Един италианец свързва завинаги България с изкуството, и то още преди близо 400 години. Това е роденият през 1644 г. лютиер Антонио Страдивари - онзи, който остава в историята като най-знаменития майстор на струнни инструменти за всички времена. За 93-годишния си живот той изработва общо 1116 инструмента, от които 960 са цигулки. Това е времето, когато друг гений - Йохан Себастиан Бах, пише своите незабравими концерти за цигулки, а малко по-късно трети виртуоз - Николо Паганини, пък изпълнява произведенията с новаторски техники и умножава славата и на Бах, и на Страдивари.
Днес са се запазили около 650 инструмента, излезли от ръката на Страдивари, като цигулките се смята, че са 512.

Майсторът Антонио учи лютиерския занаят между 1667 г. и 1679 г. при световноизвестния майстор Николо Амати, а през 1680 г. се установява в Кремона и създава своя работилница. Отначало копира модела на Амати, но скоро прави подобрения и налага собствен стил, което му печели популярност. Сред нововъведенията на Страдивари са различна дебелина на дървото в различни части на инструмента, нова форма на грифа и други части, но може би най-същественото са специфичните смоли и бои, с които той обработва инструментите, за да ги спаси от вредители и същевременно да придаде неповторимия им звук. 

Антонио Страдивари умира на 18 декември 1737 г. и е погребан в базиликата “Сан Доменико” в Кремона. Ученици са синовете му Франческо и Омобоно, но те не наследяват напълно тайната му -

Страдивари не предава опита си на никого.

И днес тайната на цигулките остава неразрешена, може би защото според познавачите причината за несравнимия звук не е една.

Водеща засега си остава хипотезата, че омагьосващият инструмент дължи много на плътността на специално дърво, избирано от Антонио за изработване на корпуса.

Тук идва и българската връзка - горната част на знаменитите цигулки е била изработвана от български смърч, а долната и страниците - от италиански явор.

Десетки химични изследвания доказват тази теза.
 
Дървесината е стигала до Кремона благодарение на действащи на Балканите италиански търговци.


Антонио Страдивари

Колкото по-старо става дървото, толкова по-добър е звукът, разказва легендата.

Друга тънкост при цигулките на Страдивари е лакът, забъркан така, че сякаш никога да не изсъхва. При другите инструменти с годините лакът се втвърдява и се напуква, което води до промяна в звука.

Освен всичко с тези цигулки трябва да се свири постоянно, 

а когато се приберат само за красота зад витрина, те губят звуковите си качества

Цигулките на Страдивари си имат имена - на собствениците, които са ги ползвали. Например "Петри страдивари", "Бетс страдивари", "Сала страдивари" и много други. Може би най-известните са "Лейди Блънт" - от 1721 г. Тя е била собственост на Ан Блънт - внучка на великия лорд Байрон. Тази цигулка се смята за един от най-запазените екземпляри до днес. 

През 2008 г. е продадена на Японската музикална фондация за $10 милиона, а после препродадена през 2011 г. за $15,9 милиона, като парите отиват за възстановяване на щетите от опустошителното земетресение и цунами през март 2011 г. в Япония.

И ако славата на Страдивари блести, както преди 400 години, то малко хора обръщат внимание на българските смърчове, които днес са просто дърва за огрев.