки всичките си инстинкти за живот. Него не го погуби времето на промените, не го погуби пристрастието му към виното и цигарите. Не! Той упорито сам и съзнателно вървеше към смъртта. Той просто не можа да преодолее огромната мъка от заболяването на жена си и на сина си... 

Тодорка НИКОЛОВА