Иван Славов беше енциклопедия за вицове, готов за „Гинес”
Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра - така се определяше професор Славов. Имаше период, при това съвсем не кратък, когато апартаментите на далечни познати, по-близки, колеги и роднини бяха яко залостени пред скромната му особа. Всички много обичаха да си говорят с него, сядаха с удоволствие на чашка на балкончето на „Грозд”, но никой не го канеше на гости. Имаха си някакви страхове хората и нека признаем, че те бяха съвсем основателни. Защото тогава на българския книжен пазар се появи, за да изчезне за миг, книгата „Кичът”. Тя разби соцпредставите за тиражи и тематика и даде псевдонима на нейния автор. Но не защото започнаха да го наричат „Кичът” професорът стана нежелан гост, а заради това, което пишеше в книгата. А там на жесток Иван-Славовски сарказъм се подлагаха всички онези грозотии и смехории, които по онова време присъстваха на най-видно място в къщите на всеки българин: от висшиста до тракториста. Статуетки с красиви феи, кавьорчета с гондоли и влюбени с китара, кучета-касички, по-късно станали герои във филма „Опасен чар” , персийски килими, купени с много връзки, постлани в гостните и покрити с найлон, шарени ковертюри, които се вадеха само като дойдат гости... Всичките тези семейни гордости Иван Славов нарече кич, като не даде никакви обяснения какво точно означава тази дума. Кич е, казваше, всичко, което не ми харесва. Е, как тогава да поканиш такъв човек, когато той може, което е и ставало, да сложи позорния етикет и на жена ти и дори на теб самия. Заради славата или модата книгата стана дефицитна колкото бананите, а професорът освен слава бе усетил на плещите си и доза презрение и завист.
Професорът бе любимец на студентите
Студентите, на които в онова време се изправил да преподава марксизъм ленинизъм, били шашнати. Не знаели на кой свят са. Лекциите му били истински, гигантски фойерверк от остроумие, ирония и интелектуална провокация. Къде е идеологията, къде е официалната програма, питали се. Нямало я, докато там бил Иван Славов. В неизменното си черно поло и кожено яке той приличал повече на бунтовник, анархист, отколкото на казионен агитатор. Аз пея само за избрани, казвал подобно на някоя оперна прима и никак не държал лекциите му да се посещават задължително. Въпреки това, когато той е на катедрата, аудиториите били пълни.
А сега да изясним защо не е случайно, че Иван Славов е роден на 14 февруари. Както е известно това е традиционният празник на виното „Трифон Зарезан” и привнесеният на любовта „Свети Валентин”. Виното професор „Кич” почиташе в умерени количества, в добра компания и умни приказки за мезе, в любовта - той беше необуздан. Служителките по ритуалите, пред които се е бракосъчетавал, могат да го потвърдят. Заставал е пред тях и е чувал Менделсон четири пъти. Толкова са и съдебните решения, които го развеждат. Имал е и съпруги негови студентки. Сантиментите обаче не са пречили на нито една след любовта, медения месец и снимката за спомен, да го изхвърлят сякаш той е кичът, а не професорът, който го е измислил. Останал без апартамент, на улицата, Иван продължаваше да гледа тъжно и умно. После отново се настаняваше на кушетката, в някоя приятелска кухня, или потегляше, за да стане отшелник в Рилския манастир. Виж там монасите го посрещаха като месия и пееха молитви в негова чест.
Но най-тъжното е, че в годините преди да си отиде, когато вече социализмът го нямаше, а демокрацията всеки момент щеше да дойде, Иван Славов не каза, че с „Кича” вече е свършено, а напротив, обяви, че е повсеместен.
Иван Славов в компанията на художника Ставри Калинов
Златната решетка
- Искам същата награда като на В. Улбрихт, но да съм със София Лорен! - казал задъхано той.
- Но това не е наградата на В. Улбрихт, а наказанието на Бриджит Бардо! - казал светията.
***
В самолета, в който пътуват Брежнев, Рейгън, Митеран и Т. Живков, става авария. Оказва се, че могат да им предоставят само три парашута, което означава, че един от тях трябва да се пожертва.
Брежнев отказал под предлог, че е главен архитект на комунизма в цял свят. Взема парашута и скача. Т. Живков заявил, че научно-техническата революция в България е в разгара си и ако не се върне, всичко ще пропадне. И скочил.
Рейгън джентълменски отстъпил на Митеран. Но той още по-изискано отказал, тъй като смятал живота на своя колега по-ценен от своя. Тогава се обадил пилотът: „Не се колебайте! Има парашути за двама ви, тъй като онзи, дето отиде да спасява научно-техническата революция, грабна раницата вместо парашута.“
***
За своя 60-годишен юбилей Т. Живков получил като подарък една лека кола от Москва, но без кормило. Когато се обадил на Брежнев за пояснение, той го успокоил:
- Ти давай газ, а ние оттук ще управляваме колата дистанционно!
***
Т. Живков се върнал с нов, силно скъсен балтон. Мара Малеева недоумява, а той й обяснява, че такава била последната кремълска мода.
- Пак лъжеш! - прекъснала го тя. - Сигурно когато са ти вземали мярка, пак си бил на колене.
***
Т. Живков и Милко Балев (школски прякор „Трътката“) посетили един затвор.
- Колко ви е порционът? - пита Т. Живков.
След като научил, че е осемдесет стотинки, наредил да го повишат на пет лева. „Ура, браво!“ - приветствали юнаците с раирани костюми този жест на вожда.
В студентски стол двамата ръководители установили, че порционът е един лев. Наредили да се утрои. На излизане Милко пита Тошо защо на затворниците е дадено повече, отколкото на студентите.
- Милко, ти вярваш ли, че някога с тебе ще бъдем студенти? А за затвора - нищо не се знае!
***
Т. Живков посетил психиатрията в едно затънтено градче. Той останал доволен от обстановката, но липсата на лозунги и агиттабла според него била голям пропуск.
След няколко години отново посетил психиатрията. Но този път бил посрещнат от болните, строени в шпалир. Те скандирали: „Ние сме рожби на българо-съветската дружба.“
***
Трима държавници на аудиенция при Господ:
- Отче, ще доживея ли гибелта на капитализма? - запитал Черненко.
- А ти, чадо, какво ще ме питаш? - обърнал се Господ към Рейгън.
- Ще видя ли края на комунизма?
- И двамата сте стари. Каквото и да стане, няма да го доживеете.
- Господи, ще има ли най-после качество в България? - пита Т. Живков.
- Ще има, Тошо, но аз няма да съм жив да го видя! - отвърнал дядо Господ.
Исак ГОЗЕС
0 Коментара: