Панайот Панайотов - “момчето, което говори с морето на някакъв странен език”. Поп певецът, както самият признава, е вълк-единак, но не защото страни от хората, а защото обича да си върши работата сам. “Панчо, не се страхувай. Смело напред!”. Непрекъснато тази фраза усвоявам като усещане винаги щом отида до морето, с чувство за хумор отбелязва Панчо. И както много свои колеги страда от “изгорелите” финансови документи на Концертна дирекция. Така че не мисли скоро да излиза в т. нар. заслужен отдих.
Певецът е роден в град Айтос на 28 март 1951 г., но се смята за сливналия. Баща му дълги години е шеф на Кукления театър в Сливен. През 1976 г. българският Том Джоунс завършва Естрадния отдел на Музикалната академия. 

Жената до шлагерния певец Емилия винаги е била в неговата сянка - умишлено избрана и от двама им. Тя е прословутата шопкиня, която роденият в Айтос и израснал в Сливен певец възпява в най-касовия си хит с припев: “Хей, шопкиньо, ти, моя съдба...”. Години наред Емилия облича за сцена половинката си с кожен дизайн, неин доскорошен бизнес. Тяхната рецепта за съхранение на брака са общите интереси и цели. “Без Емилия съм загубен, тя е сивият кардинал в нашето семейство, в нейните ръце са съсредоточени властта и парите. Без нейното одобрение нищо не става, тя е човекът, който ме вкарва в пътя, когато се отплесна. А аз често се отплесвам”, признава Панайот. 

Естрадната легенда е ставал няколко пъти свидетел на НЛО, твърди самият той. Срещите му с представителите на чуждите цивилизации ставали в близкото до София село Царичина. Населеното място от години е обвито с мистерия. Според една от легендите военни били облъчени от извънземни с психотронно оръжие, което ги е зомбирало против волята им. 

“Имаме вила на Царичина. Често виждам летящи обекти, те са си нещо нормално за селото. Обикновено седят неподвижно в една точка, изведнъж излитат и изчезват. Случвало се е и къщата ми да бъде осветявана като с прожектор. Но мен не ме е страх от НЛО. Един велик немски писател е казал “Там, където има смях, няма страх от Дявола”, призна певецът.

- Господин Панайотов, силно искам да ви попитам - с какво ви се наложи да свикнете и от какво трябваше да се откажете заради професията си на несравним наш шлагерен певец?
- Благодаря ви за комплимента! Всъщност това е моята съдба - музиката. Преди, ако съм имал, с днешна дата аз нямам абсолютно никакви колебания в това отношение (усмихва се). Така тръгнах в живота и явно така е било написано, нотите да са моето призвание. Инерция, сбъднато желание... Нещо, което се случи просто така, с лекота, не съм го контролирал. Стана и това е: съдбата на певеца ме е пожелала и това си е. Станал съм такъв, но имайте предвид моето разбиране - има изпълнители, които се мъчат да бъдат на сцената, и такива, които вече са завършени. Аз не съм завършен, нито пък начинаещ, по-скоро съм някъде по средата (смее се). Все още се уча, искам да си овладея напълно гласа, защото за мен това е много важно. Когато един певец си е овладял гласа, той може да прави с него всякакви украшения и да пее песни на Панайот Панайотов, а ако му стиска и има хъса - и на Дейвид Ковърдейл. Аз искам да пея песни и на Ролинг Стоунс и Том Джоунс, но все още правя опити... Надявам се, докато трае земният ми живот, да свикна да бъда максимално ефективен, искам хората да ме харесват много повече, отколкото сега. Винаги има какво още повече и още повече да се желае... (Усмихва се.)

- И? Отказахте ли се от нещо в името на успеха?
- От нищо не се наложи да се откажа. Аз живях съвсем нормален живот като младеж и юноша. Пубертетът ми беше нормален, но бях много щур и голяма лудетина (смее се). И напротив - правех повече неща, които ми се е полагало в този живот. Вероятно съм вършил и много грешки, но кой не е?! Бях съвсем нормален човечец, не съм се лишавал от нищо. Професията ми сама ме намери. И да ви кажа, подозирам, че една от темите на този живот, които трябваше да свърша, е да се науча да пея, освен че трябва да върша и още куп добри неща, като да бъда позитивен, да имам хубава енергия, която да трупам в себе си като карма... Нещо сякаш ми подсказа, че това и това трябва да стане с този и този човек тук и сега, в този живот. 


С жена си Емилия

- Рогата зодия сте - Овен. Как действате в ежедневието си - с рогата напред или напротив, внимателно обмисляте всяко свое действие и постъпка?
- От известно време насам съм омекотил тона, смекчих го. Защо ли? Ами защото започнах сам себе си да усещам. Подочух оттук-оттам как трябва да се държи човек, взех да го прилагам и се оказа, че така ми е окей. Преди 20 години обаче ако ми бяхте задали този въпрос, щях да бъда категоричен в отговора си - само с рогата напред, без да му мисля много-много (усмихва се). Всъщност, като прави грешки и бърка, човек много се учи и стремглаво напредва в материята на този живот, в уроците. За съжаление обаче понякога и много боли, започнат ли да се стоварват върху плещите му разни нещастия... За болести, благодаря на Господ Бог, нямал съм големи премеждия, освен може би някои натъртвания, счупване, падане, изкълчване... Ето такива на пръв поглед дребни нещица в живота, които явно са се опитвали да ми подскажат нещо, но благодарение на зодиакалния ми знак действам смело напред, да. Както се казва, с рогата ще спра и влак, ако трябва... (Смее се.) Не съм клекнал, в последно време вече се чувствам много добре, здрав съм, позитивен съм... И след като имам тези блага, нека да ги използвам по най-правилния начин, нека това бъде моето мото - да бъда мек, да бъда смирен и добър.

- Всъщност съвсем накратко точно по този начин ли бихте ми описали сам себе си?
- Сега вече - да! Живея според законите на Бога, Божиите закони! Щастлив човек съм!

- Кои са нещата, които не бихте повторили в своя живот?
- Всички глупости, които съм правил, теглейки чертата накрая, съм си взел поука от тях, като урок са ми. Откровено казано, имах много големи премеждия, които не искам да повтарям, дори и не искам да си спомням за тях, не желая дори и да ги изговарям... Силно обаче желая съдбата повече да не ми ги сервира, иска ми се тя вече да е по-благосклонна към мен, спестявайки ми главоболия, страдания и изпитания...

- Чел съм някъде как съпругата ви Емилия благодари на Бога, че нямате деца! Не разбирам това, при положение че десетки проблемни двойки дават мило и драго, за да имат своя рожба?
- Тази информация не е вярна! Не давам току-така интервюта и някои вече се чудят какво да пишат за мен. Ццц, що за “журналисти” са това?! Жена ми Емилия такива мисли никога не е имала, камо ли да изрича подобни слова. Да, нямаме деца, но винаги сме искали да имаме... (натъжава се, б. а.)
Прекалено е лично това, затова моля ви, нека не говорим на тази тема. Не мога да се изповядам напълно... Както казах, искали сме да имаме и никога не сме отхвърляли това нещо.
Но да осиновяваш чужди деца е много, ама наистина много грешен ход както според мен, така и според жена ми. Никога няма да го направим това. Чужди хора в моя дом няма как да влязат.

- Кажете ми обаче и още нещо: как се виждате след 20 години?
- Ами... на 86 години (смее се), здрав, прав мъж, в разцвета на силите си, с вас и читателите на вестника ви пак ще се срещаме и хубавичко ще си говорим... Всъщност знам ли?! Добре се шегувам, но разбира се, няма как да знам. Докъдето - дотам! Господ Бог си знае работата!

Иво АНГЕЛОВ